Българите пак отчаяни като при световната криза преди 13 години
46% от интервюираните у нас имат неприятни упования за идващите 12 месеца
Редовното проучване на потребителите, направено от Националния статистически институт, демонстрира, че през първото тримесечие на 2022 година отчаянието и скептицизмът от икономическото състояние се приближават, а по някои индикатори даже надминават положението отпреди 13 години, написа „ 24 часа “.
През 2009 година отражението на международната финансова рецесия стигна и до България и десетки хиляди изгубиха работата си, а доста бизнеси се озоваха в невъзможност. Тогава за разлика от в този момент стартира и повишаване на лихвите по заемите и доста хора усетиха повишение на месечните вноски по тях, нещо, което през днешния ден не се случва.
Идентичното проучване на статистиката тогава демонстрира, че през цялата 2009 година сред 45 и 53% от българите правят оценка общото икономическо състояние като неприятно. В момента такава оценка дават 41,4% от интервюираните 1232-ма българи.
Собственото и на фамилиите си финансово състояние е оценено като неприятно от 38,2% от българите през 2009 година. В момента такава оценка дават 39,4% от интервюираните.
По-лоши по отношение на 2009 година са и упованията какво ще се случи с финансовото положение на фамилията през идващите 12 месеца. През 2009 година отрицателните упования са обхванали 30,7% от българите, до момента в който в този момент – 32,2%.
Несигурността какво ще се случи с общото икономическо състояние на страната в близко бъдеще, т.е. в идващите 12 месеца, обаче е доста по-голяма в този момент, в сравнение с е била в разгара на рецесията.
През 2008 и 2009 година отрицателните упования за бъдещето последователно са се увеличавали, като в началото, когато рухнаха няколко огромни американски банки и малко на брой допускаха какво ще се случи със международната стопанска система, скептицизъм за бъдещето са изразявали сред 19 и 21% от българите.
Постепенно през 2009 година този скептицизъм обхвана 39% от хората, като през идващите години последователно намаляваше.
В момента ситуацията се прави оценка като доста по-тежко - 46% от интервюираните у нас имат неприятни упования за идващите 12 месеца.
При оценките за инфлацията нещата наподобяват малко по-различно. Когато рецесията обхвана и България през 2009 година, инфлацията от предходната година последователно стартира да затихва, с цел да изчезне изцяло към началото на 2010 година, а през идващите 2-3 години имаше даже дефлация.
Затова оценките на хората би трябвало да се съпоставят с 2008 година, когато инфлацията бе малко по-висока от сегашната.
Тогава 86% от интервюираните са оценявали повишението на цените през предходните 12 месеца като прекомерно високо. Сега такава оценка вършат 76% от интервюираните.
Прогнозите, които елементарните хора вършат за инфлацията през идната една година, сега са малко по-умерени, в сравнение с през 2008 година.
Тогава в течение на цялата година сред 50 и 60% от българите са очаквали висока инфлация, до момента в който в този момент това са упования единствено на 40% от интервюираните.
По отношение на упованията за развихряне на безработица през днешния ден нещата наподобяват надалеч по-оптимистични, в сравнение с преди 13 години.
Към първото тримесечие на тази година едвам 24,9% от българите се притесняват, че ще останат без работа, до момента в който през 2009 година от това са се страхували над 60% от разпитаните. През октомври 2009 година процентът е стигал даже 67,8%, а тъкмо това бе интервалът, когато безработицата в действителност бе достигнала рекордни стойности.
Потребителските настройки на българина сега са много отрицателни, да вземем за пример 73,8% от интервюираните считат, че в този момент не е време да се вършат даже дребни поправки у дома.
90,6% считат, че в този момент не е и моментът да се дават пари за пазаруване на апартамент или къща, а 75,6% - да се купува кола.
Тези настройки се утежняват последователно през последните няколко месеца, само че за отбелязване е, че цифрите са били съвсем същите и през интервала 2008-2010 година.
Редовното проучване на потребителите, направено от Националния статистически институт, демонстрира, че през първото тримесечие на 2022 година отчаянието и скептицизмът от икономическото състояние се приближават, а по някои индикатори даже надминават положението отпреди 13 години, написа „ 24 часа “.
През 2009 година отражението на международната финансова рецесия стигна и до България и десетки хиляди изгубиха работата си, а доста бизнеси се озоваха в невъзможност. Тогава за разлика от в този момент стартира и повишаване на лихвите по заемите и доста хора усетиха повишение на месечните вноски по тях, нещо, което през днешния ден не се случва.
Идентичното проучване на статистиката тогава демонстрира, че през цялата 2009 година сред 45 и 53% от българите правят оценка общото икономическо състояние като неприятно. В момента такава оценка дават 41,4% от интервюираните 1232-ма българи.
Собственото и на фамилиите си финансово състояние е оценено като неприятно от 38,2% от българите през 2009 година. В момента такава оценка дават 39,4% от интервюираните.
По-лоши по отношение на 2009 година са и упованията какво ще се случи с финансовото положение на фамилията през идващите 12 месеца. През 2009 година отрицателните упования са обхванали 30,7% от българите, до момента в който в този момент – 32,2%.
Несигурността какво ще се случи с общото икономическо състояние на страната в близко бъдеще, т.е. в идващите 12 месеца, обаче е доста по-голяма в този момент, в сравнение с е била в разгара на рецесията.
През 2008 и 2009 година отрицателните упования за бъдещето последователно са се увеличавали, като в началото, когато рухнаха няколко огромни американски банки и малко на брой допускаха какво ще се случи със международната стопанска система, скептицизъм за бъдещето са изразявали сред 19 и 21% от българите.
Постепенно през 2009 година този скептицизъм обхвана 39% от хората, като през идващите години последователно намаляваше.
В момента ситуацията се прави оценка като доста по-тежко - 46% от интервюираните у нас имат неприятни упования за идващите 12 месеца.
При оценките за инфлацията нещата наподобяват малко по-различно. Когато рецесията обхвана и България през 2009 година, инфлацията от предходната година последователно стартира да затихва, с цел да изчезне изцяло към началото на 2010 година, а през идващите 2-3 години имаше даже дефлация.
Затова оценките на хората би трябвало да се съпоставят с 2008 година, когато инфлацията бе малко по-висока от сегашната.
Тогава 86% от интервюираните са оценявали повишението на цените през предходните 12 месеца като прекомерно високо. Сега такава оценка вършат 76% от интервюираните.
Прогнозите, които елементарните хора вършат за инфлацията през идната една година, сега са малко по-умерени, в сравнение с през 2008 година.
Тогава в течение на цялата година сред 50 и 60% от българите са очаквали висока инфлация, до момента в който в този момент това са упования единствено на 40% от интервюираните.
По отношение на упованията за развихряне на безработица през днешния ден нещата наподобяват надалеч по-оптимистични, в сравнение с преди 13 години.
Към първото тримесечие на тази година едвам 24,9% от българите се притесняват, че ще останат без работа, до момента в който през 2009 година от това са се страхували над 60% от разпитаните. През октомври 2009 година процентът е стигал даже 67,8%, а тъкмо това бе интервалът, когато безработицата в действителност бе достигнала рекордни стойности.
Потребителските настройки на българина сега са много отрицателни, да вземем за пример 73,8% от интервюираните считат, че в този момент не е време да се вършат даже дребни поправки у дома.
90,6% считат, че в този момент не е и моментът да се дават пари за пазаруване на апартамент или къща, а 75,6% - да се купува кола.
Тези настройки се утежняват последователно през последните няколко месеца, само че за отбелязване е, че цифрите са били съвсем същите и през интервала 2008-2010 година.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ