Спасена след интубиране учителка от Русе разказа за своята среща с коронавируса
40-годишната Ралица Иванова е преборила Covid-19, откакто е била интубирана и избавена в интензивното поделение на болница " Канев " в Русе. Три месеца по-късно учителката по британски език постепенно се завръща към живота си, съобщи.
Сега младата жена споделя, че в репортажите обстановката в Covid-отделенията не се вижда чувството за гибел.
Някои от картините и звуците тя евентуално няма да не помни: " Звукът, който машината за интубиране издава . Знаеш, че ситуацията е сериозно ".
" Две седмици за мен бяха един ден, само че за околните ми са били доста сложни, на очакване, на страдалчество ", спомня си Ралица, която през това време е спала и няма спомен за болежка.
Спомня си и по какъв начин към нея умират хора.
" Опитвам се да не помни, само че мъчно е. Covid не е единствено физическа болест, а болест на душeвността, като последица в този момент имам постоянно тревога. Тази изнемощялост, това изтощение, което към момента е в мен, също малко или доста ме изтезава. "
" Това тестване ми демонстрира, че съм мощна, може би. Така споделят ", споделя още Иванова.
Тя споделя и по какъв начин се е отнасяла към вируса преди да се разболее: " Вярвах, че има нещо, не имах вяра, че може да бъде толкоз мощно и да има толкоз нападателно проявяване. Спазвах всички ограничения само че си мислех, че на мен няма да се случи. "
" Когато се прибрах у дома, можех да се движа с проходилка, само че нямах сили за това ", споделя още учителката. Затова и с първото изправяне идват и сълзите. Започнах да оценявам повече околните си, да съм по-търпелива ", по този начин разпознава смяната за себе си в този момент.
Освен това преболедуването е научило дамата да се сеща да се радва на дребните неща.
Сега младата жена споделя, че в репортажите обстановката в Covid-отделенията не се вижда чувството за гибел.
Някои от картините и звуците тя евентуално няма да не помни: " Звукът, който машината за интубиране издава . Знаеш, че ситуацията е сериозно ".
" Две седмици за мен бяха един ден, само че за околните ми са били доста сложни, на очакване, на страдалчество ", спомня си Ралица, която през това време е спала и няма спомен за болежка.
Спомня си и по какъв начин към нея умират хора.
" Опитвам се да не помни, само че мъчно е. Covid не е единствено физическа болест, а болест на душeвността, като последица в този момент имам постоянно тревога. Тази изнемощялост, това изтощение, което към момента е в мен, също малко или доста ме изтезава. "
" Това тестване ми демонстрира, че съм мощна, може би. Така споделят ", споделя още Иванова.
Тя споделя и по какъв начин се е отнасяла към вируса преди да се разболее: " Вярвах, че има нещо, не имах вяра, че може да бъде толкоз мощно и да има толкоз нападателно проявяване. Спазвах всички ограничения само че си мислех, че на мен няма да се случи. "
" Когато се прибрах у дома, можех да се движа с проходилка, само че нямах сили за това ", споделя още учителката. Затова и с първото изправяне идват и сълзите. Започнах да оценявам повече околните си, да съм по-търпелива ", по този начин разпознава смяната за себе си в този момент.
Освен това преболедуването е научило дамата да се сеща да се радва на дребните неща.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ




