4 декември 1979 г., около 5 месеца, преди да навърши

4 декември 1979 година, към 5 месеца, преди да навърши 18 години, Петя се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета. Оставя предсмъртна записка със следния текст:,, Измамена Младост Прошка Сън Спомен Зад стените на огромната къща ТАЙНА ".

Никой до момента не е съумял да разгадае това обръщение, закодирано в тези подредени една под друга думи. Въпреки късия си живот поетесата остави след себе си към 200 стихотворения, 50-60 творби в прозаичност, десетки художествени преводи на песни на,, Бийтълс ",,, Би джийс ",,, Смоуки ",,, Пух ".

Петя Дубарова е родена на 25 април 1962 година в Бургас. Майка й Мария е прогимназиална учителка по литература, татко й Стайко - началник-смяна в бургаския цех за радиатори. Момичето приключва учебно заведение,, Иван Вазов ", продължава в елитната британска езикова гимназия.

Че Бог е целунал Петя по челото, личи още до момента в който тя си играе с куклите. Всяка от тях е освен с име, само че и с темперамент, има даже и житейска история. Тези истории дребното момиче споделя с учудваща за възрастта си изразност и емоционалност. За изобретател на гения на Петя се счита бургаският стихотворец Христо Фотев. Когато тя е на 10-11 години, той води нещо като кръжок. С усета си на огромен стихотворец усеща особения метод, по който момичето гледа на света към себе си, на облиците, които основава без никакво изпитание. Мария Дубарова стартира да изпраща някои от стиховете на Петя до вестника за деца,, Септемврийче ". Там се появяват първите й произведения.

Макар че редакторите постоянно се съмняват дали те в действителност са писани от дете. Поради тази причина отхвърлят да разгласяват някои от тях. Когато е на 12 години, Петя получава писмо от редакцията на,, Септемврийче ", че повече не могат да я печатат, тъй като стиховете й са като за възрастни. Съветват я да праща в сп.,, Родна тирада " и в.,, Средношколско знаме ". Когато е на 14 година, Петя се среща с някои от редакторите на,, Септемврийче " и те й признават, че поради нейните стихове дълго се ровили в книгите на модерни, а даже и на позабравени поети, с цел да видят дали тя не е,, откраднала " нещо от тях.

В гимназията Петя става другарка с Елена Начева, през днешния ден актриса и брачна половинка на Кръстьо Лафазанов. Тяхното другарство е надълбоко, мощно, само че и автентично. Момичетата са в разнообразни паралелки и вземат решение да беседват посредством писма. От тях през днешния ден знаем доста повече за вълненията и уплахите й, за приливите и отливите в сензитивната й душа, за оценките й за времето и за хората. В едно от тях е разказана нейната любовна история с Пер - шведско момче, пристигнало на екскурзия в България през зимата на 1978 година След късата им среща на Боровец той й написа няколко пъти. На 18 декември 1978 година в писмото си до Елена Петя споделя:

,,Искам да ти кажа нещо за Пер, с цел да нямаш възприятието, че непрестанно ти загатвам за някаква тайнствена история и в никакъв случай не ти я описвам напълно. Всичко с него в действителност беше доста просто и много хубаво. Запознахме се в дискотеката в Боровец - изведнъж той пристигна и ме предложения да танцуваме.

Беше цялостно с чужденци. Аз бях с група от продукцията (филмът " Трампа ", в който Петя има епизодична роля), няколко момчета и девойки. Поласкана бях, че той се спря на мен макар огромния брой хубавици в дискотеката - въпреки всичко той беше най-хубавият - такова беше общото мнение. Когато започнахме да танцуваме нежния блус, аз за момент осъзнах, че доста го одобрявам, че бих стояла цяла нощ по този начин и бих танцувала с него. Не знам какво се случи, само че по едно време като през сън усетих, че той ме целуна. Съвсем се обърках. После ми споделиха, че и двамата сме били толкоз хубави, че всички нас гледали. Но аз съм сигурна, че са гледали единствено него - особено моите приятелки, - тъй като той беше най-желаният. И тъкмо когато се прегърнахме най-плътно, блусът свърши. Излязохме вън. Имаше звезди...

Устните му бяха ужасно нежни и ужасно топли. После аз си потеглих, тъй като на другия ден сутринта ме чакаше работа, а след това си потеглих внезапно за Бургас.

Дори не можах да го видя и да му се обадя. След това - писмата му. И ето в този момент - той мълчи. Голям пък праз! Не съм умряла за него! Но ще забележим какво ще стане. That's the end! With love - Pety. (Това е краят! С любов - Петя). " Последното писмо от Пер Петя получава в навечерието на новата 1979 година Може би всеки ден е чакала пощальона с вяра. Може единствено да гадаем какви пристрастености са бушували в сензитивната й душа. И какво е пишела в своите писма до Пер. '

Втората й обич е Деян Енев, през днешния ден прочут публицист. Двамата се срещат на семинар. Той гостува в дома й. Разхождат се из Бургас. После Деян отива в казармата и те в никакъв случай повече не се виждат. Цялото лято на 1979 година за Петя е един щур ваучър. Безкраен празник. Заедно с Елена са,, назначени " от командира на общинския бригадирски щаб за дописнички в многотиражка. Ще отразяват,, трудовите триумфи " и проблемите на средношколците в комсомолския вестник. Настаняват ги в кабинета на командира, който съвсем не се вясва в него. Двете си донасят касетофон и слушат музика.

Петя разучава по слух,, I am sailing " на Род Стюард. Двете пеят с часове. Всичко това, несъмнено, стига до ушите на бригадирското шефство. Двете девойки са,, разжалвани " като дописнички и изпратени на работа в завода за безалкохолни питиета в Бургас. Денем работят в завода, нощем спят в учебно заведение наоколо. Петя и Елена се настаняват в единия ъгъл на класната стая, пригодена за спално помещение с 14 кревати. Правят си собствен ъгъл. Донасят куп книги и тетрадки. Токът се гаси в 22, 30 ч, само че двете не престават да четат на светлината от лампите в двора. Петя все нещо написа. В стаята едни я харесват, други вършат криви муцуни, нервират се, че доста бърбори.

Бригадата на Петя и Елена приготвя лиричен рецитал. Стиховете към този момент са раздадени, само че вземат решение да включат и двете,, дописнички ". От тях се желае да наизустят стиховете и да ги рецитират с възторг. Както всички други. Елена твърди, че режисьорката на рецитала, която е и комсомолски секретар, непрестанно повтаряла:,, Дай, дай възторг! Искам характер на априлци и екстаз на димитровци! " Петя отхвърля да рецитира по този метод. Режисьорката я предизвестява да не мънка по този начин. После я изгонва от групата. Аргументите й:,, Как може по този начин да се гавриш със стиховете на,, сътрудниците си поети сякаш и да ги казваш, като че си купуваш тутманик от фурната! " Петя признава, че не става за сантиментален рецитатор и си потегля. Наказват я с мъмрене. До първия образователен ден на 15 септември остават още няколко седмици. Петя си води дневник. Записките в него стават все по-мрачни, тъжни и песимистични с приближаването на края на ваканцията.

,,Спрях до огледалото на втория етаж, извадих жълт гребен и постепенно и безмълвно се заресах. Беше ужасно. Дъхът на този студен кулоар, извитите стълби, даже и това голо огледало, в което се оглеждах преди - плаха, тънкокрака, с плитка на върха на главата, която кой знае за какво не ми тежеше, всичко бълваше него - изрично, категорично, невъобразимо - решех се аз и си мислех: за какво го няма в този момент да ми се порадва - какъв брой съм пораснала и по какъв начин хубаво се усмихвам... " Това са последните мемоари на Петя Дубарова. До випуска на Петя учениците от гимназията учат втори западен език. Чиновник от тогавашното просветително министерство или по-нагоре обаче взема решение, че,, англичаните " би трябвало да имат и професионална ориентировка. И е въведена дисциплината,, Практика в биреното произвеждане ". Мястото е фабриката, която създава известното в миналото,, Бургаско питие ". Машините там са остарели, импортирани доста от дълго време от Германия. И тук, на индустриалната процедура, става съдбовната пакост.

Поврежда се броячът на една от машините и за това е упрекната Петя. Според Елена Начева,, с момче на име В. бутнали или опърлили с съчка кибрит пластмасовата парченце на клеясалия бутилков брояч, с цел да видят цифрата, която е застинала отпреди десетилетия. Фабричното управление упреква Петя в бойкот, а в учебното заведение е взето решение да бъде понижено държанието й с една единица поради,, заличаване на социалистическата благосъстоятелност ". Това е застрашителен потрес за сензитивно и прочувствено момиче като нея. Тя - отличничката, поетесата, умницата, комсомолската активистка - с понижено държание?! Какъв позор! На 3 декември вечерта Петя е сама у дома. И се нагълтва с огромна доза приспивателни. Цяла нощ дежурният екип в бургаската болница се бори за живота й. След години майката Мария ще каже, че цяла нощ слушала по какъв начин лекарите си описват ловни истории. А когато пита дежурния лекар Бинев има ли потребност да повика за консултация и други лекари, той дава отговор:,, Имам потребност да ми се махнете от вратата! " Д-р Бинев е мъртвец от 5 години, умира от заболяването на Алцхаймер. Някогашната фабрика за,, Бургаско питие " е от дълго време съборена и на нейно място е изникнал мол. След гибелта на Петя гневът на учениците от британската гимназия е ориентиран към управлението й и най-много към зам. -директорката. Почти цялостен месец всички вървят с бели ленти на реверите си - тъга по младата Петя и обвиняване против учителите. Този митинг е впечатляващ за времето си, само че никой не смее да накара учениците да махнат белите ленти. bg voice

Пенчо Ковачев