406 души - българи и румънци, са посетили гробницата мавзолей

406 души - българи и румънци, са посетили гробницата пантеон на братята Евлоги и Христо Георгиеви в гробищния парк " Белу " в Букурещ, която бе отворена за посещаване в неделя. Това заяви Българска телеграфна агенция.

Инициативата на дипломатическото ни посланичество бе във връзка 200-годишнината от рождението на по-малкия от двамата братя – Христо Георгиев, и бе подкрепена от неправителствената организация “Пътешественик през Румъния ” ( " Călator prin România " ) и нейния план “Гробището “Белу ” - Музей навън ( “Cimitirul Bellu - Muzeu în aer liber ”).

По време на събитието посланикът на България в Румъния Радко Влайков насочи зов за обща самодейност пред Министерството на културата на Румъния и съответните управляващи, които имат директно отношение към гробницата, с цел да мога да бъдат направени действия за реставрацията й.

Доброволците от румънското Неправителствени организации към този момент са изработили QR код, който ще бъде подложен пред вратата на гробницата. Той съдържа подробна информация за живота и делото на братята Христо и Евлоги Георгиеви, както и за построяването на гробницата пантеон.

Отвън тя наподобява на дребен бял замък и е същински архитектурен шедьовър с височина 11 метра. Строителството й стартира през 1897 година, когато умира Евлоги Георгиев.

Градежът лишава пет години и е на известния румънски проектант Йон Минку - създател на новата архитектурна румънска школа и създател на емблематични за Букурещ здания. Четири бронзови фигури на евангелистите Матей, Марк, Лука и Йоан пазят гробницата извън. Те са дело на румънския ваятел от немски генезис Фриц Щорк.

В подземието от вътрешната страна има четири бронзови арки, върху които на румънски е написано „ И на него изгря същинската светлина “.

“Ако погледнете деликатно вътрешността, на върха на купола ще видите изобразена Библията. Под нея звезди от злато, синьо небе и 12-те апостоли. Под тях четири ангела, всеки с подарък в ръце. Под тях Исус Христос, Дева Мария, Свети Йоан Кръстител и два ангела ”, изяснява Йоана, една от доброволките.

Самото помещение е обособено на два етажа. Стръмни стълби водят до крипта. Под огромна каменна плоча са положени костите на двамата братя.

“Те желали да бъдат заровени тук, а не на първия етаж, тъй като били доста скромни. Решили, че желаят да бъдат заровени по този начин, тъй като над тях няма нищо друго с изключение на Господ ”, изяснява Йоана.

Тя споделя на посетителите по какъв начин братя Христо и Евлоги Георгиеви нямали съпруги, нито деца, само че дарявали пари на небогати хора и на лечебни заведения в Румъния.

Епицентър. бг напомня:

Делата на Евлоги и Христо Георгиеви са по този начин огромни и благородни, че надали през днешния ден някой наш акт може да е задоволителен, с цел да изразим благодарността и признателността си към тях.

Евлоги Георгиев Недев е роден на 3 октомври 1819 година в Карлово. Първоначално стартира образованието си в локалното учебно заведение под управлението на небезизвестния възрожденски преподавател Райно Попович. Продължава да учи в Пловдив, а след завършването на гимназия се завръща в родния си град да учителства. По-голямата част от живота си прекарва отвън рамките на Османската империя. През 1837 година отпътува за Галац, а след това за Букурещ. Едва на 18 години, без изключително огромен капитал, стартира да развива комерсиална активност. Бързо натрупва положение и се трансформира в един от най-богатите мъже в Европа за XIX в. Умира на 5 юли 1897 година в Букурещ.

Христо Георгиев Недев е роден през 1824 година и е по-малкият от двамата братя. За жал от 5 деца остават живи единствено Христо и Евлоги. Подобно на брат си, той стартира бизнес. Христо Георгиев умира ненадейно на 6 март 1872 година в Букурещ. Там се намира и гробницата му, в която двамата с брат му спят безконечния си сън.

Живот и принос към България

През 50-те години на ХІХ в. братята стартират даренията си „ на ползу роду “.

Те се смятат за създатели на Добродетелната тайфа – организация на заможни българи, която си слага за цел избавление на българските земи от османско робство. Дружината подкрепя финансово и организационно революционерите. Центърът на организацията се намира в Букурещ. Тя набира български доброволци за съветската войска в Кримската война (1853 – 1856 година), а в последвалите години набира солидни средства за обезпечаването на обучение на редица видни българи.

Христо умира млад, едвам 48-годишен, без да доживее огромните каузи, с които през днешния ден помним карловските братя. Макар да губи живота си прекомерно рано, историците го слагат паралелно до брат му, защото в наследството си Евлоги показва и неговите заслуги за дарението, планувано за градеж на университет в София.

Съвместните дейности на българските революционери, емиграцията и последвалата Руско-турска война водят до Освобождението на България.

След 1878 година Евлоги Георгиев се връща в България и в идващите години закупува солидно количество имоти в София, тъй че през 90-те години към този момент има над 10 хиляди квадратни метра.

През 1896 година меценатът афишира дарението си от 800 000 златни лв. и земя на стойност 200 000 лв. за построяването на постройката на университета.

Други огромни дарения, които Евлоги Георгиев прави са:

На болничното заведение в „ Галац “ – 100 000 лв..
На университета „ Карол I “ – 200 000 лв..
На Българско девическо учебно заведение в Солун – 50 000 лв..
На Българска болница в Цариград – 120 000 лв..

Само година след направеното подаяние за Софийския университет огромният българин умира, а в наследството си оставя колосална сума.

Тук обаче стартира кошмарът, защото Евлоги завещава единствено дребна част на роднините си, а всичко останало дава на България.

Това е обяснимо, защото нито Евлоги, нито Христо основават фамилии, тъй че на процедура нямат наследници.

Една сума в наследството му прави усещане на всички българи. Това е галактическата цифра от 6 милиона златни лв., която е дарена за построяването и поддържането на постройката на висшето учебно заведение в София. За реализатор на наследството карловецът показва видния българин и негов сподвижник Иван Евстратиев Гешов.

Завещание

На българската църква в Букурещ Евлоги Георгиев завещава 20 000 лв..
200 000 лв. разпределя за поддръжката на учебното заведение „ Кирил и Методий “ и за Букурещкия университет, „ с цел да се устоят бедните, само че прилежни студенти. “

На общината в Галац приписва 30 000 лв..

6 000 000 лв. подарява за изграждане на Висше учебно заведение в България.

20 000 отделя за строителството на българска болница в Цариград.

Меценатът разпределя пари и за приюта „ Елена “ и букурещкото ръководство на лечебните заведения.
Три години преди гибелта си Евлоги Георгиев купува постройка в Солун за българска община.

На първите си братовчеди, родени от тримата братя на майка му – Христо, Никола и Иван Пулиеви, завещава по 16 000 лв., които по-късно трансформира на 40 000.

Още по 4000 лв. дава на тези от братовчедките си, които са останали неомъжени.

На вуйна си Елисавета Пулиева оставя къщите си в Букурещ дружно с покъщнината, конете и недвижимите парцели към тях.

Подобно на доста други сходни случаи, ядосаните родственици на карловските братя завеждат дело за оборване на наследството.

Те настояват, че Гешов е подменил настояванията на Евлоги, въпреки от предходните дейности на заможния българин да излиза наяве, че той на процедура осмисля съществуването си посредством щедрост.

Вуйчото на Евлоги – Иван Пулиев оспорва наследството и завежда дело в Илфовския съд.

През 1899 година умира, само че делата не престават синовете му – Богдан, Христо и Драган. Процесът се политизира по извънредно противен метод. Министърът на правораздаването Константин Панайодов внася първата искова молба за подправяне на наследството на Евлоги Георгиев.

Вероятно демократичното държавно управление има да разчиства остарели сметки с Евлоги Георгиев, както и с Иван Гешов – реакционер и предстоящ министър председател на България, защото то се включва интензивно в процесите и се пробва да окаже въздействие.

След продължителни правосъдни борби наследството е доказано.

Експертизата потвърждава, че касата на Евлоги е отворена с 4-те разнообразни ключа, намиращи се у разнообразни негови родственици и не може да става и дума за загадка замяна на документи. Битката е извоювана!

Тук идва и позитивната вест. Тъй като сагата завършва чак през 1911 година, тогава парите са над 13 милиона поради лихвите. Строежът на постройката на Софийския университет стартира през 1924 година, а 10 години по-късно е приключена и тържествено открита.

Пишем тези редове с огромна страст и поклонение пред патриотичното възприятието на Евлоги Георгиев към Родината и сънародниците му. Това негово възприятие несъмнено проличава от делата и думите му. Вероятно и умрелият прекомерно рано Христо е имал същия светоглед, само че като че ли историята помни единствено по-големия брат.

Нека през днешния ден, близо столетие по-късно, минавайки през постройката на Софийския университет да погледнем с благодарност и поклонение прелестните статуи на карловските братя, дело на Кирил Шиваров. Това е най-малкото, което можем да създадем за тях. Нека помним думите от наследството на родолюбивия българин Евлоги Георгиев:

„ Само вярата ми, че ще мога и аз да вземам участие в преуспяването и величието на отечеството ми ме прави да умра умерено! “