На гости в Дома на UNESCO и кои наши места са "вдъхновени" от него
45 години след откриването на първата интернационална детска асамблея у нас, които се навършиха в петък, Домът на UNESCO не е в родните вести, както тогава. Но не престава и извън, и от вътрешната страна да бъде самичък по себе си произведение на изкуството и забележителност на Париж.
Трима международни архитекти основават дружно 3-лъчната звезда от 7-етажни сгради, утвърдена като план от комисия с присъединяване на Льо Корбюзие на голям имот в влиятелния 7-и регион на френската столица, близо до Айфеловата кула и зад Инвалидите, на 2 крачки от Сена и бг посолството.
ВИЖ СНИМКИ ТУК!
Импозантният екстериор е обогатен и с съвременен парк, незабравим със скулптурите и инсталациите на фамозни майстори. Доминиращата пластика е на прославения Хенри Мур, работа на Джакомети и изрисувана от самия талант на 20-и век Пикасо стена са единствено част от другите невероятни допълнения към екстериора.
Понеже е основана като идея от японски занаятчия в духа на традициите на неговата страна в това изкуство Градината на мира ще подсети на някои българи вътрешния двор на хотел Маринела, по-рано прочут като Японския.
Очевидно, както ще забележи софийският интелектуалец, Людмила Живкова, която беше направила пътека до Дома на международната организация за обучение, просвета и просвета в Париж сред 1973 и 1979 година, е пренесла освен градинско ентусиазъм в София. Много непосредствен до една от инсталациите в двора на UNESCO символизираща земното кълбо, е това произведение от метал със същата форма на глобус, което имахме в двора на Парк Хотел Москва, който отново под егидата на същата интернационална институция домакинстваше у нас Световните писателски срещи в онази соц.епоха.
Уви, през последните години този авангарден монумент, непризнат при соца, а още по-малко през днешния ден, макар прелестното си местонахождение на бул. Драган Цанков против съветското посолство, беше разграбен и де факто разграден. Съдба, която бе спестена на друго въодушевено от брутализма на Дома на UNESCO и едва оценено архитектурно произведение, което е неповторимо за София - монумента Знаме на мира.
Много хрумвания в интериорите на НДК, както и на други наши представителни публични здания от средата и края на 70-те и от 80-те години също са почерпени като ентусиазъм от Дома на UNESCO.
Просторните и сливащи се с парка с транспарантните витрини минималистични фоайета са декорирани с колони, леко наклонени, които символизират гора, както храмовете. В парижкото здание те също са изпъстрени с неповторими творби на международни създатели.
Ние бяхме посетители на честването на 100-годишнината на спортната публицистика и нейната международна организация в огромната конферентна зала на UNESCO, каквато за жалост нямаме непокътната у нас. Това беше едно от главните съпътстващи събития на Олимпийските игри.
Трима международни архитекти основават дружно 3-лъчната звезда от 7-етажни сгради, утвърдена като план от комисия с присъединяване на Льо Корбюзие на голям имот в влиятелния 7-и регион на френската столица, близо до Айфеловата кула и зад Инвалидите, на 2 крачки от Сена и бг посолството.
ВИЖ СНИМКИ ТУК!
Импозантният екстериор е обогатен и с съвременен парк, незабравим със скулптурите и инсталациите на фамозни майстори. Доминиращата пластика е на прославения Хенри Мур, работа на Джакомети и изрисувана от самия талант на 20-и век Пикасо стена са единствено част от другите невероятни допълнения към екстериора.
Понеже е основана като идея от японски занаятчия в духа на традициите на неговата страна в това изкуство Градината на мира ще подсети на някои българи вътрешния двор на хотел Маринела, по-рано прочут като Японския.
Очевидно, както ще забележи софийският интелектуалец, Людмила Живкова, която беше направила пътека до Дома на международната организация за обучение, просвета и просвета в Париж сред 1973 и 1979 година, е пренесла освен градинско ентусиазъм в София. Много непосредствен до една от инсталациите в двора на UNESCO символизираща земното кълбо, е това произведение от метал със същата форма на глобус, което имахме в двора на Парк Хотел Москва, който отново под егидата на същата интернационална институция домакинстваше у нас Световните писателски срещи в онази соц.епоха.
Уви, през последните години този авангарден монумент, непризнат при соца, а още по-малко през днешния ден, макар прелестното си местонахождение на бул. Драган Цанков против съветското посолство, беше разграбен и де факто разграден. Съдба, която бе спестена на друго въодушевено от брутализма на Дома на UNESCO и едва оценено архитектурно произведение, което е неповторимо за София - монумента Знаме на мира.
Много хрумвания в интериорите на НДК, както и на други наши представителни публични здания от средата и края на 70-те и от 80-те години също са почерпени като ентусиазъм от Дома на UNESCO.
Просторните и сливащи се с парка с транспарантните витрини минималистични фоайета са декорирани с колони, леко наклонени, които символизират гора, както храмовете. В парижкото здание те също са изпъстрени с неповторими творби на международни създатели.
Ние бяхме посетители на честването на 100-годишнината на спортната публицистика и нейната международна организация в огромната конферентна зала на UNESCO, каквато за жалост нямаме непокътната у нас. Това беше едно от главните съпътстващи събития на Олимпийските игри.
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ