Лечков, Дерменджиев, не ви ли е поне малко неудобно?
''Всички сме отговорни, дали аз, дали вие сте... Това е''. Това сподели на публицистите Йордан Лечков след следващата загуба на мъжкия ни народен тим по футбол. Нова такава от работоспособния, тактически образован и ефикасен отбор на Финландия. В първия миг, при тези думи на Лечков, почувствах прилив на яд. Но по-късно осъзнах, че той ненапълно е прав. Българските спортни публицисти в някаква степен носят виновност, тъй като всеобщо не схващат материята, от една страна, а от друга очевидно огромна част от тях са просто послушници, които регистрират активност с ходенето по брифинги и мачове. Други пояснения за това, че нито Лечков, нито Дерменджиев, бяха ''засечени'' при нелепите им оправдания за равнището на националния отбор и футбола ни като цяло, просто няма. Или пък тези, които са задавали рационални въпроси са били принудени да сменят профила, или даже напряко специалността.
В годините едно от най-честите оправдания на члена на Изпълкома - Йордан Лечков, бе, че БФС обезпечава всички условия на националния тим, и то положителни такива, с цел да играе на равнище. И надали не с това се изчерпват функционалностите и пълномощията на Българския футболен съюз по отношение на футбола у нас. Това е надълбоко погрешно. БФС има властта радикално да промени картинката с един проект за най-малко 10 години напред, само че не желае, тъй като в годините бе заставен да робува на ползите на един или различен футболен президент с заболели упоритости.
За повече от десетилетие ръководство това управление направи единствено две неща - построи база на националния тим с пари от УЕФА (за което браво) и съумя да провежда провеждането на локалните шампионати. Тоест, за тях и последното е някакъв тип триумф. Все отново футболът ни, макар че е много слаб, не е липсващ.
Българският футболен съюз можеше да свика ''Кръгла маса'', ред полемики, след които в съдействие с клубовете да се одобряват средносрочна и дълготрайна тактика за развиването на футбола ни. Можеше да се основат такива правила, които да подтикват клубовете да усъвършенстват материалната си база и все по-активно да развиват детско-юношески футбол. Можеше да бъде въведено предписание, с което се задължават клубовете да употребяват 6 или даже 7 български футболисти в титулярния си състав. Въобще Съюзът можеше и може да направи извънредно доста неща, с които да зададе вярната посока, а след време ''да берем плодовете'' на ограниченията, взети в полза на българския футбол. Само че за 12 години не бе направено нищо от това, като и до през днешния ден Йордан Лечков и сходните му се оправдават с клубовете и споделят, че са обезпечили всички условия на националните гарнитури. И, несъмнено, никой в никакъв случай не им възразява. Щото или шефовете не им дават, или не схващат.
Преди години беше изработен нерешителен опит с едно предписание за младите български футболисти, само че то по поръчка на един огромен предприемач бързо бе анулирано от послушниците му в БФС.
Държавата също има виновност. Министерството на младежта и спорта може да лобира, в положителния смисъл, за по-активна роля на Българския футболен съюз. Може да се изготви и национална тактика за спорта като цяло. Но у нас се избират пиар акциите и раздаването на пари, без да е ясно къде тъкмо отиват и защо се употребяват.
Националният селекционер Георги Дерменджиев, в безпомощността си, стартира да приглася на Лечков и сие. ''Промяната би трябвало да пристигна от клубовете'', сподели той неотдавна. И отново никой не му възрази. Промяната няма да пристигна от клубовете. Ако беше по този начин, към този момент щеше да е пристигнала. В българския футбол грандовете гонят цели и играят в Европа с чужденци, много постоянно в управленията им няма потенциал за основаване на положителни лични фрагменти, а в по-малките клубове... Там обстановката е покрай трагична. Нямат нито пари, нито потенциал. Ако излезе някой надарен юноша, който има и упоритост за развиване, то това си е чиста случайност.
Та, смяната би трябвало да бъде наложена от ръководещите футбола у нас, господин Дерменджиев. От хората, които са ви назначили на поста народен селекционер.
Дерменджиев ни сподели и да погледнем къде играели македонските футболисти. Лечков също го повтори нощес. Добре, ще погледнем, но това отново подсказва за несвършената работа на родния Футболен съюз.
Няколко думи персонално и за работата на настоящия ни народен селекционер, която е не по-малко значима от генералните проблеми. Тя досега е безспорен неуспех. С някои от тези футболисти, които нощес играха против Финландия, както и с други, които обаче в никакъв не са по-добри от снощния състав, България с треньор Петър Хубчев победи Холандия, Швеция и Норвегия. И то наскоро, и то не в мачове без значение.
Сравнението на резултатите на Георги Дерменджиев и Петър Хубчев демонстрира какъв брой е значимо да разполагаш с добър треньор. Настоящият ментор на България тотално бе сбъркал състава във значимия мач-бараж за класиране на Европейско състезание против Унгария. Вчера против Финландия също имаше необясними неща и единственото нещо, за което може да се оплаче някогашният треньор на ''Левски'' и Лудогорец, са травмите на Андрей Гълъбинов и Кирил Десподов, както и за инфектираните с COVID-19 Георги Костадинов, Антон Недялков и Тодор Неделев. Проблем е да ти липсват значими играчи, само че това не може да е опрощение за слабата игра на наличното. Освен това, когато горепосочените бяха в състава, продукцията не бе изключително друга.
Лечков, Дерменджиев, не ви ли е най-малко малко неловко?
В годините едно от най-честите оправдания на члена на Изпълкома - Йордан Лечков, бе, че БФС обезпечава всички условия на националния тим, и то положителни такива, с цел да играе на равнище. И надали не с това се изчерпват функционалностите и пълномощията на Българския футболен съюз по отношение на футбола у нас. Това е надълбоко погрешно. БФС има властта радикално да промени картинката с един проект за най-малко 10 години напред, само че не желае, тъй като в годините бе заставен да робува на ползите на един или различен футболен президент с заболели упоритости.
За повече от десетилетие ръководство това управление направи единствено две неща - построи база на националния тим с пари от УЕФА (за което браво) и съумя да провежда провеждането на локалните шампионати. Тоест, за тях и последното е някакъв тип триумф. Все отново футболът ни, макар че е много слаб, не е липсващ.
Българският футболен съюз можеше да свика ''Кръгла маса'', ред полемики, след които в съдействие с клубовете да се одобряват средносрочна и дълготрайна тактика за развиването на футбола ни. Можеше да се основат такива правила, които да подтикват клубовете да усъвършенстват материалната си база и все по-активно да развиват детско-юношески футбол. Можеше да бъде въведено предписание, с което се задължават клубовете да употребяват 6 или даже 7 български футболисти в титулярния си състав. Въобще Съюзът можеше и може да направи извънредно доста неща, с които да зададе вярната посока, а след време ''да берем плодовете'' на ограниченията, взети в полза на българския футбол. Само че за 12 години не бе направено нищо от това, като и до през днешния ден Йордан Лечков и сходните му се оправдават с клубовете и споделят, че са обезпечили всички условия на националните гарнитури. И, несъмнено, никой в никакъв случай не им възразява. Щото или шефовете не им дават, или не схващат.
Преди години беше изработен нерешителен опит с едно предписание за младите български футболисти, само че то по поръчка на един огромен предприемач бързо бе анулирано от послушниците му в БФС.
Държавата също има виновност. Министерството на младежта и спорта може да лобира, в положителния смисъл, за по-активна роля на Българския футболен съюз. Може да се изготви и национална тактика за спорта като цяло. Но у нас се избират пиар акциите и раздаването на пари, без да е ясно къде тъкмо отиват и защо се употребяват.
Националният селекционер Георги Дерменджиев, в безпомощността си, стартира да приглася на Лечков и сие. ''Промяната би трябвало да пристигна от клубовете'', сподели той неотдавна. И отново никой не му възрази. Промяната няма да пристигна от клубовете. Ако беше по този начин, към този момент щеше да е пристигнала. В българския футбол грандовете гонят цели и играят в Европа с чужденци, много постоянно в управленията им няма потенциал за основаване на положителни лични фрагменти, а в по-малките клубове... Там обстановката е покрай трагична. Нямат нито пари, нито потенциал. Ако излезе някой надарен юноша, който има и упоритост за развиване, то това си е чиста случайност.
Та, смяната би трябвало да бъде наложена от ръководещите футбола у нас, господин Дерменджиев. От хората, които са ви назначили на поста народен селекционер.
Дерменджиев ни сподели и да погледнем къде играели македонските футболисти. Лечков също го повтори нощес. Добре, ще погледнем, но това отново подсказва за несвършената работа на родния Футболен съюз.
Няколко думи персонално и за работата на настоящия ни народен селекционер, която е не по-малко значима от генералните проблеми. Тя досега е безспорен неуспех. С някои от тези футболисти, които нощес играха против Финландия, както и с други, които обаче в никакъв не са по-добри от снощния състав, България с треньор Петър Хубчев победи Холандия, Швеция и Норвегия. И то наскоро, и то не в мачове без значение.
Сравнението на резултатите на Георги Дерменджиев и Петър Хубчев демонстрира какъв брой е значимо да разполагаш с добър треньор. Настоящият ментор на България тотално бе сбъркал състава във значимия мач-бараж за класиране на Европейско състезание против Унгария. Вчера против Финландия също имаше необясними неща и единственото нещо, за което може да се оплаче някогашният треньор на ''Левски'' и Лудогорец, са травмите на Андрей Гълъбинов и Кирил Десподов, както и за инфектираните с COVID-19 Георги Костадинов, Антон Недялков и Тодор Неделев. Проблем е да ти липсват значими играчи, само че това не може да е опрощение за слабата игра на наличното. Освен това, когато горепосочените бяха в състава, продукцията не бе изключително друга.
Лечков, Дерменджиев, не ви ли е най-малко малко неловко?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ