45% от българите няма да се ваксинират срещу COVID-19
45% от българите няма да се имунизират против COVID-19 . Това сочат резултатите от регулярното тримесечно национално-представително изследване на организация Алфа Рисърч, извършено в интервала 11 - 18 декември 2020г. 40% избират да изчакат и да вземат решение точно според от резултата върху имунизираните. Ако тези 40% бъдат уверени, те, дружно с 15те на 100 твърди последователи на имунизацията, имат късмет да доближат до към 55-60% от популацията.
Равни са и дяловете на последователите на двете противоположните тези : пандемията е естествено зародила като доста други преди нея (43%), пандемията е изкуствено провокирана (също общо 43%). В мненията за зловредно човешко присъединяване съмненията са ориентирани към огромни стопански корпорации за добиване на крупни облаги (25%) и в по-малка степен - към геополитическите ползи и устрема за управление на популацията (18%). Зад тайните теории застават най-младите, а зад тезата за естествения генезис на пандемията - столичани и хората с по-високи приходи.
Източник:
Близо 2/3 от българите настояват, че до момента нито те, нито членове на тяхното семейство са проявявали признаци на инфекцията. На база самооценката на хората за заболеваемостта в фамилиите им, общо 13% или почти 670 000 души (предимно 31 - 50 годишни поданици на огромните градове) са минали през ковид. Това е три пъти по-висок дял от публично доказаните с PCR тест случаи, което като обща картина е показателно за провокациите пред контрола върху разпространяването на вируса в страната.
Източник:
В обществените мрежи има разгорещени полемики " за " и " срещу " носенето на маски, само че в българското общество консенсусът по този въпрос е доста висок. (77% са за тяхната употреба). Конспиративните теории може и да са привлекателни като метод на интерпретация на света, само че когато стане въпрос за персоналното здраве, здравият разсъдък несъмнено взема връх. Едва 12% са на мнение, че маската не служи за нищо друго, с изключение на да управлява хората. Тезата за контрола се поддържа по-силно от най-младите, които кардинално са най-критични към ограниченията, институциите и скептични към силата на пандемията. Обратно, най-силно изложените на риск (възрастните генерации и жителите на огромните градове) повече от всички останали възприемат маските като нужда в напъните за ограничение на заболеваемостта.
Същевременно персоналната равносметка на българите за 2020-та е извънредно отрицателна (6% положителни против 51 % отрицателни оценки) като растежът в негативните оценки е над 3.5 пъти в границите на една година. За последните две десетилетия сходна е била обстановката единствено в разгара на световната финансова рецесия в интервала 2009 - 2011 година, когато оптимистите бяха свити до 10%, а песимистите доближиха същите 51%. Причините несъмнено могат да бъдат търсени в другите аспекти и резултати от пандемията с КОВИД-19, само че и в оценките за метода, по който България, както и обособените семейства, се оправят с нея.
Пети сме в света по песимистични упования за 2021 година
Едва 5% от сънародниците ни чакат стопански разцвет през идната година
Равносметката в народен проект е още по-песимистична: за близо ¾ годината е била по-лоша за България , а 1/5 не откриват особена смяна. Позитивните оценки са едвам 3%,или два пъти по-малко по отношение на тези в персонален. Тази настройка е явен знак за разбирането на хората, че рецесията касае цялото общество и нейните резултати от време на време засягат другите повече, в сравнение с самите нас.
Въпреки тестванията на 2020-та, а може би тъкмо заради тях, персоналният оптимизъм продължава да е водещ за преобладаващата част от българите - 53% чакат идната година да е по-добра. Песимистите за 2021 са 16%, а 31% не я свързват със съществени промени - било то за положително, или за неприятно.
Макар и в по-малка степен, оптимистични са и упованията за развиването на страната: 46% са уверени, че 2021г. ще е по-добра, 34% - същата и 20% - по-лоша за България.
Равни са и дяловете на последователите на двете противоположните тези : пандемията е естествено зародила като доста други преди нея (43%), пандемията е изкуствено провокирана (също общо 43%). В мненията за зловредно човешко присъединяване съмненията са ориентирани към огромни стопански корпорации за добиване на крупни облаги (25%) и в по-малка степен - към геополитическите ползи и устрема за управление на популацията (18%). Зад тайните теории застават най-младите, а зад тезата за естествения генезис на пандемията - столичани и хората с по-високи приходи.
Източник:
Близо 2/3 от българите настояват, че до момента нито те, нито членове на тяхното семейство са проявявали признаци на инфекцията. На база самооценката на хората за заболеваемостта в фамилиите им, общо 13% или почти 670 000 души (предимно 31 - 50 годишни поданици на огромните градове) са минали през ковид. Това е три пъти по-висок дял от публично доказаните с PCR тест случаи, което като обща картина е показателно за провокациите пред контрола върху разпространяването на вируса в страната.
Източник:
В обществените мрежи има разгорещени полемики " за " и " срещу " носенето на маски, само че в българското общество консенсусът по този въпрос е доста висок. (77% са за тяхната употреба). Конспиративните теории може и да са привлекателни като метод на интерпретация на света, само че когато стане въпрос за персоналното здраве, здравият разсъдък несъмнено взема връх. Едва 12% са на мнение, че маската не служи за нищо друго, с изключение на да управлява хората. Тезата за контрола се поддържа по-силно от най-младите, които кардинално са най-критични към ограниченията, институциите и скептични към силата на пандемията. Обратно, най-силно изложените на риск (възрастните генерации и жителите на огромните градове) повече от всички останали възприемат маските като нужда в напъните за ограничение на заболеваемостта.
Същевременно персоналната равносметка на българите за 2020-та е извънредно отрицателна (6% положителни против 51 % отрицателни оценки) като растежът в негативните оценки е над 3.5 пъти в границите на една година. За последните две десетилетия сходна е била обстановката единствено в разгара на световната финансова рецесия в интервала 2009 - 2011 година, когато оптимистите бяха свити до 10%, а песимистите доближиха същите 51%. Причините несъмнено могат да бъдат търсени в другите аспекти и резултати от пандемията с КОВИД-19, само че и в оценките за метода, по който България, както и обособените семейства, се оправят с нея.
Пети сме в света по песимистични упования за 2021 година
Едва 5% от сънародниците ни чакат стопански разцвет през идната година
Равносметката в народен проект е още по-песимистична: за близо ¾ годината е била по-лоша за България , а 1/5 не откриват особена смяна. Позитивните оценки са едвам 3%,или два пъти по-малко по отношение на тези в персонален. Тази настройка е явен знак за разбирането на хората, че рецесията касае цялото общество и нейните резултати от време на време засягат другите повече, в сравнение с самите нас.
Въпреки тестванията на 2020-та, а може би тъкмо заради тях, персоналният оптимизъм продължава да е водещ за преобладаващата част от българите - 53% чакат идната година да е по-добра. Песимистите за 2021 са 16%, а 31% не я свързват със съществени промени - било то за положително, или за неприятно.
Макар и в по-малка степен, оптимистични са и упованията за развиването на страната: 46% са уверени, че 2021г. ще е по-добра, 34% - същата и 20% - по-лоша за България.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ