Колко % от българите са готови да се ваксинират? Отговорите в проучване на Галъп
42% от българите показват своето предпочитание да се имунизират, ако има публично налична ваксина против ковид, която е считана за безвредна е ефикасна. 36% по-скоро не биха си сложили такава ваксина. Отговорите у нас са близки до междинните стойности за Европейски Съюз, изключително до тези на източните страни от Съюза.
Това е един от акцентите на новото световно проучване на отношението към коронакризата, извършено от „ Галъп интернешънъл “ в края на 2020 г, представено от " Фокус ". Проучването обгръща 47 страни по света и към 45 000 пълнолетни жители, което е представително за към две трети от световното население.
България
32% от запитаните в края на предходната година българи считат, че държавното управление у нас се оправя добре със обстановката с ковид. Близо две трети (56%) обаче не се съгласяват. 11% не могат да преценяват.
Както беше маркирано и в последните талази на национални проучвания на публичното мнение по отношение на ковид, в първите месеци на рецесията българското държавно управление, а и доста други по света, получиха мощен ситуационен рейтинг, подбуден ненапълно и от страха и неизвестността на новата опасност. Постепенно, в последните месеци този мощен първичен заряд на поддръжка се изчерпва – и заради приучване със новата обстановка и живот в изискванията на ковид, и заради сериозния растеж на новите случаи в страната в края на 2020 година
Така, в случай че през април и юни болшинства от близо три четвърти одобряваха метода, по който държавното управление у нас се оправя с ковид, то в този момент този дял се е стопил до една трета и ще би трябвало да се изчака какъв ще е резултатът от спада в случаите на ковид, с цел да се види имали възкръсване на индикаторите.
Две трети от българите се съгласяват с изказванието, че ограничението на пътуването сред страните е допустим способ за битка с разпространяването на ковид. Една пета е на противоположното мнение. 9% не могат да преценяват. Макар че публичното мнение в страната ни е по-скоро близо до междинното за света, българското общество е по-скоро от тези, които поддържат с известна принуда ограничението на пътуването, даже и то да е за минимизиране на разпространяването на болестта.
В края на 2020 година у нас се следи законосъобразен на фона на многото случаи на болест спад в склонността на обществото ни да приема опасността от ковид за пресилена. Почти идентични са дяловете на тези, които имат вяра, че опасността от Ковид е пресилена (42%), и тези които не се съгласяват с изказванието (44%). А преди този момент тезата за преувеличеността имаше повече поддръжници. През последните месеци делът на пренебрегващите заплахата е понижен доста – с повече от 30 процентни пункта от първата вълна на проучване в края на март. Така наподобява, че обществото ни, въпреки и да привиква с живота в изискванията на КОВИД-19, е почнало да приема заплахата по-сериозно.
Повече от половината от запитаните българи (56%) показват подготвеност да се откажат от някои от своите човешки права, в случай че това ще помогне да се спре разпространяването на ковид. 31% не биха жертвали своите човешки права, даже и с цел да лимитират болестта. 13% не могат да образуват мнение по този въпрос.
Макар, че болшинството у нас към момента е склонно да се откаже от свои права в битката срещу вируса, вижда се и сериозен спад на изразената подготвеност за това, спрямо заявеното единодушие през март (83%) и април (78%). Българското общество е и надалеч по-неуверено в единодушието си за отвод от човешки права на фона на систематизираните за света данни.
Що се отнася до отношението към имунизациите против Ковид, 42% от българите показват своето предпочитание да се имунизират, ако има публично налична ваксина против ковид, която е считана за безвредна е ефикасна. 36% по-скоро не биха си сложили такава ваксина. Отговорите у нас са близки до междинните стойности за Европейски Съюз, изключително до тези на източните страни от Съюза.
Както се вижда, дяловете у нас не престават да варират с времето и изследователския способ. Това демонстрира не изключително висока убеденост и мощна взаимозависимост от потока информация. На този декор, прави усещане размерът на каузи на отговорите „ не знам “ – 22% е най-високият регистриран дял на съмнение измежду всички страни, взели участие в световното проучване. Това приказва за сериозната нужда от задълбочена и виновна разяснителна акция по този въпрос в страната ни.
Не проличава ясно образувано мнение и когато респондентите у нас са помолени да помислят дали в случай че има ваксина за Ковид-19, която се смята за безвредна и ефикасна, множеството хора биха се ваксинирали. 27% считат, че болшинството у нас ще се имунизира, 23% показват подозрение, още 27% считат, че няма да има ясно изразено болшинство по този въпрос у нас, а останалите 23% не могат да преценяват въобще по какъв начин да отговорят.
Изглежда, че въпреки и българите да не одобряват с необикновен възторг концепцията за имунизация против COVID-19, пандемията не е повлияла отрицателно на цялостните настройки на обществото ни към имунизациите. Малко над една трета е делът на тези, които споделят, че след световната пандемия от ковид е по-вероятно да се имунизират по принцип, а малко под една трета са тези, които споделят, че няма смяна в тяхното отношение по този въпрос. Една четвърт пък е делът на тези, които споделят, че в този момент е по-малко евентуално да се имунизират.
35% от респондентите у нас чакат, след пандемията от ковид българите да са по-склонни да се имунизират по принцип. 22% считат, че след пандемията българите по-скоро ще заобикалят имунизациите, а 16% не виждат смяна в публичното мнение по-този въпрос. Отново забележителен е делът на тези, които не могат да отговорят (28%), най-голям от всички страни, взели участие в проучването.
По света
Повече от половината от международното население по-скоро се съгласява или изрично се съгласява, че държавното управление в съответната страна се оправя добре с ковид. Двама от всеки петима не са съгласни или изрично не са съгласни. Останалите се двоумят в преценката си.
Трите предходни талази от социологически изследвания разкриха, че утвърждението на националните държавни управления за рецесията с COVID-19 остава непрекъснато високо през цялата 2020 година И въпреки всичко, в този момент наподобява, че в края на годината първичният скок на доверието на националните държавни управления последователно понижава и в този момент утвърждението за дейностите на държавните управления по отношение на пандемията леко ерозира. Това може да се дължи на грешките на управляващите в ръководството на рецесията или просто на обстоятелството, че хората последователно привикват с пандемичната обстановка и страхът към този момент не провокира преданост или пък има и отмалялост от рестриктивните мерки.
Картината на районно равнище и на равнище огромни страни е много разнообразна – хората в Индия, да вземем за пример, (86% от интервюираните там са съгласни или изрично са съгласни, че държавното управление им се оправя добре в тази ситуация) и Австралия (82%) са най-доволни от метода, по който държавното управление им се оправя с ковид в края на 2020 година
Хората в Азия като цяло наподобяват удовлетворени от дейностите на своите държавни управления по отношение на ковид (източните райони на континента демонстрират малко по-високи равнища на удовлетворение) – спрямо други елементи на земното кълбо.
Абсолютното болшинство от интервюираните във Виетнам декларират, че са удовлетворени от своето държавно управление по време на пандемията. Голяма част от обществата в Република Корея, Азербайджан и Малайзия също имат вяра, че техните държавни управления се оправят добре със обстановката.
Гражданите в Съединени американски щати, Европа и Латинска Америка, въпреки това, в този момент са най-критични към метода, по който тяхното държавно управление се оправя с ковид. Недоволството от държавното управление е изключително високо във връзка с ръководството на рецесията с Ковид в Украйна, Съединени американски щати, Англия и Босна и Херцеговина – над две трети от интервюираните там оповестяват, че са недоволни от държавното управление.
Почти трима от четирима от интервюираните в целия свят показват готовността си да жертват някои от своите човешки права , в случай че това оказва помощ за попречване на разпространяването на заболяването. Една четвърт споделят противоположното мнение.
В същото време обаче явно продължава наклонността на понижаване на готовността за жертване на човешките права. Изглежда, че хората по света са преодолели първичния потрес от новата болест и в този момент демонстрират повече принуда, когато става въпрос да се откажат от някои от правата си. При първите талази от световни допитвания напролет на 2020 година желанието за отвод от права доближаваше и до 80% в международен мащаб.
Значителен дял от жителите в Индия, Австралия, Азия, Близкия изток, Африка, а също и западните страни в Европейски Съюз, са подготвени да жертват някои от своите човешки права, в случай че това ще помогне за попречване на разпространяването на заболяването. До 90% от хората в Грузия и Виетнам декларират, че са подготвени да се откажат от някои от правата си, с цел да се борят с вируса, само че дяловете са обилни и в Германия, Кот д’Ивоар, Армения, Ирак, Киргизстан, Австрия и така нататък
Хората в Русия, Латинска Америка, източната част на Европейски Съюз и Съединени американски щати не са толкоз склонни да се отхвърлят от човешките си права, даже в случай че това оказва помощ да се предотврати разпространяването на вируса.
Най-големият дял на нежеланието по този въпрос е регистриран в Япония, Мексико, Перу, Палестина и източните страни от Европейски Съюз.
Ограниченията за пътешестване явно към този момент се възприемат като „ новото обикновено “. Повече от три четвърти по света са съгласни или изрично са съгласни, че рестриктивните мерки за пътешестване сред страните са допустими, с цел да се борим против разпространяването на ковид. Една пета не са съгласни или изрично не са съгласни.
В райони и огромни страни като Австралия, Източна Азия, Съединени американски щати и Европейски Съюз ( изключително западните страни от ЕС) позитивните отговори на тематика „ ограничавания в пътуването “ доближават до над 80% от всички отговори (дори 91% в Австралия). Ограниченията за пътешестване са минимум допустими за хората в Близкия изток, страните от източната част на Европейски Съюз и Русия – до една трета от интервюираните са срещу разглеждането на рестриктивните мерки за пътешестване като допустима мярка в битката против заболяването.
Автоматичното утвърждение на рестриктивните мерки за пътешестване демонстрира социална кооперативност. Но въпреки всичко, доминация на страха над свободната воля е и обезпокоителен признак за демокрациите – година след експлоадирането на вируса и месеци
Повече от двама от всеки петима по света са съгласни или изрично съгласни с изказванието „ Смятам, че опасността от ковид е пресилена “.. Въпреки това болшинството не е според. Нагласата, че опасността в действителност е пресилена, леко нараства спрямо последните месеци.
Например, предходната година световното публично мнение по този въпрос беше разграничено. По-късно, по време на по този начин наречения първи пик на заболяването, делът на последователите на възгледа „ пресилена опасност “, се сви до една трета от запитаните, до момента в който несъгласните бяха близо две трети. През лятото обаче, с намаляването на броя на записаните случаи на COVID-19, вярата в това, че казусът е пресилен, още веднъж стартира да нараства.
В последните месеци, макар че броят на новите случаи на COVID-19 още веднъж набъбна през есента и доста страни по света бяха наранени от втора вълна на ковид, наклонността за възходящо разбиране, че рецесията е пресилена, продължава.
Хората в Индия, да вземем за пример, наподобява са по-склонни да имат вяра, че опасността за здравето е пресилена (повече от половината от всички респонденти там споделят това мнение). Делът на тези, които подценяват заплахата, е забележителен и като цяло в Западна Азия, Африка и европейските страни отвън Европейски Съюз. Най-склонни да подценяват опасността наподобяват хората в Косово, Филипините, Нигерия и Пакистан.
Хората в Австралия, Съединени американски щати и Европейски Съюз (особено страните от западната част на ЕС), въпреки това, най-често ще отхвърлят хипотезата за преувеличеност. В страни като Финландия, Англия, Япония и Корея дяловете на противоречие са най-значителни.
Ваксините против COVID-19 и имунизациите като цяло се посрещат с доверие по целия свят. И въпреки всичко, в някои страни нежеланието за допустима имунизация надвишава желанието, даже в случай че имунизациите се смятат за безвредни и ефикасни. Става явна нуждата от повече пояснения от страна на медицински специалисти и обществени органи, които да убедят хората в сигурността и значимостта на имунизациите.
Повече от две трети от хората по света споделят, че биха се ваксинирали против COVID-19, в случай че има обществено налична ваксина и тя се смята за безвредна и ефикасна. Една четвърт обаче са по-склонни да откажат опцията за използване на ваксина. Под 10% се двоумят по този въпрос.
Сред районите и огромните народи, хората в Индия (85%) и Азия (до 80% в източната част на континента и – да вземем за пример – 98% във Виетнам) демонстрират най-силна подготвеност да бъдат инжектирани с имунизацията против Covid-19. Хората в Русия, Европа и Африка наподобяват по-сдържани по отношение на имунизацията против Covid-19, даже в случай че достъпът е елементарен и имунизациите са потвърдено безвредни и ефикасни.
Най-голямо отвращение във връзка с новата ваксина против COVID-19 демонстрират хората в Босна и Херцеговина, Сърбия, Чехия и други европейски страни. Дори в тези страни обаче няма очевидно болшинство против опцията за имунизация, а делът на бранители и съперници на имунизацията са съвсем равни.
По-голямата част от запитаните по света имат вяра, че множеството хора в тяхната страна биха се ваксинирали, в случай че има налична ваксина против ковид, която се смята за безвредна и ефикасна. Други 17% считат, че болшинството в тяхната страна няма да се съгласи да получи ваксина, а 22% не считат, че ще има ясно изразено болшинство по този въпрос.
Отново хората в Индия и Източна Азия като цяло (и на двете места с над 70% дял от позитивните отговори) са по-убедени, че техните сънародници ще употребяват новата ваксина.
Хората в Русия, ЕС-изток и Африка, въпреки това, демонстрират неуверена религия в готовността на своите общества да се имунизират, със забележителен дял негативни отговори (до една четвърт от всички отговори). Като цяло, това са районите, в които няма очевидно болшинство във връзка с желанието на хората да получат новата ваксина против ковид.
Въпреки всичко, в последна сметка, наподобява, че световното болшинство има вяра, че по-голямата част от популацията в съответната страна би предпочела да се имунизира – в случай че е имунизацията е налична и се смята за безвредна и дейно.
Изглежда, че световната пандемия на ковид също е направила множеството хора по света и по-склонни да се имунизират като цяло – 50% от интервюираните заявяват, че имат това мнение. И въпреки всичко, има 18%, които настояват, че след пандемията те са по-малко склонни да се имунизират. 28% споделят, че няма смяна в отношението им към имунизациите.
Хората в Индия, Азия и Близкия изток се обрисуват по-склонни към ваксини като цяло. За разлика от тях, хората в Европейски Съюз и Европа като цяло, както и в Съединени американски щати, споделят релативно по-често, че не е имало смяна в възгледа им към имунизациите.
Като цяло наподобява, че на никое място по света пандемията от ковид не е основала доста отрицателно отношение към имунизациите по принцип. До една пета от всички респонденти в разнообразни райони споделят, че в този момент е по-малко евентуално или доста по-малко евентуално да се имунизират. Най-големият сходен дял е в Близкия изток и Европа (главно в източните страни от Европейски Съюз и страни отвън ЕС).
Според Кънчо Стойчев, президент на Асоциация „ Галъп интернешънъл “, в случай че светът одобри по този начин наречената „ нова нормалност “, родена по време на продължаващата коронакриза, най-голямата жертва ще бъде западната ценностна система. „ Демокрацията е в риск, макар че това изявление от време на време се драматизира повече от нужното. Авторитарните режими наподобява са по-ефективни в битката с пандемията. И множеството западни държавни управления /в по-широк смисъл/ са склонни да следват по-скоро Пекинския, в сравнение с Стокхолмския метод в опитите си да спрат разпространяването на заболяването. И да се чудят за какво не съумяват. Междувременно, правата на индивида се топят като пролетен сняг пред алтернативата независимост или живот, колкото и това да звучи към момента спекулативно. Възможната жертва е извоюваната от поколенията до момента епична битка за самостоятелни права, за свободен избор, свободно пътешестване и независимост на контактите. Демокрацията наподобява еволюира до болница. А дали към момента има късмет това да се избегне? “
Всичко за ковид - следете
Това е един от акцентите на новото световно проучване на отношението към коронакризата, извършено от „ Галъп интернешънъл “ в края на 2020 г, представено от " Фокус ". Проучването обгръща 47 страни по света и към 45 000 пълнолетни жители, което е представително за към две трети от световното население.
България
32% от запитаните в края на предходната година българи считат, че държавното управление у нас се оправя добре със обстановката с ковид. Близо две трети (56%) обаче не се съгласяват. 11% не могат да преценяват.
Както беше маркирано и в последните талази на национални проучвания на публичното мнение по отношение на ковид, в първите месеци на рецесията българското държавно управление, а и доста други по света, получиха мощен ситуационен рейтинг, подбуден ненапълно и от страха и неизвестността на новата опасност. Постепенно, в последните месеци този мощен първичен заряд на поддръжка се изчерпва – и заради приучване със новата обстановка и живот в изискванията на ковид, и заради сериозния растеж на новите случаи в страната в края на 2020 година
Така, в случай че през април и юни болшинства от близо три четвърти одобряваха метода, по който държавното управление у нас се оправя с ковид, то в този момент този дял се е стопил до една трета и ще би трябвало да се изчака какъв ще е резултатът от спада в случаите на ковид, с цел да се види имали възкръсване на индикаторите.
Две трети от българите се съгласяват с изказванието, че ограничението на пътуването сред страните е допустим способ за битка с разпространяването на ковид. Една пета е на противоположното мнение. 9% не могат да преценяват. Макар че публичното мнение в страната ни е по-скоро близо до междинното за света, българското общество е по-скоро от тези, които поддържат с известна принуда ограничението на пътуването, даже и то да е за минимизиране на разпространяването на болестта.
В края на 2020 година у нас се следи законосъобразен на фона на многото случаи на болест спад в склонността на обществото ни да приема опасността от ковид за пресилена. Почти идентични са дяловете на тези, които имат вяра, че опасността от Ковид е пресилена (42%), и тези които не се съгласяват с изказванието (44%). А преди този момент тезата за преувеличеността имаше повече поддръжници. През последните месеци делът на пренебрегващите заплахата е понижен доста – с повече от 30 процентни пункта от първата вълна на проучване в края на март. Така наподобява, че обществото ни, въпреки и да привиква с живота в изискванията на КОВИД-19, е почнало да приема заплахата по-сериозно.
Повече от половината от запитаните българи (56%) показват подготвеност да се откажат от някои от своите човешки права, в случай че това ще помогне да се спре разпространяването на ковид. 31% не биха жертвали своите човешки права, даже и с цел да лимитират болестта. 13% не могат да образуват мнение по този въпрос.
Макар, че болшинството у нас към момента е склонно да се откаже от свои права в битката срещу вируса, вижда се и сериозен спад на изразената подготвеност за това, спрямо заявеното единодушие през март (83%) и април (78%). Българското общество е и надалеч по-неуверено в единодушието си за отвод от човешки права на фона на систематизираните за света данни.
Що се отнася до отношението към имунизациите против Ковид, 42% от българите показват своето предпочитание да се имунизират, ако има публично налична ваксина против ковид, която е считана за безвредна е ефикасна. 36% по-скоро не биха си сложили такава ваксина. Отговорите у нас са близки до междинните стойности за Европейски Съюз, изключително до тези на източните страни от Съюза.
Както се вижда, дяловете у нас не престават да варират с времето и изследователския способ. Това демонстрира не изключително висока убеденост и мощна взаимозависимост от потока информация. На този декор, прави усещане размерът на каузи на отговорите „ не знам “ – 22% е най-високият регистриран дял на съмнение измежду всички страни, взели участие в световното проучване. Това приказва за сериозната нужда от задълбочена и виновна разяснителна акция по този въпрос в страната ни.
Не проличава ясно образувано мнение и когато респондентите у нас са помолени да помислят дали в случай че има ваксина за Ковид-19, която се смята за безвредна и ефикасна, множеството хора биха се ваксинирали. 27% считат, че болшинството у нас ще се имунизира, 23% показват подозрение, още 27% считат, че няма да има ясно изразено болшинство по този въпрос у нас, а останалите 23% не могат да преценяват въобще по какъв начин да отговорят.
Изглежда, че въпреки и българите да не одобряват с необикновен възторг концепцията за имунизация против COVID-19, пандемията не е повлияла отрицателно на цялостните настройки на обществото ни към имунизациите. Малко над една трета е делът на тези, които споделят, че след световната пандемия от ковид е по-вероятно да се имунизират по принцип, а малко под една трета са тези, които споделят, че няма смяна в тяхното отношение по този въпрос. Една четвърт пък е делът на тези, които споделят, че в този момент е по-малко евентуално да се имунизират.
35% от респондентите у нас чакат, след пандемията от ковид българите да са по-склонни да се имунизират по принцип. 22% считат, че след пандемията българите по-скоро ще заобикалят имунизациите, а 16% не виждат смяна в публичното мнение по-този въпрос. Отново забележителен е делът на тези, които не могат да отговорят (28%), най-голям от всички страни, взели участие в проучването.
По света
Повече от половината от международното население по-скоро се съгласява или изрично се съгласява, че държавното управление в съответната страна се оправя добре с ковид. Двама от всеки петима не са съгласни или изрично не са съгласни. Останалите се двоумят в преценката си.
Трите предходни талази от социологически изследвания разкриха, че утвърждението на националните държавни управления за рецесията с COVID-19 остава непрекъснато високо през цялата 2020 година И въпреки всичко, в този момент наподобява, че в края на годината първичният скок на доверието на националните държавни управления последователно понижава и в този момент утвърждението за дейностите на държавните управления по отношение на пандемията леко ерозира. Това може да се дължи на грешките на управляващите в ръководството на рецесията или просто на обстоятелството, че хората последователно привикват с пандемичната обстановка и страхът към този момент не провокира преданост или пък има и отмалялост от рестриктивните мерки.
Картината на районно равнище и на равнище огромни страни е много разнообразна – хората в Индия, да вземем за пример, (86% от интервюираните там са съгласни или изрично са съгласни, че държавното управление им се оправя добре в тази ситуация) и Австралия (82%) са най-доволни от метода, по който държавното управление им се оправя с ковид в края на 2020 година
Хората в Азия като цяло наподобяват удовлетворени от дейностите на своите държавни управления по отношение на ковид (източните райони на континента демонстрират малко по-високи равнища на удовлетворение) – спрямо други елементи на земното кълбо.
Абсолютното болшинство от интервюираните във Виетнам декларират, че са удовлетворени от своето държавно управление по време на пандемията. Голяма част от обществата в Република Корея, Азербайджан и Малайзия също имат вяра, че техните държавни управления се оправят добре със обстановката.
Гражданите в Съединени американски щати, Европа и Латинска Америка, въпреки това, в този момент са най-критични към метода, по който тяхното държавно управление се оправя с ковид. Недоволството от държавното управление е изключително високо във връзка с ръководството на рецесията с Ковид в Украйна, Съединени американски щати, Англия и Босна и Херцеговина – над две трети от интервюираните там оповестяват, че са недоволни от държавното управление.
Почти трима от четирима от интервюираните в целия свят показват готовността си да жертват някои от своите човешки права , в случай че това оказва помощ за попречване на разпространяването на заболяването. Една четвърт споделят противоположното мнение.
В същото време обаче явно продължава наклонността на понижаване на готовността за жертване на човешките права. Изглежда, че хората по света са преодолели първичния потрес от новата болест и в този момент демонстрират повече принуда, когато става въпрос да се откажат от някои от правата си. При първите талази от световни допитвания напролет на 2020 година желанието за отвод от права доближаваше и до 80% в международен мащаб.
Значителен дял от жителите в Индия, Австралия, Азия, Близкия изток, Африка, а също и западните страни в Европейски Съюз, са подготвени да жертват някои от своите човешки права, в случай че това ще помогне за попречване на разпространяването на заболяването. До 90% от хората в Грузия и Виетнам декларират, че са подготвени да се откажат от някои от правата си, с цел да се борят с вируса, само че дяловете са обилни и в Германия, Кот д’Ивоар, Армения, Ирак, Киргизстан, Австрия и така нататък
Хората в Русия, Латинска Америка, източната част на Европейски Съюз и Съединени американски щати не са толкоз склонни да се отхвърлят от човешките си права, даже в случай че това оказва помощ да се предотврати разпространяването на вируса.
Най-големият дял на нежеланието по този въпрос е регистриран в Япония, Мексико, Перу, Палестина и източните страни от Европейски Съюз.
Ограниченията за пътешестване явно към този момент се възприемат като „ новото обикновено “. Повече от три четвърти по света са съгласни или изрично са съгласни, че рестриктивните мерки за пътешестване сред страните са допустими, с цел да се борим против разпространяването на ковид. Една пета не са съгласни или изрично не са съгласни.
В райони и огромни страни като Австралия, Източна Азия, Съединени американски щати и Европейски Съюз ( изключително западните страни от ЕС) позитивните отговори на тематика „ ограничавания в пътуването “ доближават до над 80% от всички отговори (дори 91% в Австралия). Ограниченията за пътешестване са минимум допустими за хората в Близкия изток, страните от източната част на Европейски Съюз и Русия – до една трета от интервюираните са срещу разглеждането на рестриктивните мерки за пътешестване като допустима мярка в битката против заболяването.
Автоматичното утвърждение на рестриктивните мерки за пътешестване демонстрира социална кооперативност. Но въпреки всичко, доминация на страха над свободната воля е и обезпокоителен признак за демокрациите – година след експлоадирането на вируса и месеци
Повече от двама от всеки петима по света са съгласни или изрично съгласни с изказванието „ Смятам, че опасността от ковид е пресилена “.. Въпреки това болшинството не е според. Нагласата, че опасността в действителност е пресилена, леко нараства спрямо последните месеци.
Например, предходната година световното публично мнение по този въпрос беше разграничено. По-късно, по време на по този начин наречения първи пик на заболяването, делът на последователите на възгледа „ пресилена опасност “, се сви до една трета от запитаните, до момента в който несъгласните бяха близо две трети. През лятото обаче, с намаляването на броя на записаните случаи на COVID-19, вярата в това, че казусът е пресилен, още веднъж стартира да нараства.
В последните месеци, макар че броят на новите случаи на COVID-19 още веднъж набъбна през есента и доста страни по света бяха наранени от втора вълна на ковид, наклонността за възходящо разбиране, че рецесията е пресилена, продължава.
Хората в Индия, да вземем за пример, наподобява са по-склонни да имат вяра, че опасността за здравето е пресилена (повече от половината от всички респонденти там споделят това мнение). Делът на тези, които подценяват заплахата, е забележителен и като цяло в Западна Азия, Африка и европейските страни отвън Европейски Съюз. Най-склонни да подценяват опасността наподобяват хората в Косово, Филипините, Нигерия и Пакистан.
Хората в Австралия, Съединени американски щати и Европейски Съюз (особено страните от западната част на ЕС), въпреки това, най-често ще отхвърлят хипотезата за преувеличеност. В страни като Финландия, Англия, Япония и Корея дяловете на противоречие са най-значителни.
Ваксините против COVID-19 и имунизациите като цяло се посрещат с доверие по целия свят. И въпреки всичко, в някои страни нежеланието за допустима имунизация надвишава желанието, даже в случай че имунизациите се смятат за безвредни и ефикасни. Става явна нуждата от повече пояснения от страна на медицински специалисти и обществени органи, които да убедят хората в сигурността и значимостта на имунизациите.
Повече от две трети от хората по света споделят, че биха се ваксинирали против COVID-19, в случай че има обществено налична ваксина и тя се смята за безвредна и ефикасна. Една четвърт обаче са по-склонни да откажат опцията за използване на ваксина. Под 10% се двоумят по този въпрос.
Сред районите и огромните народи, хората в Индия (85%) и Азия (до 80% в източната част на континента и – да вземем за пример – 98% във Виетнам) демонстрират най-силна подготвеност да бъдат инжектирани с имунизацията против Covid-19. Хората в Русия, Европа и Африка наподобяват по-сдържани по отношение на имунизацията против Covid-19, даже в случай че достъпът е елементарен и имунизациите са потвърдено безвредни и ефикасни.
Най-голямо отвращение във връзка с новата ваксина против COVID-19 демонстрират хората в Босна и Херцеговина, Сърбия, Чехия и други европейски страни. Дори в тези страни обаче няма очевидно болшинство против опцията за имунизация, а делът на бранители и съперници на имунизацията са съвсем равни.
По-голямата част от запитаните по света имат вяра, че множеството хора в тяхната страна биха се ваксинирали, в случай че има налична ваксина против ковид, която се смята за безвредна и ефикасна. Други 17% считат, че болшинството в тяхната страна няма да се съгласи да получи ваксина, а 22% не считат, че ще има ясно изразено болшинство по този въпрос.
Отново хората в Индия и Източна Азия като цяло (и на двете места с над 70% дял от позитивните отговори) са по-убедени, че техните сънародници ще употребяват новата ваксина.
Хората в Русия, ЕС-изток и Африка, въпреки това, демонстрират неуверена религия в готовността на своите общества да се имунизират, със забележителен дял негативни отговори (до една четвърт от всички отговори). Като цяло, това са районите, в които няма очевидно болшинство във връзка с желанието на хората да получат новата ваксина против ковид.
Въпреки всичко, в последна сметка, наподобява, че световното болшинство има вяра, че по-голямата част от популацията в съответната страна би предпочела да се имунизира – в случай че е имунизацията е налична и се смята за безвредна и дейно.
Изглежда, че световната пандемия на ковид също е направила множеството хора по света и по-склонни да се имунизират като цяло – 50% от интервюираните заявяват, че имат това мнение. И въпреки всичко, има 18%, които настояват, че след пандемията те са по-малко склонни да се имунизират. 28% споделят, че няма смяна в отношението им към имунизациите.
Хората в Индия, Азия и Близкия изток се обрисуват по-склонни към ваксини като цяло. За разлика от тях, хората в Европейски Съюз и Европа като цяло, както и в Съединени американски щати, споделят релативно по-често, че не е имало смяна в възгледа им към имунизациите.
Като цяло наподобява, че на никое място по света пандемията от ковид не е основала доста отрицателно отношение към имунизациите по принцип. До една пета от всички респонденти в разнообразни райони споделят, че в този момент е по-малко евентуално или доста по-малко евентуално да се имунизират. Най-големият сходен дял е в Близкия изток и Европа (главно в източните страни от Европейски Съюз и страни отвън ЕС).
Според Кънчо Стойчев, президент на Асоциация „ Галъп интернешънъл “, в случай че светът одобри по този начин наречената „ нова нормалност “, родена по време на продължаващата коронакриза, най-голямата жертва ще бъде западната ценностна система. „ Демокрацията е в риск, макар че това изявление от време на време се драматизира повече от нужното. Авторитарните режими наподобява са по-ефективни в битката с пандемията. И множеството западни държавни управления /в по-широк смисъл/ са склонни да следват по-скоро Пекинския, в сравнение с Стокхолмския метод в опитите си да спрат разпространяването на заболяването. И да се чудят за какво не съумяват. Междувременно, правата на индивида се топят като пролетен сняг пред алтернативата независимост или живот, колкото и това да звучи към момента спекулативно. Възможната жертва е извоюваната от поколенията до момента епична битка за самостоятелни права, за свободен избор, свободно пътешестване и независимост на контактите. Демокрацията наподобява еволюира до болница. А дали към момента има късмет това да се избегне? “
Всичко за ковид - следете
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ