430 лекарства изчезнаха от българския пазар за година, а някои то тях дори нямат алтернатива
430 медикаменти изчезнаха от българския пазар за година, а някои то тях даже нямат опция. Най-засегнати са пациентите с онкозаболявания и астма. Производителите не виждат прелъстителен пазар в страната ни, което слага здравето на пациентите в риск.
" Всеки производител гледа на оптимално добра цена да покрие потребностите на пациентите от другата страна, съобразявайки всичко това с пазарната регулация ”, разяснява в ефира на NOVA здравният икономист Ардаки Шарков.
Той изясни, че всяко въздействие върху ценоопределянето на дадени артикули в дълготраен проект води до дефицити. Именно такива дефицити се следят в България.
" Всяка година изчезват приблизително по 200 разновидности на избрани лекарствени артикули, които след това пациентите се постанова да търсят в аптеки в границите на Европейски Съюз. Когато става въпрос за болнично лекуване, което е още по-строго контролирано, тогава към този момент става доста по-сложно и се постанова посредством разнообразни механизми да се внасят. Тогава и цената е доста по-висока ”, съобщи Шарков.
Той изясни, че в границите на Европейски Съюз, в това число и в България, работи т.нар. външно, а след това и вътрешно ценово рефериране.
" Във външното даден артикул се съпоставя в 10 страни от Европейски Съюз – същият артикул, същата опаковка, същият брой таблетки. Най-ниската цена, която бъде открита, става референтна цена за България ”, изясни Шарков.
" При вътрешно ценово рефериране, в случай че в съответната лекарствена група за съответната молекула съществува различен аналог, това също смъква цената до най-ниската, която аналогът е предложил ”, изясни още Шарков.
" Когато приказваме за артикули, които се заплащат от НЗОК за домашно лекуване – тук приказваме за необятно използвани лечения за сърдечно-съдови, респираторни и други болести, от една страна пациентът доплаща, а когато става въпрос за артикули с протокол, фирмите покриват разликата от тези 25% ”, сподели Шарков.
" Всеки производител гледа на оптимално добра цена да покрие потребностите на пациентите от другата страна, съобразявайки всичко това с пазарната регулация ”, разяснява в ефира на NOVA здравният икономист Ардаки Шарков.
Той изясни, че всяко въздействие върху ценоопределянето на дадени артикули в дълготраен проект води до дефицити. Именно такива дефицити се следят в България.
" Всяка година изчезват приблизително по 200 разновидности на избрани лекарствени артикули, които след това пациентите се постанова да търсят в аптеки в границите на Европейски Съюз. Когато става въпрос за болнично лекуване, което е още по-строго контролирано, тогава към този момент става доста по-сложно и се постанова посредством разнообразни механизми да се внасят. Тогава и цената е доста по-висока ”, съобщи Шарков.
Той изясни, че в границите на Европейски Съюз, в това число и в България, работи т.нар. външно, а след това и вътрешно ценово рефериране.
" Във външното даден артикул се съпоставя в 10 страни от Европейски Съюз – същият артикул, същата опаковка, същият брой таблетки. Най-ниската цена, която бъде открита, става референтна цена за България ”, изясни Шарков.
" При вътрешно ценово рефериране, в случай че в съответната лекарствена група за съответната молекула съществува различен аналог, това също смъква цената до най-ниската, която аналогът е предложил ”, изясни още Шарков.
" Когато приказваме за артикули, които се заплащат от НЗОК за домашно лекуване – тук приказваме за необятно използвани лечения за сърдечно-съдови, респираторни и други болести, от една страна пациентът доплаща, а когато става въпрос за артикули с протокол, фирмите покриват разликата от тези 25% ”, сподели Шарков.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ