Шокиращи данни: 41,2% от българите са убедени! Кой стои зад ...
41,2% от българските жители считат, че неналичието на внимание в фамилията е водещата причина за експанзията сред деца. Това демонстрира национално представително изследване на „ Галъп интернешънъл Болкан “, извършено измежду 904 пълнолетни българи посредством стандартизирани изявленията „ лице в лице “ в интервала 1–14 октомври 2025 година
Според социолозите обществото у нас обичайно вижда фамилията като най-важната среда за построяването на личността. Когато липсват грижа, надзор и прочувствена поддръжка, постоянно се основават предпоставки за девиантно държание и експанзия.
Приятелската среда и обществените мрежи – втори по значителност фактор
15,5% от интервюираните показват неприятната компания като основна причина за прояви на принуждение. Малко по-нисък е делът на тези, които упрекват обществените мрежи – 15,1%.
„ Галъп “ акцентира, че родителите би трябвало да са по-внимателни както към приятелския кръг на децата си, по този начин и към цифровите им привички. Не става дума само за надзор, а и за съгласие със света, в който децата поддържат връзка онлайн.
Интернет средата – източник на рискови модели
9% от българите считат, че самият интернет – отвън обществените мрежи – предизвиква насилието. Децата постоянно попадат на травматично наличие, нападателни послания и подправена информация, които могат да въздействат на държанието им.
9,2% от запитаните слагат фокус върху просветителната среда. Според специалистите положителната връзка сред родители, учители и възпитаници е нужна, с цел да се компенсират дефицитите във възпитанието и обществените умения. Училището има съществена роля в построяването на качества за справяне с спорове.
5,4% от интервюираните са уверени, че претърпяното принуждение поражда експанзия в бъдеще. Емоционалната поддръжка и ранната намеса са решаващи, с цел да не се трансформира детето-жертва в агресор.
Психичните проблеми – тематика, която набира внимание
2,8% от респондентите показват психологичните усложнения като фактор. Макар делът да е дребен, той демонстрира, че чувствителността към психологичното здраве се усилва. Неразпознатите в точния момент проблеми постоянно остават настрана от публичното внимание, до момента в който не доведат до тежки последици.
Според „ Галъп “ обществото в България ясно схваща, че детската експанзия е резултат от композиция сред фамилни, обществени и психически фактори. Решаването на казуса изисква общи старания – от родителите, учебните заведения идържавните институции.
Разлики в мненията сред мъже и жени 43% от дамите упрекват фамилната среда против 39% от мъжете 17,2% от дамите и 13,2% от мъжете се концентрират върху неприятната компания За обществените мрежи мненията са съвсем равни – 14,8% дами и 15,7% мъже 12% от мъжете, само че единствено 6,7% от дамите виждат проблем в училище 6,4% мъже и 4,5% дами свързват експанзията с претърпяно насилие 3,4% дами и 2,1% мъже показват психологичните усложнения като водещ фактор
Експертите изясняват, че функциите в обичайното семейство въздействат върху тези усещания: дамите по-често са свързвани с прочувствената грижа, до момента в който мъжете подчертават върху дисциплината и външната среда.
Според социолозите обществото у нас обичайно вижда фамилията като най-важната среда за построяването на личността. Когато липсват грижа, надзор и прочувствена поддръжка, постоянно се основават предпоставки за девиантно държание и експанзия.
Приятелската среда и обществените мрежи – втори по значителност фактор
15,5% от интервюираните показват неприятната компания като основна причина за прояви на принуждение. Малко по-нисък е делът на тези, които упрекват обществените мрежи – 15,1%.
„ Галъп “ акцентира, че родителите би трябвало да са по-внимателни както към приятелския кръг на децата си, по този начин и към цифровите им привички. Не става дума само за надзор, а и за съгласие със света, в който децата поддържат връзка онлайн.
Интернет средата – източник на рискови модели
9% от българите считат, че самият интернет – отвън обществените мрежи – предизвиква насилието. Децата постоянно попадат на травматично наличие, нападателни послания и подправена информация, които могат да въздействат на държанието им.
9,2% от запитаните слагат фокус върху просветителната среда. Според специалистите положителната връзка сред родители, учители и възпитаници е нужна, с цел да се компенсират дефицитите във възпитанието и обществените умения. Училището има съществена роля в построяването на качества за справяне с спорове.
5,4% от интервюираните са уверени, че претърпяното принуждение поражда експанзия в бъдеще. Емоционалната поддръжка и ранната намеса са решаващи, с цел да не се трансформира детето-жертва в агресор.
Психичните проблеми – тематика, която набира внимание
2,8% от респондентите показват психологичните усложнения като фактор. Макар делът да е дребен, той демонстрира, че чувствителността към психологичното здраве се усилва. Неразпознатите в точния момент проблеми постоянно остават настрана от публичното внимание, до момента в който не доведат до тежки последици.
Според „ Галъп “ обществото в България ясно схваща, че детската експанзия е резултат от композиция сред фамилни, обществени и психически фактори. Решаването на казуса изисква общи старания – от родителите, учебните заведения идържавните институции.
Разлики в мненията сред мъже и жени 43% от дамите упрекват фамилната среда против 39% от мъжете 17,2% от дамите и 13,2% от мъжете се концентрират върху неприятната компания За обществените мрежи мненията са съвсем равни – 14,8% дами и 15,7% мъже 12% от мъжете, само че единствено 6,7% от дамите виждат проблем в училище 6,4% мъже и 4,5% дами свързват експанзията с претърпяно насилие 3,4% дами и 2,1% мъже показват психологичните усложнения като водещ фактор
Експертите изясняват, че функциите в обичайното семейство въздействат върху тези усещания: дамите по-често са свързвани с прочувствената грижа, до момента в който мъжете подчертават върху дисциплината и външната среда.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ