Близо 400 хил. души са променили мястото си на живеене у нас за периода 2011-2021 г.
395 690 лица са заявили, че са трансформирали мястото си на живеене у нас през интервала от 2011 година до 2021 година Жените мигранти са 213 558 или 54%, а мъжете са 182 132 на брой.
Това сочат данни на Националния статистически институт (НСИ) към 7 септември 2021 година.
Най-висок дял на мигранти са лицата на възраст сред 25 и 34 години или 26.1%, до момента в който с най-нисък дял са лицата на 80 или повече навършени години- 2.8%.
През десетте следени години 46.6% от мигриралите лица на 15 или повече години са със приключено приблизително обучение, до момента в който тези с висше са 40.1%. Най-нисък дял имат лицата без образование- 1.2%.
Източник:
Българите трансформирали местоживеенето си сред 2011 година и 2021 година са 59.8 на всеки хиляда души, следвани от лицата самоопределили се към друга етническа група, които са 37.0‰. Най-нисък е интензитетът на миграция при ромската етническа група - 24.3 на хиляда души.
В рамките на страната от един град в различен 224 хиляди души са трансформирали местоживеенето си през интервала 2011-2021 година, което е 56.6% от всички мигрирали лица. От градовете в селата са се преселили 88 хиляди души или 22.1%, до момента в който от селата към градовете- 62 хиляди или 15.6%. Най-малко мигрирали има сред селата, а точно 22 хиляди души или 5.7%.
Източник:
Лицата заселили се в обитаемо място в същата област, в която са живеели са 139 931 души или 35.4% от всички мигранти за 2011-2021 година Заселилите се в градовете са 49%, а в селата в региона са 51%.
Мигриралите в обитаеми места отвън региона, в която са живели, са 255 759 души, или 64.6%, от които 84.9% са се заселили в градовете, а 15.1% - в селата на други области.
Най-висок е относителният дял на мигриралите отвън границите на региона, в която живеят, в областите София (столица) - 87.8%, Смолян (82.4%) и Кюстендил (77.2%). Най-нисък е този дял в областите Бургас - 51%, и Пловдив - 44.7%.
Данните на Национален статистически институт към 7 септември 2021 година сочат, че през интервала 1980 - 2021 година 354 138 лица са заявили, че са обитавали отвън страната за повече от една година и са се завърнали в България през същия интервал.
С отварянето на границите на страната след 1989 година се следи непрекъснато нарастване на броя на българите, които напущат България и обитават в чужбина, а паралелно с това се усилва и броят на завръщащите се в страната.
Българските жители, завърнали се в страната през следения интервал, са 314 285, или 88.7% от всички показали, че са обитавали в чужбина. Мъжете са 164 833 (52.4%), а дамите - 149 452 (47.6%).
От завърналите се в страната най-голям е делът на лицата на възраст сред 40 и 49 години към 7 септември 2021 година - 20%. Етническата конструкция на завръщащите се български жители е сходна с етническата конструкция на популацията - 84.5% от тях са се самоопределили към българската етническа група, 9.6% към турската и 2.3% към ромската.
Най-много български жители са се завърнали от Обединеното кралство - 47 хиляди, или 14.9%, следва Германия - 41 хиляди, или 13.1%, Испания - 27 хиляди, или 8.7%, и Гърция - 27 хиляди, или 8.5% от обитавалите в чужбина. Най-голям е потокът на завърналите се в страната български жители през 2020 и 2021 година - 49 377 души.
Източник:
От тях всеки трети се е открил в областите София и Пловдив - надлежно 26% и 10%. Най-нисък е този дял за областите Видин (1.1%) и Смолян (0.9%).
Чуждите жители, пристигнали в страната през следения интервал, са 39 853 лица. Мъжете са 15 808, или 51.3%, а дамите - 15 030, или 48.7%. Преобладават жителите на страни от Европа - 77.4%, и Азия - 17.8% от всички пристигнали в страната чужденци. Най-висок е делът на чужденците, открили се в областите София - 33.4%, Варна - 13.8%, и Бургас - 11.5%.
Това сочат данни на Националния статистически институт (НСИ) към 7 септември 2021 година.
Най-висок дял на мигранти са лицата на възраст сред 25 и 34 години или 26.1%, до момента в който с най-нисък дял са лицата на 80 или повече навършени години- 2.8%.
През десетте следени години 46.6% от мигриралите лица на 15 или повече години са със приключено приблизително обучение, до момента в който тези с висше са 40.1%. Най-нисък дял имат лицата без образование- 1.2%.
Източник:
Българите трансформирали местоживеенето си сред 2011 година и 2021 година са 59.8 на всеки хиляда души, следвани от лицата самоопределили се към друга етническа група, които са 37.0‰. Най-нисък е интензитетът на миграция при ромската етническа група - 24.3 на хиляда души.
В рамките на страната от един град в различен 224 хиляди души са трансформирали местоживеенето си през интервала 2011-2021 година, което е 56.6% от всички мигрирали лица. От градовете в селата са се преселили 88 хиляди души или 22.1%, до момента в който от селата към градовете- 62 хиляди или 15.6%. Най-малко мигрирали има сред селата, а точно 22 хиляди души или 5.7%.
Източник:
Лицата заселили се в обитаемо място в същата област, в която са живеели са 139 931 души или 35.4% от всички мигранти за 2011-2021 година Заселилите се в градовете са 49%, а в селата в региона са 51%.
Мигриралите в обитаеми места отвън региона, в която са живели, са 255 759 души, или 64.6%, от които 84.9% са се заселили в градовете, а 15.1% - в селата на други области.
Най-висок е относителният дял на мигриралите отвън границите на региона, в която живеят, в областите София (столица) - 87.8%, Смолян (82.4%) и Кюстендил (77.2%). Най-нисък е този дял в областите Бургас - 51%, и Пловдив - 44.7%.
Данните на Национален статистически институт към 7 септември 2021 година сочат, че през интервала 1980 - 2021 година 354 138 лица са заявили, че са обитавали отвън страната за повече от една година и са се завърнали в България през същия интервал.
С отварянето на границите на страната след 1989 година се следи непрекъснато нарастване на броя на българите, които напущат България и обитават в чужбина, а паралелно с това се усилва и броят на завръщащите се в страната.
Българските жители, завърнали се в страната през следения интервал, са 314 285, или 88.7% от всички показали, че са обитавали в чужбина. Мъжете са 164 833 (52.4%), а дамите - 149 452 (47.6%).
От завърналите се в страната най-голям е делът на лицата на възраст сред 40 и 49 години към 7 септември 2021 година - 20%. Етническата конструкция на завръщащите се български жители е сходна с етническата конструкция на популацията - 84.5% от тях са се самоопределили към българската етническа група, 9.6% към турската и 2.3% към ромската.
Най-много български жители са се завърнали от Обединеното кралство - 47 хиляди, или 14.9%, следва Германия - 41 хиляди, или 13.1%, Испания - 27 хиляди, или 8.7%, и Гърция - 27 хиляди, или 8.5% от обитавалите в чужбина. Най-голям е потокът на завърналите се в страната български жители през 2020 и 2021 година - 49 377 души.
Източник:
От тях всеки трети се е открил в областите София и Пловдив - надлежно 26% и 10%. Най-нисък е този дял за областите Видин (1.1%) и Смолян (0.9%).
Чуждите жители, пристигнали в страната през следения интервал, са 39 853 лица. Мъжете са 15 808, или 51.3%, а дамите - 15 030, или 48.7%. Преобладават жителите на страни от Европа - 77.4%, и Азия - 17.8% от всички пристигнали в страната чужденци. Най-висок е делът на чужденците, открили се в областите София - 33.4%, Варна - 13.8%, и Бургас - 11.5%.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ