40-дневните Коледни или Рождественски пости започват днес, те завършат на

40-дневните Коледни или Рождественски пости стартират през днешния ден, те завършат на 25 декември. 
Прочетете още
През първата седмица от поста е позволена единствено растителна храна. Същите са рестриктивните мерки сред 20 и 24 декември. През останалите дни (без сряда и петък) се позволява риба. Венчавките се не разрешават до Въведение Богородично (21 ноември) и от Игнажден (20 декември) до Богоявление, Йордановден, на 6 януари.

Изключение от постите се прави за деца, бременни дами, за заболели и възрастни хора, на които са позволени мляко и млечни артикули по време на поста.

Той приготвя християните за идването на Божия наследник Исус Христос. 

От БПЦ прецизират: 

Според Типика (богослужебния устав) на БПЦ Рождественският пост е втори по своята дълготрайност след Великия пост. Той е четиридесетдневен и не е по този начин непоколебим като Великия и Богородичния пост, като е сходен на Апостолския (Петровия). В навечерието на поста се означават Рождественски заговезни - с взаимно помилван и заговяване (консумиране на блажна храна), с диалози и основаване на настройка за встъпване в идния пост, отдаден на славното Христово Рождество.

През първата седмица на Рождественския пост и от 20 до 24 декември в това число се употребява единствено растителна храна с олио. През останалите дни на този пост (без сряда и петък) се позволяват безгръбначни животни (охлюви, миди, октоподи и др.), които също се одобряват за постни храни. Традиционно на 21 ноември - Въведение Богородично, и на 6 декември - Никулден, се употребява и риба.

Човек, който се готви за изповед и св. Причастие, е належащо авансово да посочи с изповедника си метода и степента на постене. Който е болен или има хронични болести, безусловно би трябвало да се посъветва с изповедника си или енорийския си духовник, като му заяви и мнението на лекаря.

История на Рождественския пост

Утвърждаването на 40-дневния пост, обвързван с деня 25 декември, в който се празнува Рождеството на Спасителя, станало относително късно - през ХІІ век. То било в тясна взаимозависимост от определянето датата на това събитие, по отношение на което се образува този втори по своята значителност Господски празник след Възкресение Христово (Пасха, Великден).

Отбелязването на празника Рождество Христово при християните от западните църкви почнало към 350 година. При източните църкви то било въведено от св. Григорий Богослов през 380 година, като Антиохия последвала - през 375 година, Александрия - през 432 година при св. Кирил Александрийски (†444), Йерусалим - при патриарх Ювеналий (†458).

Датите, на които това събитие било отбелязвано, също били разнообразни: в западните църкви - на 25 декември, в Антиохия - на 4 януари, в Александрия - на 18 или 19 април, или на 29 май. Малоазийските църкви го чествали на 6 или 10 януари. Едва в края на ІV и началото на V в. настъпило релативно единение в отбелязването на Рождество Христово и всички православни църкви почнали да го честват на 25 декември.
Определен брой постни дни, директно преди Рождество Христово съществували още от времето, когато празникът бил празнуван дружно с Богоявление. Св. Теофил Александрийски приказва за дванадесетдневен пост по това време. По-късно, когато цялата Църква почнала да отбелязва Рождество Христово настрана от празника Богоявление, Богоявленският пост бил редуциран до един ден.

През 1166 година, Константинополският патриарх Лука Хрисоверг (†1169 г.) постановил да се пости четиридесет дни преди Рождество Христово.