45% от българските младежи се притесняват от финансови проблеми
45% от младежите в България се тормозят от финансови проблеми. Това сподели Евелина Славкова от социологическа организация " Тренд " ма брифинг в Българска телеграфна агенция, където се показаха данните от проучването " Младите хора в България - ментални опасности, провокации и вероятности ".
На брифинга участваха и Калина Захариева, ръководител на Сдружение " Мрежа за развиване на личността и гениите ", който е и гарант на проучването, доктор Пламен Димитров, клиничен и учредителен психолог, доктор Христина Христова, някогашен министър на труда и обществената политика и учител в Софийския университет " Св. Климент Охридски ", Ангел Стойков, ръководител на Националното посланичество на студентските препоръки (НПСС) и Теодора Ангелова, състезателен психолог.
Изследването е направено сред 9 и 16 септември , а участниците са на възраст от 15 до 29 години.
Всеки трети българин познава хора с психологични разстройства
Затваряме се в себе си по въпросите за психологичното здраве
Основното умозаключение от проучването е, че в България младото потомство е най-вече обезпокоително, като участниците са показали, че желаят по-лесен достъп до курсове, стратегии, осведомителни акции за менталното здраве. Младите хора са по-скоро незапознати с това по какъв начин страната или неправителственият бранш могат да им спомагат за решаването на проблемите им, изключително при психични такива.
Според показаните данни от Евелина Славкова младежите, изключително тези сред 15-19 години, са по-оптимистично въодушевление към живота, само че в случай че се съпостави с останалите младежи в Европейски Съюз българският юноша е по-малко оптимистичен.
Като съществени страхове участниците в проучването са показали, че това да не се провалят в учебно заведение или на работното си място. След това се подрежда страха от заболявания, да не разочароват фамилиите си, изолираност от приятелителски групи, финансови проблеми. Това са в общи линии паниките на българските младежи, като мъжете се тормозят повече от финансово усложнение, а дамите - да не разочароват фамилията си.
Славкова обърна особено внимание на финансовите терзание - 45% се тормозят от финансови проблеми в бъдеще. По думите на Славкова по света няма такава тревога във връзка с финансите, каквато има измежду младежите в България.
Все отново в съпоставяне със страните от Запада 50% от младежите у нас разчитат на фамилията, като основа за успокоение и непоклатимост, а 70% показват, че приятелите са от извънредно значимо значение за менталното здраве, т.е. няма трагични равнища на изолираност на младежите за разлика на Запада, където данните са тревожни.
Относно шерването на компликации и терзания Евелина Славкова регистрира, че периодичност на шерване на проблемите е естествена, като 27% от младежите са показали, че се тормозят от шерване на проблемите и терзанията си, с цел да не бъдат подложени на критика и подигравани.
Всеки пети човек е имал среща с депресията
10 октомври - Световeн ден за психологично здраве
65% са отбелязали, че изкуството въздейства позитивно върху психичното здраве , като дяловете са равни и при мъжете, и при дамите, изключително тези сред 15-19 и 20-25 години са с най-големи дялове.
25% от българските младежи са се сблъсквали с физическа експанзия, като в тази категория мъжете преобладават. Агресията в интернет също се показва като форма на принуждение, с която постоянно се сблъскват младежите, както и половото такова. 10% са се сблъсквали с форма на домашно принуждение.
Относно формите на зависимости като максимален % младежите са показали, че това е алкохола, в това число и в групата сред 15 и 19 години. Хранително разстройство, хазарт и залози, опиати, хапчета и упойващи субстанции - това са най-големите дялове на зависимости, които са показали участниците в проучването.
Психологичните компликации младежите най-вече споделят със фамилиите си - 50%, по-късно са приятелите - 40%, и единствено 2% са потърсили професионална помощ на психолог.
80% от младежите не са осведомени с това по какъв начин страната и Неправителствени организации бранша може да ги поддържа, в случай че има психичен проблем. Едва 58 души са осведомени по какъв начин страната може да помогне при такива компликации. 39% са осведомени по какъв начин да потърсят помощ при домашно принуждение от неправителствения бранш.
В края на проучването младежите са показали, че желаят повече и по-лесен достъп до стратегии, капмании, курсове за психична поддръжка в учебни заведения, университети и на работното място. Според тях страната има по-скоро ниска поддръжка що се касае до менталното здраве.
40% от младежите са отбелязали, че желаят по-строги ограничения против психическо принуждение.
Христина Христова, някогашен министър на труда и обществената политика и учител в Софийския университет " Св. Климент Охридски " означи, че безработицата измежду българските младежите е висока на фона на Европейски Съюз, а Пламен Димитров сподели, че психоздравния статус на цялата нация е пагубен и акцентира, ч българските жители нямат достъп до психично опазване на здравето.
Психичното здраве остава в задния двор на медицината у нас
Инвестирайте в психологичното здраве, е мотото на СЗО тази години
На брифинга участваха и Калина Захариева, ръководител на Сдружение " Мрежа за развиване на личността и гениите ", който е и гарант на проучването, доктор Пламен Димитров, клиничен и учредителен психолог, доктор Христина Христова, някогашен министър на труда и обществената политика и учител в Софийския университет " Св. Климент Охридски ", Ангел Стойков, ръководител на Националното посланичество на студентските препоръки (НПСС) и Теодора Ангелова, състезателен психолог.
Изследването е направено сред 9 и 16 септември , а участниците са на възраст от 15 до 29 години.
Всеки трети българин познава хора с психологични разстройства
Затваряме се в себе си по въпросите за психологичното здраве
Основното умозаключение от проучването е, че в България младото потомство е най-вече обезпокоително, като участниците са показали, че желаят по-лесен достъп до курсове, стратегии, осведомителни акции за менталното здраве. Младите хора са по-скоро незапознати с това по какъв начин страната или неправителственият бранш могат да им спомагат за решаването на проблемите им, изключително при психични такива.
Според показаните данни от Евелина Славкова младежите, изключително тези сред 15-19 години, са по-оптимистично въодушевление към живота, само че в случай че се съпостави с останалите младежи в Европейски Съюз българският юноша е по-малко оптимистичен.
Като съществени страхове участниците в проучването са показали, че това да не се провалят в учебно заведение или на работното си място. След това се подрежда страха от заболявания, да не разочароват фамилиите си, изолираност от приятелителски групи, финансови проблеми. Това са в общи линии паниките на българските младежи, като мъжете се тормозят повече от финансово усложнение, а дамите - да не разочароват фамилията си.
Славкова обърна особено внимание на финансовите терзание - 45% се тормозят от финансови проблеми в бъдеще. По думите на Славкова по света няма такава тревога във връзка с финансите, каквато има измежду младежите в България.
Все отново в съпоставяне със страните от Запада 50% от младежите у нас разчитат на фамилията, като основа за успокоение и непоклатимост, а 70% показват, че приятелите са от извънредно значимо значение за менталното здраве, т.е. няма трагични равнища на изолираност на младежите за разлика на Запада, където данните са тревожни.
Относно шерването на компликации и терзания Евелина Славкова регистрира, че периодичност на шерване на проблемите е естествена, като 27% от младежите са показали, че се тормозят от шерване на проблемите и терзанията си, с цел да не бъдат подложени на критика и подигравани.
Всеки пети човек е имал среща с депресията
10 октомври - Световeн ден за психологично здраве
65% са отбелязали, че изкуството въздейства позитивно върху психичното здраве , като дяловете са равни и при мъжете, и при дамите, изключително тези сред 15-19 и 20-25 години са с най-големи дялове.
25% от българските младежи са се сблъсквали с физическа експанзия, като в тази категория мъжете преобладават. Агресията в интернет също се показва като форма на принуждение, с която постоянно се сблъскват младежите, както и половото такова. 10% са се сблъсквали с форма на домашно принуждение.
Относно формите на зависимости като максимален % младежите са показали, че това е алкохола, в това число и в групата сред 15 и 19 години. Хранително разстройство, хазарт и залози, опиати, хапчета и упойващи субстанции - това са най-големите дялове на зависимости, които са показали участниците в проучването.
Психологичните компликации младежите най-вече споделят със фамилиите си - 50%, по-късно са приятелите - 40%, и единствено 2% са потърсили професионална помощ на психолог.
80% от младежите не са осведомени с това по какъв начин страната и Неправителствени организации бранша може да ги поддържа, в случай че има психичен проблем. Едва 58 души са осведомени по какъв начин страната може да помогне при такива компликации. 39% са осведомени по какъв начин да потърсят помощ при домашно принуждение от неправителствения бранш.
В края на проучването младежите са показали, че желаят повече и по-лесен достъп до стратегии, капмании, курсове за психична поддръжка в учебни заведения, университети и на работното място. Според тях страната има по-скоро ниска поддръжка що се касае до менталното здраве.
40% от младежите са отбелязали, че желаят по-строги ограничения против психическо принуждение.
Христина Христова, някогашен министър на труда и обществената политика и учител в Софийския университет " Св. Климент Охридски " означи, че безработицата измежду българските младежите е висока на фона на Европейски Съюз, а Пламен Димитров сподели, че психоздравния статус на цялата нация е пагубен и акцентира, ч българските жители нямат достъп до психично опазване на здравето.
Психичното здраве остава в задния двор на медицината у нас
Инвестирайте в психологичното здраве, е мотото на СЗО тази години
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ