6 септември в историята
394 – Състои се Битката при Фригид, в която християнският източноримски император Теодосий I побеждава и убива езичника грабител Флавий Евгений и неговия франкски magister militum Арбогаст.
1492 година – Флотилията на мореплавателя Христофор Колумб напуща остров Ла Гомера (Канарски острови) и се насочва на запад; по-късно синът му Ернандо Колон приема, че това е началната дата на прехода през океана, довел до откриването на Америка.
1522 година – Витория, един от оживелите кораби от експедицията на Фернандо Магелан, се завръща в Сан Лукар де Барамеда (Испания) и става първият транспортен съд, обиколил света.
1688 година – Белград е високомерен от Австрия, което води до експлоадирането на Чипровското въстание.
1791 година – В Прага на коронацията на Леополд II, крал на Бохемия, за император на Свещената Римска империя, е показана особено за задачата последната опера и произведение на Моцарт – „ Милосърдието на Тит “.
1883 година – Княз Александър Батенберг възвръща Търновската конституция, анулирана от него 2 години по-рано.
1885 година – Съединението на България: през нощта против 6 септември военни елементи, командвани от Данаил Николаев, откриват надзор над Пловдив и отстраняват държавното управление и основния шеф на Източна Румелия Гаврил Кръстевич (стар стил).
1901 година – В Бъфало (Ню Йорк) е осъществен атентат против президента на Съединени американски щати Уилям Маккинли, вследствие на което той умира 8 дни по-късно.
1915 година – България в Първата международна война: Сключени са Военната спогодба сред Германия, Австро-Унгария и България, Тайната българо-германска конвенция и Българо-турската спогодба.
1939 година – Втората международна война: Южна Африка афишира война на Германия.
1940 година – Румънският крал Карол II абдикира в интерес на сина си Михай I.
1941 година – Сталин издава заповед за разстрел на 170 политически пандизчии, измежду които е и Кръстьо Раковски.
1941 година – Прието е изменение на Закона за отбрана на страната, вследствие на което се планува смъртно наказване за повече политически прегрешения.
1941 година – Холокост: нацистките управляващи задължават всички евреи, живеещи в Германия, да носят характерен знак – шестоъгълната звезда на Давид.
1944 година – Лесковац е срутен до основи от англо-американската авиация в най-унищожителната бомбардировка в историята на Балканите, а от 28 000 негови поданици 6000 губят живота си.
1948 година – Юлиана става кралица на Нидерландия.
1948 година – Екзарх Стефан I Български подава оставка под натиска на комунистическото държавно управление на Народна република България.
1959 година – В Народна република България се организира автомобилно рали за първи път.
1965 година – индийски войски нахлуват в Западен Пакистан за попречване на пакистанска атака в Кашмир.
1968 година – Есватини получава национална самостоятелност от Англия.
1974 година – Открита е новата Централна гара София.
1983 година – Съюз на съветските социалистически републики признава за свалянето на южнокорейския пътнически аероплан (269 жертви) с обяснението, че военните водачи не са били наясно с типа на самолета, когато той нарушава руското въздушно пространство.
1991 година – На втория по величина град в Русия е върнато името Санкт Петербург, заменено през 1924 година на Ленинград.
1997 година – Екип от астрономи открива Калибан – натурален сателит на Уран.
1997 година – Състои се погребението на трагично починалата принцеса Даяна, по време на което повече от 1 милион души излизат по улиците, а други 2,5 милиона по света следят по малкия екран.
2000 година – В централата на Организация на обединените нации в Ню Йорк с присъединяване на 150 държавни глави и други високопоставени политици стартира най-голямата международна среща на върха, наречена Среща на хилядолетието.
2005 година – Калифорния става първият щат на Съединени американски щати, който легализира еднополовия брак.
Родени на 6 септември
1666 година – Иван V, съветски цар († 1696 г.)
1757 година – Маркиз дьо Лафайет, френски боен и политически деятел, директен участник в 3 революции († 1834 г.)
1766 година – Джон Далтон, британски физик и химик († 1844 г.)
1781 година – Антон Диабели, австрийски композитор и музикален издател († 1858 г.)
1808 година – Абд ал-Кадир, алжирски емир, народен воин († 1883 г.)
1809 година – Бруно Бауер, немски мъдрец († 1882 г.)
1817 година – Михаил Когълничану, румънски общественик († 1891 г.)
1860 година – Джейн Адамс, американска общественичка, Нобелова лауреатка през 1931 година († 1935 г.)
1860 година – Лорентзос Мавилис, гръцки стихотворец († 1912 г.)
1864 година – Никола Габровски, български журналист и политик († 1925 г.)
1876 година – Джон Маклауд, английски физиолог, лауреат на Нобелова премия за физиология и медицина през 1923 година († 1935 г.)
1879 година – Адолф Щраус, немски офицер († 1973 г.)
1879 година – Атанас Христов, български офицер (†?)
1879 година – Йозеф Вирт, немски политик († 1956 г.)
1882 година – Иван Красновски, български правист и политик († 1941 г.)
1885 година – Франц Теодор Чокор, австрийски публицист († 1969 г.)
1889 година – Фриц Кюнкел, немски психолог († 1956 г.)
1892 година – Едуард Виктор Епълтън, английски физик, лауреат на Нобелова премия за физика през 1947 година († 1965 г.)
1893 година – Димитър Айранов, командващ Въздушните войски († 1950 г.)
1896 година – Станимир Лилянов, български публицист (†?)
1898 година – Асен Жабленски, български хоров диригент († 1972 г.)
1898 година – Ксенофонт Иванов, български академик († 1967 г.)
1900 година – Вълко Червенков, български политик и общественик († 1980 г.)
1903 година – Георгиос Вафопулос, гръцки стихотворец († 1996 г.)
1904 година – Любомир Пипков, български композитор († 1974 г.)
1913 година – Леонидас да Силва, бразилски футболист († 2004 г.)
1915 година – Франц Йозеф Щраус, немски политик († 1988 г.)
1921 година – Михаил Михайлов, български артист († 1996 г.)
1923 година – Петър II, крал на Югославия († 1970 г.)
1924 година – Вълко Цвятков Вълков, български партизанин († 1944 г.)
1925 година – Андреа Камилери, италиански публицист († 2019 г.)
1926 година – Клаус декор Амсберг, принц-консорт на Нидерландия († 2002 г.)
1926 година – Шиничи Хоши, японски публицист († 1997 г.)
1926 година – Юрий Вичев, български диригент († 2012 г.)
1928 година – Евгений Светланов, съветски композитор, диригент и пианист († 2002 г.)
1928 година – Робърт М. Пърсиг, американски публицист († 2017 г.)
1929 година – Димитър Аврамов, български изкуствовед († 2008 г.)
1929 година – Мортимър Плано, кубински барабанист († 2006 г.)
1934 година – Олег Калугин, съветски шпионин (КГБ)
1937 година – Ирина Соловьова, съветска космонавтка
1939 година – Сусуму Тонегава, японски молекулярен биолог, лауреат на Нобелова премия за физиология и медицина през 1987 година
1943 година – Ричард Робъртс, английски биохимик, лауреат на Нобелова премия за физиология и медицина през 1993 година
1943 година – Роджър Уотърс, английски музикант
1946 година – Хана Загорова, чешка певица
1947 година – Брус Риъх, шотландски футболист и треньор
1947 година – Силвестър, английски музикант († 1988 г.)
1951 година – Александър Карапанчев, български публицист
1951 година – Золтан Рибли, маджарски шахматист
1951 година - Шабан Шаулич, сръбски артист
1952 година – Светолик Милчич, български публицист
1954 година – Александър Тарханов, съветски футболен треньор
1955 година – Терънс Уилкът, американски астронавт
1957 година – Живко Господинов, български футболист
1971 година – Долорес О’Риърдън, ирландска музикантка († 2018 г.)
1972 година – Дилан Бруно, американски артист
1973 година – Грег Руседски, английски тенисист
1974 година – Нина Першон, шведска певица
1974 година – Тим Хенман, британски тенисист
1976 година – Джина Стоева, българска попфолк певица
1978 година – Крум Дончев, български авто играч
1978 година – Тодор Кючуков, български футболист
1980 година – Джоузеф Йобо, нигерийски футболист
1982 година – Мартин Амедик, немски футболист
1983 година – Радослав Великов, български герой
1986 година – Рейвън Райли, американска порно актриса
1988 година – Валентин Йотов, български шахматист
1988 година – Макс Георги, английска певица (Avenue и The Wanted)
1492 година – Флотилията на мореплавателя Христофор Колумб напуща остров Ла Гомера (Канарски острови) и се насочва на запад; по-късно синът му Ернандо Колон приема, че това е началната дата на прехода през океана, довел до откриването на Америка.
1522 година – Витория, един от оживелите кораби от експедицията на Фернандо Магелан, се завръща в Сан Лукар де Барамеда (Испания) и става първият транспортен съд, обиколил света.
1688 година – Белград е високомерен от Австрия, което води до експлоадирането на Чипровското въстание.
1791 година – В Прага на коронацията на Леополд II, крал на Бохемия, за император на Свещената Римска империя, е показана особено за задачата последната опера и произведение на Моцарт – „ Милосърдието на Тит “.
1883 година – Княз Александър Батенберг възвръща Търновската конституция, анулирана от него 2 години по-рано.
1885 година – Съединението на България: през нощта против 6 септември военни елементи, командвани от Данаил Николаев, откриват надзор над Пловдив и отстраняват държавното управление и основния шеф на Източна Румелия Гаврил Кръстевич (стар стил).
1901 година – В Бъфало (Ню Йорк) е осъществен атентат против президента на Съединени американски щати Уилям Маккинли, вследствие на което той умира 8 дни по-късно.
1915 година – България в Първата международна война: Сключени са Военната спогодба сред Германия, Австро-Унгария и България, Тайната българо-германска конвенция и Българо-турската спогодба.
1939 година – Втората международна война: Южна Африка афишира война на Германия.
1940 година – Румънският крал Карол II абдикира в интерес на сина си Михай I.
1941 година – Сталин издава заповед за разстрел на 170 политически пандизчии, измежду които е и Кръстьо Раковски.
1941 година – Прието е изменение на Закона за отбрана на страната, вследствие на което се планува смъртно наказване за повече политически прегрешения.
1941 година – Холокост: нацистките управляващи задължават всички евреи, живеещи в Германия, да носят характерен знак – шестоъгълната звезда на Давид.
1944 година – Лесковац е срутен до основи от англо-американската авиация в най-унищожителната бомбардировка в историята на Балканите, а от 28 000 негови поданици 6000 губят живота си.
1948 година – Юлиана става кралица на Нидерландия.
1948 година – Екзарх Стефан I Български подава оставка под натиска на комунистическото държавно управление на Народна република България.
1959 година – В Народна република България се организира автомобилно рали за първи път.
1965 година – индийски войски нахлуват в Западен Пакистан за попречване на пакистанска атака в Кашмир.
1968 година – Есватини получава национална самостоятелност от Англия.
1974 година – Открита е новата Централна гара София.
1983 година – Съюз на съветските социалистически републики признава за свалянето на южнокорейския пътнически аероплан (269 жертви) с обяснението, че военните водачи не са били наясно с типа на самолета, когато той нарушава руското въздушно пространство.
1991 година – На втория по величина град в Русия е върнато името Санкт Петербург, заменено през 1924 година на Ленинград.
1997 година – Екип от астрономи открива Калибан – натурален сателит на Уран.
1997 година – Състои се погребението на трагично починалата принцеса Даяна, по време на което повече от 1 милион души излизат по улиците, а други 2,5 милиона по света следят по малкия екран.
2000 година – В централата на Организация на обединените нации в Ню Йорк с присъединяване на 150 държавни глави и други високопоставени политици стартира най-голямата международна среща на върха, наречена Среща на хилядолетието.
2005 година – Калифорния става първият щат на Съединени американски щати, който легализира еднополовия брак.
Родени на 6 септември
1666 година – Иван V, съветски цар († 1696 г.)
1757 година – Маркиз дьо Лафайет, френски боен и политически деятел, директен участник в 3 революции († 1834 г.)
1766 година – Джон Далтон, британски физик и химик († 1844 г.)
1781 година – Антон Диабели, австрийски композитор и музикален издател († 1858 г.)
1808 година – Абд ал-Кадир, алжирски емир, народен воин († 1883 г.)
1809 година – Бруно Бауер, немски мъдрец († 1882 г.)
1817 година – Михаил Когълничану, румънски общественик († 1891 г.)
1860 година – Джейн Адамс, американска общественичка, Нобелова лауреатка през 1931 година († 1935 г.)
1860 година – Лорентзос Мавилис, гръцки стихотворец († 1912 г.)
1864 година – Никола Габровски, български журналист и политик († 1925 г.)
1876 година – Джон Маклауд, английски физиолог, лауреат на Нобелова премия за физиология и медицина през 1923 година († 1935 г.)
1879 година – Адолф Щраус, немски офицер († 1973 г.)
1879 година – Атанас Христов, български офицер (†?)
1879 година – Йозеф Вирт, немски политик († 1956 г.)
1882 година – Иван Красновски, български правист и политик († 1941 г.)
1885 година – Франц Теодор Чокор, австрийски публицист († 1969 г.)
1889 година – Фриц Кюнкел, немски психолог († 1956 г.)
1892 година – Едуард Виктор Епълтън, английски физик, лауреат на Нобелова премия за физика през 1947 година († 1965 г.)
1893 година – Димитър Айранов, командващ Въздушните войски († 1950 г.)
1896 година – Станимир Лилянов, български публицист (†?)
1898 година – Асен Жабленски, български хоров диригент († 1972 г.)
1898 година – Ксенофонт Иванов, български академик († 1967 г.)
1900 година – Вълко Червенков, български политик и общественик († 1980 г.)
1903 година – Георгиос Вафопулос, гръцки стихотворец († 1996 г.)
1904 година – Любомир Пипков, български композитор († 1974 г.)
1913 година – Леонидас да Силва, бразилски футболист († 2004 г.)
1915 година – Франц Йозеф Щраус, немски политик († 1988 г.)
1921 година – Михаил Михайлов, български артист († 1996 г.)
1923 година – Петър II, крал на Югославия († 1970 г.)
1924 година – Вълко Цвятков Вълков, български партизанин († 1944 г.)
1925 година – Андреа Камилери, италиански публицист († 2019 г.)
1926 година – Клаус декор Амсберг, принц-консорт на Нидерландия († 2002 г.)
1926 година – Шиничи Хоши, японски публицист († 1997 г.)
1926 година – Юрий Вичев, български диригент († 2012 г.)
1928 година – Евгений Светланов, съветски композитор, диригент и пианист († 2002 г.)
1928 година – Робърт М. Пърсиг, американски публицист († 2017 г.)
1929 година – Димитър Аврамов, български изкуствовед († 2008 г.)
1929 година – Мортимър Плано, кубински барабанист († 2006 г.)
1934 година – Олег Калугин, съветски шпионин (КГБ)
1937 година – Ирина Соловьова, съветска космонавтка
1939 година – Сусуму Тонегава, японски молекулярен биолог, лауреат на Нобелова премия за физиология и медицина през 1987 година
1943 година – Ричард Робъртс, английски биохимик, лауреат на Нобелова премия за физиология и медицина през 1993 година
1943 година – Роджър Уотърс, английски музикант
1946 година – Хана Загорова, чешка певица
1947 година – Брус Риъх, шотландски футболист и треньор
1947 година – Силвестър, английски музикант († 1988 г.)
1951 година – Александър Карапанчев, български публицист
1951 година – Золтан Рибли, маджарски шахматист
1951 година - Шабан Шаулич, сръбски артист
1952 година – Светолик Милчич, български публицист
1954 година – Александър Тарханов, съветски футболен треньор
1955 година – Терънс Уилкът, американски астронавт
1957 година – Живко Господинов, български футболист
1971 година – Долорес О’Риърдън, ирландска музикантка († 2018 г.)
1972 година – Дилан Бруно, американски артист
1973 година – Грег Руседски, английски тенисист
1974 година – Нина Першон, шведска певица
1974 година – Тим Хенман, британски тенисист
1976 година – Джина Стоева, българска попфолк певица
1978 година – Крум Дончев, български авто играч
1978 година – Тодор Кючуков, български футболист
1980 година – Джоузеф Йобо, нигерийски футболист
1982 година – Мартин Амедик, немски футболист
1983 година – Радослав Великов, български герой
1986 година – Рейвън Райли, американска порно актриса
1988 година – Валентин Йотов, български шахматист
1988 година – Макс Георги, английска певица (Avenue и The Wanted)
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ