Еврокомисари: Надяваме се България да ратифицира конвенцията
38% от българските дами са показали, че претърпели принуждение от някогашен сътрудник. Една от всеки три дами е била жертва на физическо принуждение, на полово принуждение.
Това показаха в изявление еврокомисарите Мария Габриел и Вера Йоурова, които направиха взаимно изказване по отношение на Конвенция на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение, оповестиха от Представителството на Европейската комисия в България.
Насилието над дами към момента е сериозен проблем в Европейския съюз. От петнадесетгодишна възраст, в целия Европейски Съюз една от всеки три дами е била жертва на физическо принуждение, на полово принуждение или и на двете. Това към момента е проблем и в България: 38% от българските дами са показали, че са претърпели такова принуждение от някогашен сътрудник. Очевидно е, че мащабът на насилието над дами визира надълбоко нашите общества: от децата, растящи в разрушени фамилии, където те постоянно са странична жертва на такова принуждение, до голямата икономическа цена, която плащаме.
Разходите за здравни и правни грижи, както и икономическите загуби от това, че дамите не могат да работят, се пресмятат за Европейски Съюз на повече от 225 милиарда евро. Ние в действителност имаме вяра, че Истанбулската спогодба е един от инструментите, които могат да оказват помощ това да се промени. Чухме някои легенди за Конвенцията, които се популяризират в България. Днес бихме желали да разсеем тези неистинен изказвания.
За какво в действителност става дума в Истанбулската спогодба?
Преди всичко за попречване на насилието над дами, в това число домашно принуждение, и за по-добра отбрана на жертвите от принуждение. Конвенцията задължава страната да се ангажира с насилието над дами във всички негови форми и да преследва причинителите. Ние би трябвало да създадем всичко по силите ни, с цел да спрем това принуждение и да подкрепим жертвите. Ратифицирането на Конвенцията е значима стъпка в тази посока. Нека бъдем ясни: срещу основите на едно семейство е, когато брачен партньор пребива или изнасилва брачната половинка си.
Искаме да разсеем неправилната информация, която се популяризира в България по отношение на Конвенцията. Не става дума за инструмент за оформяне усещането на пола или за идеологии, нито се изисква от страните да разрешат еднополови бракове. Всъщност не се загатва на никое място за правно признание на еднополовите бракове – тази тематика е отвън обсега на Конвенцията. Накрая, тя също по този начин не задължава страните да организират уроци в учебните заведения за половата ориентировка или за половата еднаквост.
Вместо това Конвенцията ще подсигурява значима поддръжка на жертвите от принуждение - като убежища, психически и правни съвещания или поддръжка с заслон. Ще обезпечи на жертвите на изнасилвания достъп до профилирани спешни центрове, където ще могат да получат медицински обзор и юридически съвещания, както и поддръжка за превъзмогване на контузията.
Благодарение на тази спогодба, служителите на реда и лекарите ще получат уместно образование, с цел да могат да поддържат жертвите по най-хубавия вероятен метод – като да вземем за пример се улесни явяването на очевидци по делата за принуждение, и ще се подсигурява, че децата, станали очевидци на такова принуждение ще получат отбрана и поддръжка.
Прекратяване на насилието над дами и поддръжката за жертвите би трябвало да бъде приоритет за всички нас. 47 страни към този момент са я утвърдили. Ние насърчаваме и откровено се надяваме, че скоро ще последва България. Няма време за губене.
Това показаха в изявление еврокомисарите Мария Габриел и Вера Йоурова, които направиха взаимно изказване по отношение на Конвенция на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение, оповестиха от Представителството на Европейската комисия в България.
Насилието над дами към момента е сериозен проблем в Европейския съюз. От петнадесетгодишна възраст, в целия Европейски Съюз една от всеки три дами е била жертва на физическо принуждение, на полово принуждение или и на двете. Това към момента е проблем и в България: 38% от българските дами са показали, че са претърпели такова принуждение от някогашен сътрудник. Очевидно е, че мащабът на насилието над дами визира надълбоко нашите общества: от децата, растящи в разрушени фамилии, където те постоянно са странична жертва на такова принуждение, до голямата икономическа цена, която плащаме.
Разходите за здравни и правни грижи, както и икономическите загуби от това, че дамите не могат да работят, се пресмятат за Европейски Съюз на повече от 225 милиарда евро. Ние в действителност имаме вяра, че Истанбулската спогодба е един от инструментите, които могат да оказват помощ това да се промени. Чухме някои легенди за Конвенцията, които се популяризират в България. Днес бихме желали да разсеем тези неистинен изказвания.
За какво в действителност става дума в Истанбулската спогодба?
Преди всичко за попречване на насилието над дами, в това число домашно принуждение, и за по-добра отбрана на жертвите от принуждение. Конвенцията задължава страната да се ангажира с насилието над дами във всички негови форми и да преследва причинителите. Ние би трябвало да създадем всичко по силите ни, с цел да спрем това принуждение и да подкрепим жертвите. Ратифицирането на Конвенцията е значима стъпка в тази посока. Нека бъдем ясни: срещу основите на едно семейство е, когато брачен партньор пребива или изнасилва брачната половинка си.
Искаме да разсеем неправилната информация, която се популяризира в България по отношение на Конвенцията. Не става дума за инструмент за оформяне усещането на пола или за идеологии, нито се изисква от страните да разрешат еднополови бракове. Всъщност не се загатва на никое място за правно признание на еднополовите бракове – тази тематика е отвън обсега на Конвенцията. Накрая, тя също по този начин не задължава страните да организират уроци в учебните заведения за половата ориентировка или за половата еднаквост.
Вместо това Конвенцията ще подсигурява значима поддръжка на жертвите от принуждение - като убежища, психически и правни съвещания или поддръжка с заслон. Ще обезпечи на жертвите на изнасилвания достъп до профилирани спешни центрове, където ще могат да получат медицински обзор и юридически съвещания, както и поддръжка за превъзмогване на контузията.
Благодарение на тази спогодба, служителите на реда и лекарите ще получат уместно образование, с цел да могат да поддържат жертвите по най-хубавия вероятен метод – като да вземем за пример се улесни явяването на очевидци по делата за принуждение, и ще се подсигурява, че децата, станали очевидци на такова принуждение ще получат отбрана и поддръжка.
Прекратяване на насилието над дами и поддръжката за жертвите би трябвало да бъде приоритет за всички нас. 47 страни към този момент са я утвърдили. Ние насърчаваме и откровено се надяваме, че скоро ще последва България. Няма време за губене.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ