Учители и родители: 40% от уроците в училище да се премахнат, за да отворят място за практически упражнения
40 на 100 от информацията, която преподават на децата в учебно заведение, би трябвало да бъде отстранена. На место това учащите би трябвало да получат опция за повече на практика извършения по сходство на западните просветителни стратегии, с цел да могат да придобият така наречените меки умения и образуване на компетентности.
Прочетете още
Това демонстрират систематизираните данни от национално проучване на предпочитаните промени в просветителната система. То е проведено от Синдикат „ Образование “ в интервала от 16 до 24 септември. На първия въпрос „ Смятате ли, че образователните стратегии би трябвало да бъдат опростени? “, 78,5% от респондентите са дали отговор, че от образователните стратегии би трябвало да се освободи сред 30% и 40% размер и информация.
Акнетата е обхванала общо 3362 учители, родители и заинтригувани от цялата страна, като е употребен електронен вид на проучване „ Лице в лице “.
От друга страна, 15,4% от участниците считат, че не образователните стратегии, а неналичието на дисциплинираност, неприятната мотивация и неналичието на внимание са аргументите за слабите резултати в национални и интернационалните оценения.
На въпроса: „ Смятате ли, че неспазването на учебния устав е съществена причина за демотивацията и неприятните резултатите на учениците? “, 61,5% са уверени, че това е по този начин. 24,8% считат, че дисциплината не въздейства на образователните резултати.
9 от 10 запитани считат, че не би трябвало да се вкарва наложителна матура по математика за завършващите 12 клас, а аргументите им са, че „ личностните качества на учениците са разнообразни “. Казват още, че в случай че се вкара наложително ДЗИ по математика, това ще дискриминира учениците, насочени към изкуства и естествени науки. Малко над 1 на 10 считат, че наложителната матура по математика би трябвало да бъде въведена, защото това ще стимулира учениците да учат по този предмет.
На въпроса „ Готова ли е просветителната система? “, отговорите са негативни:
39,6% считат от запитаните учители и родители, споделят че просветителната система изрично в България не е подготвена за обединен народен стандарт за качество. Причината е, че просветителните институции са прекомерно разнообразни една от друга. Приблизително еднакъв е броят на респонденти (38,8%), които са безапелационни, че нямаме народен консенсус за качество на образованието.
Все отново 11,5% са оптимисти по въпроса, като споделят, че считат, че може да се одобри народен стандарт за качество. Посочват обаче, че би трябвало да се ситуират най-малко 4 равнища на стандарти за качество, съобразени със спецификата на учениците.
Може да се каже, че единствената пълна категоричност има по тематиката с възнагражденията за просветителната колегия. 98,8% от интервюираните са уверени, че учителската заплата би трябвало да бъде увеличена с най-малко 20%, с цел да да доближи до 125% от междинната работна заплата за страната. Мотивират решението си с това, че сходно нарастване ще даде късмет на младите учители и мъжете да изберат учителската специалност. 0,8% считат, че учителската заплата е задоволително висока и няма потребност от нарастване.
Анализът на целите от анкетата демонстрират изрично, че образователните стратегии би трябвало бързо да бъдат изменени и освободени от непотребния размер, за смяна към функционална просветеност на българските възпитаници, показват в изводите си от синдиката.
„ Важен фокус тук е, че каквито и промени да се създадат в образователните стратегии, образователната среда и иновационните способи на преподаване, в случай че не се контролира дисциплината и спазването на учебния устав, смяна към по-добри изпитни резултати няма да има. Неглижирането на дисциплината и разпоредбите в учебно заведение ще продължи да генерира освен неначетеност у учениците, само че и липса на приемливост и човешки добродетели. Последният народен спор, дали да прилагаме възбраната за телефони в час, е толкоз нездравословен, тъй като скоро ще сложи под въпрос всички ограничения и правила, записани в учебния закон, просветителните наредби и учебните правилници. Българското общество би трябвало да одобри, че образованието е главно право и се реализира посредством непримиримост и усърдие, посредством воля за мотивация и триумф, посредством градене на ценностна система. Никъде по света образованието не е било и няма да бъде обществена услуга или място единствено и само за развлечение. От нарастването на учителската заплата зависи дали ще имаме работещи учители, а специалността на учителя не може да бъде сменена. “, проучват още от профсъюза.
Прочетете още
Това демонстрират систематизираните данни от национално проучване на предпочитаните промени в просветителната система. То е проведено от Синдикат „ Образование “ в интервала от 16 до 24 септември. На първия въпрос „ Смятате ли, че образователните стратегии би трябвало да бъдат опростени? “, 78,5% от респондентите са дали отговор, че от образователните стратегии би трябвало да се освободи сред 30% и 40% размер и информация.
Акнетата е обхванала общо 3362 учители, родители и заинтригувани от цялата страна, като е употребен електронен вид на проучване „ Лице в лице “.
От друга страна, 15,4% от участниците считат, че не образователните стратегии, а неналичието на дисциплинираност, неприятната мотивация и неналичието на внимание са аргументите за слабите резултати в национални и интернационалните оценения.
На въпроса: „ Смятате ли, че неспазването на учебния устав е съществена причина за демотивацията и неприятните резултатите на учениците? “, 61,5% са уверени, че това е по този начин. 24,8% считат, че дисциплината не въздейства на образователните резултати.
9 от 10 запитани считат, че не би трябвало да се вкарва наложителна матура по математика за завършващите 12 клас, а аргументите им са, че „ личностните качества на учениците са разнообразни “. Казват още, че в случай че се вкара наложително ДЗИ по математика, това ще дискриминира учениците, насочени към изкуства и естествени науки. Малко над 1 на 10 считат, че наложителната матура по математика би трябвало да бъде въведена, защото това ще стимулира учениците да учат по този предмет.
На въпроса „ Готова ли е просветителната система? “, отговорите са негативни:
39,6% считат от запитаните учители и родители, споделят че просветителната система изрично в България не е подготвена за обединен народен стандарт за качество. Причината е, че просветителните институции са прекомерно разнообразни една от друга. Приблизително еднакъв е броят на респонденти (38,8%), които са безапелационни, че нямаме народен консенсус за качество на образованието.
Все отново 11,5% са оптимисти по въпроса, като споделят, че считат, че може да се одобри народен стандарт за качество. Посочват обаче, че би трябвало да се ситуират най-малко 4 равнища на стандарти за качество, съобразени със спецификата на учениците.
Може да се каже, че единствената пълна категоричност има по тематиката с възнагражденията за просветителната колегия. 98,8% от интервюираните са уверени, че учителската заплата би трябвало да бъде увеличена с най-малко 20%, с цел да да доближи до 125% от междинната работна заплата за страната. Мотивират решението си с това, че сходно нарастване ще даде късмет на младите учители и мъжете да изберат учителската специалност. 0,8% считат, че учителската заплата е задоволително висока и няма потребност от нарастване.
Анализът на целите от анкетата демонстрират изрично, че образователните стратегии би трябвало бързо да бъдат изменени и освободени от непотребния размер, за смяна към функционална просветеност на българските възпитаници, показват в изводите си от синдиката.
„ Важен фокус тук е, че каквито и промени да се създадат в образователните стратегии, образователната среда и иновационните способи на преподаване, в случай че не се контролира дисциплината и спазването на учебния устав, смяна към по-добри изпитни резултати няма да има. Неглижирането на дисциплината и разпоредбите в учебно заведение ще продължи да генерира освен неначетеност у учениците, само че и липса на приемливост и човешки добродетели. Последният народен спор, дали да прилагаме възбраната за телефони в час, е толкоз нездравословен, тъй като скоро ще сложи под въпрос всички ограничения и правила, записани в учебния закон, просветителните наредби и учебните правилници. Българското общество би трябвало да одобри, че образованието е главно право и се реализира посредством непримиримост и усърдие, посредством воля за мотивация и триумф, посредством градене на ценностна система. Никъде по света образованието не е било и няма да бъде обществена услуга или място единствено и само за развлечение. От нарастването на учителската заплата зависи дали ще имаме работещи учители, а специалността на учителя не може да бъде сменена. “, проучват още от профсъюза.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ