Какви са нагласите на българите за изкуствения интелект
45% от българите считат, че изкуственият разсъдък ще докара до загуба на работни места, а 37% се тормозят, че може да размени човешкия труд в тяхната сфера. Това демонстрират данните от изследване на изследователския център “Тренд ” по поръчка на “24 часа ”, извършено сред 10 и 16 юни измежду 1008 души пълнолетно население посредством директно полустандартизирано изявление “лице в лице ”.
Близо 1/5 споделят мнението, че изкуственият разсъдък би трябвало да бъде неразрешен, тъй като основава заплаха за хората.
Мнозинството от българските жители (63%) твърди, че знае какво съставлява изкуственият разсъдък. 4-ма от 10 души показват негативно отношение към потреблението му. Младите са най-позитивно настроени, а с повишаване на възрастта делът негативни отговори се усилва.
За близо две трети от хората новините и изявленията, свързани с изкуствен интелект, не съставляват интерес, демонстрират още данните от изследването.
Най-приемлива за обществото е използването на изкуствен интелект в сфери като връзка с клиенти (колцентрове) и софтуерния бранш. Самоуправляващите се транспортни средства и използването на изкуствен интелект в медицината будят най-голямо съмнение
Мнозинството от българите не би се доверило на използването на изкуствен интелект и в области като обучение, финансови услуги, счетоводство и публицистика.
Близо половината от популацията (45%) счита, че изкуственият разсъдък ще докара до загуба на работни места, а единствено 4% - че ще сътвори нови. А 37% се тормозят, че изкуственият разсъдък може да ги заплаши директно, като размени човешкия труд в сферата, в която работят. Най-ниските равнища на терзание се записват измежду хората до 30 година
Тревогите дават отражение върху желанието за регулация. Само 8% поддържат концепцията изкуственият разсъдък да бъде оставен да се развива свободно, тъй като ще бъде от помощ за хората. Близо една пета (19%) счита, че изкуственият разсъдък би трябвало да бъде неразрешен, а други 57% - че би трябвало да бъде контролиран, с цел да не основава заплаха за хората.
Близо 1/5 споделят мнението, че изкуственият разсъдък би трябвало да бъде неразрешен, тъй като основава заплаха за хората.
Мнозинството от българските жители (63%) твърди, че знае какво съставлява изкуственият разсъдък. 4-ма от 10 души показват негативно отношение към потреблението му. Младите са най-позитивно настроени, а с повишаване на възрастта делът негативни отговори се усилва.
За близо две трети от хората новините и изявленията, свързани с изкуствен интелект, не съставляват интерес, демонстрират още данните от изследването.
Най-приемлива за обществото е използването на изкуствен интелект в сфери като връзка с клиенти (колцентрове) и софтуерния бранш. Самоуправляващите се транспортни средства и използването на изкуствен интелект в медицината будят най-голямо съмнение
Мнозинството от българите не би се доверило на използването на изкуствен интелект и в области като обучение, финансови услуги, счетоводство и публицистика.
Близо половината от популацията (45%) счита, че изкуственият разсъдък ще докара до загуба на работни места, а единствено 4% - че ще сътвори нови. А 37% се тормозят, че изкуственият разсъдък може да ги заплаши директно, като размени човешкия труд в сферата, в която работят. Най-ниските равнища на терзание се записват измежду хората до 30 година
Тревогите дават отражение върху желанието за регулация. Само 8% поддържат концепцията изкуственият разсъдък да бъде оставен да се развива свободно, тъй като ще бъде от помощ за хората. Близо една пета (19%) счита, че изкуственият разсъдък би трябвало да бъде неразрешен, а други 57% - че би трябвало да бъде контролиран, с цел да не основава заплаха за хората.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ




