44% от българите са песимисти за предстоящата 2023 г., сочат

44% от българите са песимисти за идната 2023 година, сочат данните от „ Глобалния показател на щастието “, проучване на международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “.

Едва 20% от българите считат, че ни чака по-добра година, а 27% пък мислят, че 2023 година ще е същата като тази. Българите резервират обичайния си скептицизъм в съпоставяне със междинното за света равнище.

Продължаващата политическа неустойчивост и неустановеност в последните години докара и най-високите равнища на негативизъм в последните десетилетия.

Надеждите за стопански разцвет също не са изключително високи – 9% чакат по-добра година за стопанската система , 60% чакат компликации, а 23% чакат същата година.

Щастието у нас се резервира на съвсем същите равнища като предходната година и като че ли следва своя лична, друга логичност. Тази година 43% у нас споделят, че са щастливи , а 11%, че са нещастни. 42% споделят, че са някъде в средата – сред щастието и злощастие. Минимален дял не могат да преценяват. Щастието у нас е осезаемо по-ниско от това по света, само че страната ни тази година най-малко не попада в топ нещастните страни по света.

„ Галъп “ са попитали участниците в проучването и какъв е рискът от потребление на нуклеарно оръжие в света. Българите са умерено обезпокоени от риска от използването на нуклеарно оръжие. Данните са близки до международните и най-много до тези на множеството страни от Европейски Съюз, които реагират и по-умерено на вероятността от такава опасност. У нас 31% виждат висок риск от използването на нуклеарна бомба , 41% правят оценка риска като сдържан, а за 13% риск няма.



По света

2023 година идва с по-скоро песимистични упования . По-малко от една трета (31%) от респондентите имат вяра, че 2023 година ще бъде по-добра от 2022 година 34% споделят противоположното мнение, а 27% имат вяра, че 2023 година ще бъде същата като предходната. Резултатите демонстрират растеж в скептицизма спрямо последните години, а картината в този момент доста прилича настройките през 2008 година – която беше и годината с най-високи равнища на скептицизъм по света в новия век.

Най-оптимистични измежду запитаните са хората в Нигерия, Пакистан, Казахстан, Филипините и Индия. Топ 5 песимисти включва единствено страни от Европа: Полша, Чехия, Сърбия, Франция и Италия.

Очакванията за стопанската система по света също са в областта на скептицизма. Сега 21% от хората чакат стопански разцвет за страната си през идната година, близо половината (48%) са готови за стопански компликации и една четвърт мислят, че 2023 година ще бъде същата като 2022 година в стопански проект. Останалите не могат да преценяват.

Надеждите за света и стопанската система може да са в крах, само че персоналното благополучие по света към момента доминира . Мнозинството (54%) от хората от разнообразни народи по света считат себе си за щастливи или даже доста щастливи. Над една десета се считат са нещастни или доста нещастни, а една трета не са нито щастливи, нито нещастни.

Отново, страни на Изток и на Запад са измежду топ 5 най-щастливи народи : Филипините, Мексико, Малайзия, Афганистан, Еквадор, Япония и Казахстан. Европа е по-посърнала, само че най-нещастните страни са разпръснати из целия свят: Армения, Кения, Хонконг, Аржентина, Турция и Молдова.

В края на годината 38% виждат висок риск от приложимост на нуклеарно оръжие в нашето съвремие. Други 38% считат, че има сдържан риск от това, а единствено 14% не виждат риск от приложимост на нуклеарно оръжие скоро.