41-годишният Джовани Дзампино е от над седмица в отделението за

41-годишният Джовани Дзампино е от над седмица в отделението за интензивна терапия на болничното заведение “Мария Витория " в Торино и последователно се усъвършенства. Според в. “Стампа " в същата болница одобряват по едно и също време с него и татко му – 76-годишния Антонио, само че той умира.

“Дойдоха да ни вземат с две разнообразни коли за спешна помощ. Това беше последният път, когато видях татко си. Разбрах, че е умрял, откакто започнаха да идват съболезнователни известия по телефона. Не знам по кое време тъкмо баща си е отишъл. Брат ми е предпочел да не ми каже нищо, тъй като към момента съм в болница ".

Джовани още помни погледите на хората, които гледали откарването им с колите за спешна помощ пред дома му. “Никога няма да не помни очите на тези хора, почувствах се като чумав. "

Джовани почнал неотдавна работа във компания за кънки чартърен. Преди месец бил болен от грип, имал 38 градуса температура и кашлица. После минали и се върнал на работа. Отишъл в Милано за фирмено заседание, само че почувствал тръпки и че не му доближава мирис. Малко по-късно е приет в болница.

Джовани не пие, не пуши и спортува интензивно. Баща му пък бил на хемодиализа. Синът се върнал да живее при него преди година и половина, когато умряла майка му.

“Реших да приказвам, тъй като желая всички да схванат, че това не е някаква игра - изгубих татко си и не можах даже да се сбогувам с него, до момента в който е издъхвал самичък на едно легло в болничното заведение, където никой наш непосредствен човек не е бил позволен. "

И бабите оздравяват, споделя пред в. “Кориере каузи сера "  75-годишната Лоренца, лекувана в болничното заведение “Сан Мартино " в Генуа. “Всеки ден един гларус кацаше на перваза на прозореца ми в болничната стая. Когато оздравях, той изчезна. "

Лоренца се върна тези дни в Кастильоне д’Ада, Ломбардия, с цел да прегърне четирите си деца и шест внучета, измежду които щерка ѝ Валентина, която чака още едно дете. “Може би гларусът послужи като щъркел ", споделя Лоренца.

“Когато ме докараха в болничното заведение “Сан Мартино " и ми споделиха какво ми има, напряко се отчаях. Но не за мен, а поради фамилията ми, което има потребност от мен. Мислех си, че ще умра и че нямаше повече да ги видя. Молих се непрестанно. " Според Лоренца тя отпътувала за почивка в Аласио, област Лигурия, и се настанила в локален хотел, който по-късно бил подложен под карантина. Лоренца едвам съумяла да събуе обувките си от пътя и да се разноски до морето, след което незабавно почувствала по какъв начин към този момент не ѝ доближава въздух, налегнала я огромна отмалялост и вдигнала температура.

“Бях интубирана, лекуваха ме страхотни лекари и сестри, напомняха ми за моите синове и дъщери, непрестанно ме подканваха да хапвам, с цел да се възстановя. " Според основния доктор на болничното заведение Лоренца е образец, че и възрастните хора могат да оздравеят.

“Знаете ли кое е най-ужасното чувство? Да виждаш по какъв начин пациентите умират сами, да слушаш по какъв начин те молят да поздравиш децата и внуците им ", споделя пред в. “Джорнале "  д-р Франческа Кортеларо, основен доктор на Бърза помощ в миланската болница “Сан Карло Боромео ".

“Пациентите с ковид влизат сами, никой техен непосредствен не може да бъде с тях, и когато умират, го усещат. Те са с бистро схващане, не изпадат в нарколепсия (състояние, в което човек заспива ненадейно в случайни моменти – б.а.) Все едно че потъват, само че от самото начало схващат, какво става. Последната умряла беше една баба тази нощ. Искаше да види внучката си. Извадих телефона и ѝ се обадих с видео. Те се поздравиха, а малко по-късно бабата умря. Имам към този момент доста дълъг лист с видеообаждания – назовавам го листата на сбогуванията. Надявам се да ни дадат таблети, с цел да не оставяме пациентите ни да умират сами. " Стефано Мутини, началник на реанимацията на Франческа, дефинира всичко, което се случва сега, като цунами, което не можеш да спреш, колкото и да се бориш с него.

“Най-много те е боязън от това, че не знаеш по какъв начин ще свърши всичко ", споделя пред агенция Адиенекронос Анджело Марцано, един от първите италиански лекари, заразили се с ковид.

На 23 февруари кожният лекар от поликлиниката на Милано получава диагнозата си, след което е признат в болница “Сако ". Днес той към този момент е излекуван и е в дома си, само че към момента е под карантина. “Несигурността за това какво ще стане, по какъв начин ще протече цялото заболявне при теб, е голям източник на безпокойствие и на извънреден стрес ", споделя докторът. Когато оповестяват диагнозата на Марцано, лекарите допълват, че той е отвън всички епидемиологични критерии, тъй като не е имал никакви връзки с Китай, нито пък с италианските общини с огнища на болест.

“Бях ходил в чужбина, само че в Германия и Гърция. Не е изключено да съм се заразил точно в Германия. Няколко дни след заразяването ми “Луфтханза " ми заяви посредством мейл, че две редици преди мен в самолета е имало инфектиран с ковид човек. " Според италианския доктор неговите първи признаци били температура и кашлица.

Първият сериозен миг настъпил на 25 февруари, когато при него било записано свръхпроизвеждане на молекули, причиняващи инфекции, което довело до повишение на температурата му. Според сътрудниците му от болница “Сако " сходен феномен се следи сред петия и осмия ден от заразяването.

Вторият сериозен миг при Марцано идва на 4 март, когато настава белодробна интерстициопатия, макар че той самият не изпитва особени дихателни проблеми. Според Марцано една от последствията от болестта му в резултат на ковид е намаляването на обонянието и възприятието му за усет. “И седмици след изписването ми е още по този начин. "

Докторът се самонаблюдава по време на престоя си в болничното заведение и вижда, че има и обриви по тялото си. “Целият бях затрупан с дребни мехури, които минаха от единствено себе си след седмица. Това обаче не е нещо всекидневно за всички пациенти. " Според Марцано той бил лекуван с медикаменти, употребявани в битката с вируса HIV и маларията. По време на болничния си престой лекарят чувал 16-годишната си щерка Федерика и 11-годишния си наследник Стефано единствено по телефона.

“Казваха ми да се държа. Първият си негативен тест отпразнувах самичък и непретенциозно в болничното заведение. Най-хубавият миг беше, когато най-сетне можах да си взема душ, като се прибрах у дома. Това беше най-хубавият душ в живота ми ", представен от " 24 часа ".