„Галъп“ опипва почвата за партия на Румен Радев
40% от българите са срещу преместването на фигурите от Паметника на руската войска в София. Близо 36% поддържат, до момента в който 24% не могат да преценяват.
Това сочи изследване на „ Галъп интернешънъл болкан “, извършено сред 11 и 19 януари измежду 807 души. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната.
Социолозите означават, че са пробвали да изброят множеството хрумвания или полемики към знаци и история през отминалата 2023 година и да ревизират отношението към тях. Прави усещане обаче, че половината от изследваните тематики засягат само столицата, а в това време изследването е извършено на национално равнище.
Макар и без точни проценти от „ Галъп “ регистрират и настройката в София. По отношение на преместването на фигурите от МОЧА съотношението в столицата е две против едно в интерес на преместването. Навсякъде другаде обаче отношението е по-скоро отрицателно, като при най-високите възрасти е и очебийно негативно.
Това е и един от въпросите, които основават разнообразни страсти измежду другите електорати, показват социолозите. Според тях случилото се в София разделя страната, или по-скоро я разделя от София.
В изследването е прегледана тематиката и за пилона на Рожен, като мненията са съвсем единомислещо позитивни – 74,3% утвърждават, а 12,3% не утвърждават. Останалите се двоумят. Дори и да са срещу начинанието, евентуално мнозина не признават, считат от „ Галъп “.
Предложението за смяна на националния празник 3 март с 24 май по никакъв начин не се утвърждава. 77,9% от интервюираните са срещу, а единствено 10,3% утвърждават концепцията. Тези, които поддържат промяната на националния празник са основно поддръжници на Движение за права и свободи и ненапълно „ Демократична България “, надлежно с към 30% и 20% от тези два електората, само че даже и при тях към 60% са срещу.
Инфо: „ Галъп интернешънъл болкан “
Макар и без мощна полемика по проблема с преместването на Народното събрание в постройката на тогавашния Партиен дом в София, социолозите са откроили тематиката. 21,6% от интервюираните поддържат, 26,9% не поддържат, а цялата останала част от повече от половината пълнолетни българи не може да образува мнение.
Според „ Галъп “ друга концепция, която се е зародила през 2023 година е предложението летището в София да носи името „ Васил Левски “. От респондентите 66,9% са „ за “, а 14,2% са „ срещу “. Останалите се двоумят. Тестването на тази концепция, стартирана в медии, демонстрира посоката на всеобщото схващане у нас и търсенето на обединителни знаци, даже без да е имало необикновен звук към концепцията, показват социолозите.
Каква е обстановката с прословутото хоро пред Народния спектакъл? 54,1% го утвърждават, а 14,4% – не. Едва ли обаче известността на хорото излиза значително от рамките на обществените медии, по тази причина и противоречиво е до каква степен това е фактически публично мнение или става дума също за автоматизъм. В самата София близо две трети утвърждават, а единствено петнайсетина % са непосредствено срещу.
Разгледана е и още една столична тематика, която даже не породи дълготрайна и дълбока полемика измежду обществото. Коледната декорация в София среща 40,3% позитивни против 21,8% негативни нагаси. Социолозите означават, че надали може да се чака осведоменост, уточненост и така нататък, само че е значимо да се означи, че в самата София позитивното съответствие е две към едно.
Временното затваряне на известната като Руска черква в София обаче не се утвърждава. По този въпрос София и страната дават отговор синхронно. 62,7% са останали с отрицателно отношение към случилото се, а 12% – с положително. При последователите на ГЕРБ и ПП-ДБ този дял доближава и до 20%, респективно 25%, само че даже и там отрицателното отношение е по-сериозно.
News.bg си задава въпроса защо тъкмо пита проучването на „ Галъп “, което извежда патриотизма и даже патриотарщината като съществена тематика на 2023 година. В същото време три от въпросите непосредствено препращат към президента Румен Радев, имайки поради, че той е изказвал позиция по тези тематики, а и към тях се образуват начинания под формата на цивилен придвижвания, асоциации и други
Има потребност от партия, която може да придвижи страната напред
В последна сметка съгласно социолозите огромна част от нашумелите в обществените медии тематики за еднаквост, памет и знаци, по-скоро не са съумели да наложат противоречивост на национално, а постоянно даже и на софийско равнище. Обществените инстинкти остават еднопосочни в поддръжка на всичко, което се свързва с българска еднаквост и история. А тези тематики за паметта, които властта сътвори и същински политизираха обществото, по-скоро са основали противоречивост на мненията или откровена реакция „ срещу “, е заключението от изследването.
Последното красноречиво се потвърждава от още един социологически опит – беше тествано отношението към хипотезата на мястото на паметника на руската войска да се сложи монумент с персони от българската история. 51,4% са „ за “, а единствено 23,6% са „ срещу “.
https://news.bg/
