„Умрях за 10 минути“: мъж описа какво чувства човек след клинична смърт
42-годишен татко от Обединеното кралство претърпя сърдечен арест и няколко минути клинична гибел. Той описа по какъв начин се е чувствал сега сред живота и гибелта и по какъв начин лекарите са съумели да го спасят.
Матю Алик, на 42 години, от Ромфорд, Източен Лондон, считал, че е здрав. Работил е нощни смени, ходел е на фитнес няколко пъти седмично и се е хранил здравословно. Но през август 2023 година животът му се трансформирал вечно.
За това оповестява Daily Mail.
Първо се появи отичане на краката, което изчезна на идващия ден. След това – зной даже при елементарни придвижвания. Матю решил, че това е разследване от нощната работа и не се съветвал с доктор.
Всичко се трансформирало на работата му, когато не е можел да изкачи даже няколко стъпала. „ Казах на сътрудника: извикай кола за спешна помощ. Знаех, че е нещо съществено “, спомня си мъжът.
Стъпка от живота към гибелта
Парамедиците пристигнали след минути. Те разкрили аритмия и решили да отведат Матю в болница „ Хамърсмит “.
В незабавното поделение лекарят го помолил да оцени болката по канара от 1 до 10. „ Току-що беше нула, само че в този момент е единадесет. Не, тринадесет е “, дал отговор Матю.
След тези думи сърцето му спряло. Няма пулс. Няма дишане.
10 минути без сърце
Лекарите употребявали дефибрилатор и направили толкоз интензивна сърдечно-съдова реанимация, че мъжът почнал да кърви вътрешно. В рамките на минути той бил разгласен за клинично мъртъв.
Скенерите показвали съсиреци с размерите на крикетна топка в сърцето и белите му дробове. Хирурзите употребявали катетър, с цел да „ отрежат “ съсиреците и направили няколко животоспасяващи кръвопреливания.
Семейството било предизвестено, че даже и да се разсъни, съществува висок риск от мозъчна гибел заради продължителна липса на О2.
Завръщането
Три дни по-късно Матю отворил очи. Той не помнел нищо от момента на гибелта, само че описал чувството „ като спокоен сън “.
В първите минути след събуждането си той не можел да движи тялото си и се страхувал, че ще остане неподвижен. По-късно чувствителността почнала да се възстановява.
Имало и проблеми с паметта — Матю бъркал имената на хората и даже цветовете. Но последователно се възстановил и през днешния ден споделя историята си, с цел да подсети на хората, че даже най-здраво изглеждащите хора могат да бъдат на една крачка от гибелта.
„ Научих се да пребивавам още веднъж “ — по какъв начин Матю се завърна от мъртвите
Събуждането било единствено началото на битката. „ В началото разпознавах лица, само че не можех да си спомня имена. Не можех да разграничавам цветовете “ — споделя Матю.
Той си спомнял по какъв начин брат му му донесъл портокал. „ Попитах: „ Какъв цвят е? “ и осъзнах, че мозъкът му не работи както преди. За да му помогне да се възвърне, брат му го карал да рецитира обичаните си филми и занимателни реплики от комедии, връщайки паметта му малко по малко.
“Трябваше да науча всичко още веднъж – по какъв начин да седнал съм, по какъв начин да вървя, даже по какъв начин да управлявам уринирането си “.
„ Беше бясно странствуване. Никога не съм си мислил, че ще се озова в тази обстановка “ — споделя мъжът.
Шокът и търсенето на отговор
Матю бил още по-шокиран, когато лекарите оповестили, че повода е инфаркт.
„ Всъщност изгубих схващане от потрес. Бях млад, атлетичен, в никакъв случай не пушех, в никакъв случай не пиех прекалено. Как е допустимо това? Лекарите към момента не знаят. “
В болничното заведение го наричали „ чудотворецът “ – единствено 5% от пациентите оцеляват 10 минути без сърце. „ Медицинските сестри вървяха по коридора и споделяха: „ Ето го! “ Беше необикновено “ — спомня си той.
Капката кръв, която избавя живот
По-късно Матю научил, че освен хирургическата намеса го е избавила, само че и кръвопреливане. Като афроамериканец, той се нуждаел от най-съвместимата донорска кръв, само че тя била в дефицит.
„ Без кръвопреливането нямаше да седнал съм тук. Нечие решение да подари кръв избави живота ми “ — споделя той, добавяйки, че в този момент желае да увеличи осведомеността по отношение на кръводаряването, изключително измежду чернокожата общественост.
Живот след гибелта
Днес Матю споделя, че е „ върнал към 75 % от обикновено си положение “. Има дни, в които се усеща съвсем както преди, и дни, в които болката в гърдите и подуването на краката го карат да се тревожи: „ Ами в случай че се случи още веднъж? “
Той ще приема медикаменти за разреждане на кръвта до края на живота си, само че е признателен за шанса, който е получил. „ Семейството ми, приятелите ми, децата ми, годеницата ми по това време – всички бяха там. Осъзнах какъв брой съм благополучен, че съм жив. “
