Българка е военен медик в чуждестранния легион на Украйна
37-годишна юристка от България над две години е в Украйна, в този момент служи в Трети задграничен легион. От самото начало на войната тя е основала филантропична организация и с благотворителна задача е пристигнала в Украйна. После е решила да оказва помощ на военните на бойното поле.
Българката споделя от първо лице своята история пред украинската социална медия " Суспилне Донбас ":
Хуманитарна организация за помощ за Украйна
Дойдох през 2022 година с моята филантропична организация, с цел да оказвам помощ на украинците да отидат в мирни градове. Видях Чернигов след обстрели и бях изумена. И взех решение да направя освен това. Исках да оказа помощ на хората и взех решение, че ще дойда и ще остана, до момента в който не направя оптимално вероятното за украинския народ.
Заедно с двама украинци създадохме филантропична организация, доставяхме всичко до горещите точки - за цивилни жители. После започнахме да оказваме помощ на армията да изтегля хора: от полско-украинската граница до Нидерландия, Германия и Белгия, да ги настаняваме в безвредни места. Тази организация беше учредена особено за Украйна. Аз нямах никакъв боен опит до идването си в Украйна. В мирния живот съм юристка и политолог.
Ако ти веднъж видиш хора, които се нуждаят от помощ и можеш да направиш нещо за тях и нищо не направиш – ти не можеш да спиш нощем, чувстваш виновност, тъй като на някого е била нужна помощ, а ти си можел да я окажеш. След като видях болката на украинците – майки, деца плачат, офанзиви над цивилни лечебни заведения, деца - аз разбрах, че човещината е в помощта един към различен. Така взех решение, че желая да бъда човек, който оказва помощ на другите в неволя. Това беше моят избор.
За мен комфортът е да заспиваш вечер в мир със себе си, когато помагаш на други хора. Има други хора, които нямат комфорт, те спят на земята, в мазетата, без храна, без кревати. Не е заслужено да пренебрегваш хора, които се нуждаят от помощ и просто да живееш личния си живот.
Фелдшер
Учих за фелдшер. По време на ковид работих в Червения кръст в Нидерландия. Бях фелдшер в болница. Там приключих няколко медицински курса, а когато пристигнах в Украйна, приключих курс за военни медицински служащи.
Харесва ми да работя с украинци, само че също по този начин ми харесва да съм в мултикултурна среда. Така че това е място, където се усещам добре, вършейки своята работа, където можем да бъдем експерти, да работим дружно като един екип.
Запорожие и Херсон
Работила съм в Запорожие и в Херсон. Най-страшно ми беше в Херсон. Това беше интервенция по вода, през нощта, в лодка. Случи се по този начин, че нашият екип не виждаше къде сме. За нас имаше доста висок риск, че ще ни снимат съветски дронове, по тази причина трябваше безусловно да плуваме. Това беше най-страшният миг, тъй като с бронежилетка и всичко останало трябваше да плуваме. Да се борим за животите си. Затова за мен най-страшният град беше Херсон.
Най-страшните ранявания са тези, за които ти нищо не можеш да направиш.
Най-често срещаните ранявания, които виждаме, са огнестрелни ранявания на краката, които водят до бърза загуба на кръв и би трябвало доста бързо да се лекуват. Има доста осколки от изстреляни гранати и офанзиви на дронове. Също постоянно има доста контузии на лицето, които доста мъчно се лекуват.
Обичайно нося със себе си три аптечки: своята лична, която е за първа помощ, както и здравна раница, която нося за помощ на няколко ранени.
Семейство
Моят татко преди е работил в Украйна и обича Украйна. Моето семейство възнамерява да пристигна в Украйна тази година. Затова, в случай че всичко бъде наред, напълно скоро ще дойдат тук за лятната си отпуска. Майка ми плаче всеки ден. Те действително не знаят къде тъкмо се намирам. Аз в никакъв случай не споделям със фамилията къде съм. Те споделят, че са отгледали човек с огромно сърце. Много се гордеят, че аз оказвам помощ на нашите хора, тъй като ние считаме украинците за наши хора. Но и доста се опасяват, че нещо може да ми се случи.
Аз не звъня на родителите си, единствено пиша известия. Защото всекидневно се чуват гърмежи, а те не знаят къде съм. Аз не желая да знаят къде тъкмо се намирам. Искам да избегна това, доколкото е допустимо.
Миналата година, преди да потегли през октомври, срещнах командира, който ме помоли да проведа здравна подготовка на неговата част. После той се върна от задача. Говорихме и той сподели, че в никакъв случай повече няма да види своята щерка, тъй като тя е била боен доктор и е починала пред очите му. Аз виждах в този миг доста мощен мъж, който продължава да се бори. И тогава той ми сподели: „ Каквото и да правиш в Украйна, мисли, че твоят татко може да е на мое място един ден. Всичко, което правиш, е значимо. Но, апелирам те, не умирай “. И от този момент непрекъснато си мисля: ами в случай че това е моят финален ден тук. Това е най-страшната мисъл.
Украйна
България поддържа украинците, тъй като усеща, че ние сме дружно. Ние приказваме съвсем един език и сме доста близки. Има хора, които не схващат обстановката в Украйна, тъй като не са тук. Затова аз поканвам всеки, който приказва срещу Украйна, да пристигна тук и да види със личните си очи. Но в моето обграждане всички мои познати поддържат Украйна и се молят за победа.
Преди войната България мислеше, че Украйна, Русия, България и славянските страни са едно семейство и би трябвало да се поддържат една друга и дружно да работят за по-добро бъдеще. След началото на войната обстановката е напълно друга.
По-рано те в никакъв случай не са мислили, че експанзията ще се разрасне до такива мащаби. Никога не са мислили, че Русия ще нападне Украйна и ще прави такива дейности против хората.
Аз считам, че Украйна заслужава самостоятелност и мир, както и всяка друга страна. Аз мисля, че всички страни би трябвало да я поддържат. Сега аз доста деликатно мисля за Русия, тъй като първите думи, които ми идват мислено, са експанзия, нахлуване, гибел и болежка. Така че аз не знам по какъв начин ще се позволи тази обстановка. Аз се надявам на успеха на Украйна, както и всички тук. Но не мисля, че руснаците са способни да изградят някакви другарски връзки с която и да е страна през 2024 година. И аз не знам по какъв метод ще могат в миналото да платят за всичката болежка, която са предизвикали на Украйна.
Моята фантазия – да отида на интервенция в този момент, да оказвам помощ на моя екип, на моите хора, сполучливо да се бият във войната, да реализираме мир за Украйна, победа.
От момента на моето идване през 2022 година съм имала една отпуска на Коледа, с цел да се видя с роднините за няколко месеца. После се върнах. Тази година няма да имам отпуска. Усещам, че да съм тук е вярно решение. Тук сме като семейство, аз доста страдах за Украйна.
Когато Украйна завоюва тази война, допустимо е да си купя къща тук, да пребивавам тук, да стартира да работя тук. Украйна в този момент е моят дом, аз я обичам, обичам и хората.
Българката споделя от първо лице своята история пред украинската социална медия " Суспилне Донбас ":
Хуманитарна организация за помощ за Украйна
Дойдох през 2022 година с моята филантропична организация, с цел да оказвам помощ на украинците да отидат в мирни градове. Видях Чернигов след обстрели и бях изумена. И взех решение да направя освен това. Исках да оказа помощ на хората и взех решение, че ще дойда и ще остана, до момента в който не направя оптимално вероятното за украинския народ.
Заедно с двама украинци създадохме филантропична организация, доставяхме всичко до горещите точки - за цивилни жители. После започнахме да оказваме помощ на армията да изтегля хора: от полско-украинската граница до Нидерландия, Германия и Белгия, да ги настаняваме в безвредни места. Тази организация беше учредена особено за Украйна. Аз нямах никакъв боен опит до идването си в Украйна. В мирния живот съм юристка и политолог.
Ако ти веднъж видиш хора, които се нуждаят от помощ и можеш да направиш нещо за тях и нищо не направиш – ти не можеш да спиш нощем, чувстваш виновност, тъй като на някого е била нужна помощ, а ти си можел да я окажеш. След като видях болката на украинците – майки, деца плачат, офанзиви над цивилни лечебни заведения, деца - аз разбрах, че човещината е в помощта един към различен. Така взех решение, че желая да бъда човек, който оказва помощ на другите в неволя. Това беше моят избор.
За мен комфортът е да заспиваш вечер в мир със себе си, когато помагаш на други хора. Има други хора, които нямат комфорт, те спят на земята, в мазетата, без храна, без кревати. Не е заслужено да пренебрегваш хора, които се нуждаят от помощ и просто да живееш личния си живот.
Фелдшер
Учих за фелдшер. По време на ковид работих в Червения кръст в Нидерландия. Бях фелдшер в болница. Там приключих няколко медицински курса, а когато пристигнах в Украйна, приключих курс за военни медицински служащи.
Харесва ми да работя с украинци, само че също по този начин ми харесва да съм в мултикултурна среда. Така че това е място, където се усещам добре, вършейки своята работа, където можем да бъдем експерти, да работим дружно като един екип.
Запорожие и Херсон
Работила съм в Запорожие и в Херсон. Най-страшно ми беше в Херсон. Това беше интервенция по вода, през нощта, в лодка. Случи се по този начин, че нашият екип не виждаше къде сме. За нас имаше доста висок риск, че ще ни снимат съветски дронове, по тази причина трябваше безусловно да плуваме. Това беше най-страшният миг, тъй като с бронежилетка и всичко останало трябваше да плуваме. Да се борим за животите си. Затова за мен най-страшният град беше Херсон.
Най-страшните ранявания са тези, за които ти нищо не можеш да направиш.
Най-често срещаните ранявания, които виждаме, са огнестрелни ранявания на краката, които водят до бърза загуба на кръв и би трябвало доста бързо да се лекуват. Има доста осколки от изстреляни гранати и офанзиви на дронове. Също постоянно има доста контузии на лицето, които доста мъчно се лекуват.
Обичайно нося със себе си три аптечки: своята лична, която е за първа помощ, както и здравна раница, която нося за помощ на няколко ранени.
Семейство
Моят татко преди е работил в Украйна и обича Украйна. Моето семейство възнамерява да пристигна в Украйна тази година. Затова, в случай че всичко бъде наред, напълно скоро ще дойдат тук за лятната си отпуска. Майка ми плаче всеки ден. Те действително не знаят къде тъкмо се намирам. Аз в никакъв случай не споделям със фамилията къде съм. Те споделят, че са отгледали човек с огромно сърце. Много се гордеят, че аз оказвам помощ на нашите хора, тъй като ние считаме украинците за наши хора. Но и доста се опасяват, че нещо може да ми се случи.
Аз не звъня на родителите си, единствено пиша известия. Защото всекидневно се чуват гърмежи, а те не знаят къде съм. Аз не желая да знаят къде тъкмо се намирам. Искам да избегна това, доколкото е допустимо.
Миналата година, преди да потегли през октомври, срещнах командира, който ме помоли да проведа здравна подготовка на неговата част. После той се върна от задача. Говорихме и той сподели, че в никакъв случай повече няма да види своята щерка, тъй като тя е била боен доктор и е починала пред очите му. Аз виждах в този миг доста мощен мъж, който продължава да се бори. И тогава той ми сподели: „ Каквото и да правиш в Украйна, мисли, че твоят татко може да е на мое място един ден. Всичко, което правиш, е значимо. Но, апелирам те, не умирай “. И от този момент непрекъснато си мисля: ами в случай че това е моят финален ден тук. Това е най-страшната мисъл.
Украйна
България поддържа украинците, тъй като усеща, че ние сме дружно. Ние приказваме съвсем един език и сме доста близки. Има хора, които не схващат обстановката в Украйна, тъй като не са тук. Затова аз поканвам всеки, който приказва срещу Украйна, да пристигна тук и да види със личните си очи. Но в моето обграждане всички мои познати поддържат Украйна и се молят за победа.
Преди войната България мислеше, че Украйна, Русия, България и славянските страни са едно семейство и би трябвало да се поддържат една друга и дружно да работят за по-добро бъдеще. След началото на войната обстановката е напълно друга.
По-рано те в никакъв случай не са мислили, че експанзията ще се разрасне до такива мащаби. Никога не са мислили, че Русия ще нападне Украйна и ще прави такива дейности против хората.
Аз считам, че Украйна заслужава самостоятелност и мир, както и всяка друга страна. Аз мисля, че всички страни би трябвало да я поддържат. Сега аз доста деликатно мисля за Русия, тъй като първите думи, които ми идват мислено, са експанзия, нахлуване, гибел и болежка. Така че аз не знам по какъв начин ще се позволи тази обстановка. Аз се надявам на успеха на Украйна, както и всички тук. Но не мисля, че руснаците са способни да изградят някакви другарски връзки с която и да е страна през 2024 година. И аз не знам по какъв метод ще могат в миналото да платят за всичката болежка, която са предизвикали на Украйна.
Моята фантазия – да отида на интервенция в този момент, да оказвам помощ на моя екип, на моите хора, сполучливо да се бият във войната, да реализираме мир за Украйна, победа.
От момента на моето идване през 2022 година съм имала една отпуска на Коледа, с цел да се видя с роднините за няколко месеца. После се върнах. Тази година няма да имам отпуска. Усещам, че да съм тук е вярно решение. Тук сме като семейство, аз доста страдах за Украйна.
Когато Украйна завоюва тази война, допустимо е да си купя къща тук, да пребивавам тук, да стартира да работя тук. Украйна в този момент е моят дом, аз я обичам, обичам и хората.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ