Красимир Вълчев с горещ коментар за драмата с "Под игото"
''Под игото'' има историческа и художествена стойност. Според мен това не е направено за провокация, само че сигурно има и други способи да се пробуди ползата на децата към четенето, които съгласно мен би трябвало да научават нови думи.
Днешните генерации четат малко и най-вече дребни текстове и си поддържат връзка с емотикони. Натрупването на познания и придобиването на функционална просветеност става с четене.
Това показа в студиото на ''Плюс-минус'' в ефира на Нова телевизия просветителният министър Красимир Вълчев по отношение на концепцията към 6000 архаични думи от романа на Иван Вазов да бъдат осъвременени, с цел да бъдат по-разбираеми за младежите.
По отношение на измененията във висшето обучение министър Вълчев съобщи, че няма по какъв начин едно висше учебно заведение да образова студенти, в случай че няма акредитация. Според него университетите у нас би трябвало да се усъвършенстват, защото преди време са били основани на правилото на специализацията.
,,Видяхте, пробвахме с крайната либерализация и това докара до голям брой университети и неползотворна конкуренция. Имаме доста пропуски в системата на висшето обучение, само че считаме, че най-важното е студентите, които са учили, да се реализират'', означи Красимир Вълчев.
На въпрос за ниските заплати на младите преподаватели в университетите просветният министър уточни, че МОН не контролира заплатите, както го прави в междинното обучение, защото става дума за разнообразни модели сред висшето и междинното обучение и разясни, че възнагражденията на лекторите е в компетенциите на академичната автономност.
В умозаключение министър Вълчев показа, че с цел да имаме по-силно и качествено висше обучение е належащо университетите у нас да бъдат по-добре интегрирани в европейските академични мрежи.
Днешните генерации четат малко и най-вече дребни текстове и си поддържат връзка с емотикони. Натрупването на познания и придобиването на функционална просветеност става с четене.
Това показа в студиото на ''Плюс-минус'' в ефира на Нова телевизия просветителният министър Красимир Вълчев по отношение на концепцията към 6000 архаични думи от романа на Иван Вазов да бъдат осъвременени, с цел да бъдат по-разбираеми за младежите.
По отношение на измененията във висшето обучение министър Вълчев съобщи, че няма по какъв начин едно висше учебно заведение да образова студенти, в случай че няма акредитация. Според него университетите у нас би трябвало да се усъвършенстват, защото преди време са били основани на правилото на специализацията.
,,Видяхте, пробвахме с крайната либерализация и това докара до голям брой университети и неползотворна конкуренция. Имаме доста пропуски в системата на висшето обучение, само че считаме, че най-важното е студентите, които са учили, да се реализират'', означи Красимир Вълчев.
На въпрос за ниските заплати на младите преподаватели в университетите просветният министър уточни, че МОН не контролира заплатите, както го прави в междинното обучение, защото става дума за разнообразни модели сред висшето и междинното обучение и разясни, че възнагражденията на лекторите е в компетенциите на академичната автономност.
В умозаключение министър Вълчев показа, че с цел да имаме по-силно и качествено висше обучение е належащо университетите у нас да бъдат по-добре интегрирани в европейските академични мрежи.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ