45 000 проверили какво са източили хакерите от НАП
45 000 души са ревизирали до момента какви данни са им били източени при хакерската офанзива против Национална агенция за приходите. Това демонстрират данните на приходната организация, която преди две седмици започва платформа за инспекция.
Достъпът до нея се реализира единствено с ПИК или е-подпис.
Цифрите демонстрират, че по-малко от 0,1 % от засегнатите над 5 млн. души са се поинтересували каква информация за тях е изтекла в мрежата. Данните на жителите бяха оповестени в интернет, откакто чиновници на компанията „ ТАД груп “ нападнаха сървъра на приходната организация. За офанзивата обвинявания за тероризъм получиха шефът на компанията Иван Тодоров, хакерът Кристиян Бойков, както и комерсиалният шеф на сдружението Георги Янков. Според държавното обвиняване с офанзивата те желали да дестабилизират държавното обвиняване.
След хакерския удар против Национална агенция за приходите стана ясно, че изтеклите данни са били изпратени от Бойков първо на рекетьорския уебсайт „ Бивол “. Връзката на хакерите с медията лъсна, откакто прокуратурата разкри връзката сред обвинените в чатприложението „ Телеграм “.
Междувременно стана ясно, че 150 души са завели цивилен иск против Национална агенция за приходите за теча на данни, написа Монитор. Те предявяват рекламация за парично обезщетение за 1000 лв. на човек Според юристите, които съставляват потърпевшите, имало заплаха с изтеклите данни на клиентите им да бъдат направени опити за евакуиране на заеми. Преди няколко седмици обаче стана ясно, че самата приходна организация също има желание да търси правата си пред съда поради офанзивата. От Национална агенция за приходите разпространиха известие, че обмислят да заведат дело против причинителите на хакерската офанзива. Това било допустимо да стане по два метода – или посредством присъединението на организацията в наказателното произвеждане против хакерите, или посредством завеждане на гражданско дело.
Заради офанзивата Национална агенция за приходите бе санкционирана с 5,1 млн. лева от Комисията за отбрана на персоналните данни (КЗЛД). В рамките на три дни Национална агенция за приходите внесе несъгласие против глобата на комисията в съда. Главният претекст за оспорването на акта на КЗЛД е, че неоторизираният достъп, кражбата на данни и последващото им обществено обявяване са резултат от дейности, представляващи закононарушение по смисъла на Наказателния кодекс на Република България, осъществени без значение и макар подхванатите от Национална агенция за приходите механически и организационни ограничения за отбрана.
Достъпът до нея се реализира единствено с ПИК или е-подпис.
Цифрите демонстрират, че по-малко от 0,1 % от засегнатите над 5 млн. души са се поинтересували каква информация за тях е изтекла в мрежата. Данните на жителите бяха оповестени в интернет, откакто чиновници на компанията „ ТАД груп “ нападнаха сървъра на приходната организация. За офанзивата обвинявания за тероризъм получиха шефът на компанията Иван Тодоров, хакерът Кристиян Бойков, както и комерсиалният шеф на сдружението Георги Янков. Според държавното обвиняване с офанзивата те желали да дестабилизират държавното обвиняване.
След хакерския удар против Национална агенция за приходите стана ясно, че изтеклите данни са били изпратени от Бойков първо на рекетьорския уебсайт „ Бивол “. Връзката на хакерите с медията лъсна, откакто прокуратурата разкри връзката сред обвинените в чатприложението „ Телеграм “.
Междувременно стана ясно, че 150 души са завели цивилен иск против Национална агенция за приходите за теча на данни, написа Монитор. Те предявяват рекламация за парично обезщетение за 1000 лв. на човек Според юристите, които съставляват потърпевшите, имало заплаха с изтеклите данни на клиентите им да бъдат направени опити за евакуиране на заеми. Преди няколко седмици обаче стана ясно, че самата приходна организация също има желание да търси правата си пред съда поради офанзивата. От Национална агенция за приходите разпространиха известие, че обмислят да заведат дело против причинителите на хакерската офанзива. Това било допустимо да стане по два метода – или посредством присъединението на организацията в наказателното произвеждане против хакерите, или посредством завеждане на гражданско дело.
Заради офанзивата Национална агенция за приходите бе санкционирана с 5,1 млн. лева от Комисията за отбрана на персоналните данни (КЗЛД). В рамките на три дни Национална агенция за приходите внесе несъгласие против глобата на комисията в съда. Главният претекст за оспорването на акта на КЗЛД е, че неоторизираният достъп, кражбата на данни и последващото им обществено обявяване са резултат от дейности, представляващи закононарушение по смисъла на Наказателния кодекс на Република България, осъществени без значение и макар подхванатите от Национална агенция за приходите механически и организационни ограничения за отбрана.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ