Майка: Искам да се събудя и всичко това да се окаже лош сън
37-годишна майка има потребност от нас, с цел да има опция да живее и да бъде до щерка си. Жестоката орис я застига преди месец, когато Милена схваща, че е болна от рак.
Ето какво написа младата майка, обръщайки се към хората с положителни сърца за помощ:
Дойдох на този свят единствено един път – по този начин, както и вие. Рано ми е да си вървя!
На първо място ви поисквам да се будите с признателност за новия ден, тъй като в действителност не си даваме сметка какво ни чака зад ъгъла и какво ще успее да заличи безмилостно усмивките от лицата ни…
Казвам се Милена. На 37 години съм. Аз съм майка, брачна половинка, сестра, вуйна, щерка и внучка.. Мечтая като всеки един от вас, вълнувам се като всички вас, съпротивлявам се с трудностите, с компликациите, с неволите. Падам, ставам, тупам се и не преставам – съвсем като всички вас.
Като всеки родител, с боязън рисувам проекти с дъщеричката си за хиляди „ задачи “, които да осъществим в годините напред. Дадох ѝ майчината си дума, че постоянно ще бъда зад тила ѝ, че постоянно ще държа ръката ѝ, само че днес… през днешния ден застивам от смут дали няма да я предам… Тежко е, ужасно е, брутално е да гледаш 7-годишното си момиченце, със събрани за молитва ръце, да моли Дядо Боже, да изпрати здраве на мама. Да се огледаш в очите на обичания човек, а там да видиш вцепеняващ боязън.
Ракът не почука на нашата врата.
Той просто влезе. Дошъл е безшумно и се е настанил удобно… Неканен посетител в подла дреха…
Искам да викам. Да бутам. Искам да се събудя и всичко това да се окаже неприятен сън.
Два месеца посещавах лекари с разнообразни специалности, заради прогресивна болежка в кръста, от която започнах да не мога да заставам права. Никой не откриваше нищо неправилно ден след ден, а в това време аз всеки ден изнемощявах още и още.
След обзор при неврохирург, съдов хирург, няколко мамологични прегледа, мамография нямаше данни за нищо притеснително. До деня, в който назначиха скенер и ми споделиха, че е късно.
На 08.01.2025, след голям брой прегледи, в България потвърдиха дефинитивно диагнозата ми рак с генезис от гърдата, метастазирал в костите, черният дроб и в мозъка. Не знаех по какъв начин да приема тази новина, не знаех какво да направя. Не получих даже упътване, излизайки от тази врата, по какъв начин да продължа и къде да отида.
Хората, които дадоха вяра за живота ми, са екипът на клиниката в Турция - Anadolu Sağlık Merkezi. Направиха ми PET-CT скенер, ЯМР, голям брой други прегледи, разбор на последвалите биопсии и макар напредналия етап и хипер експанзията на болестта, бяха безапелационни, че има действителни шансове да овладеят контрола и да пребивавам пълноценно.
Нуждая се от дълготрайно и интензивно лекуване, включващо лъчетерапия, имунотерапия, химиотерапия, периодически контроли и редица други процедури. За да блокират метастазите в мозъка, назначиха кибернож, с който разполагат в болничното заведение за благополучие.
Добрите вести са дотук. Не се предавам. Не желая да се предам! Заради себе си, поради щерка си, поради околните си. Няма да се дам, само че нуждая се от Вашата помощ. Прогнозните средства за лечението са непостижими за мен и фамилията ми. Много е тежко да чуеш, че шансове има, стига да успееш да си ги позволиш. Затова се обръщам към всички Вас за мъничко помощ. Силно имам вяра, че живота на хората не се мери в суми. Искам да имам вяра и имам вяра, че ще се оправим с това затруднение.
Подкрепете Милена с подаяние с карта, PayPal, ApplePay, GooglePay, Revolut или по IBAN сметка:
Банка: Алианц Банк България
IBAN: BG36BUIN95611000739743
BIC: BUINBGSF
Получател: Фондация Павел Андреев
Основание: Милена Асенова Миткова
Включете се в онлайн базара на платформата
Ето какво написа младата майка, обръщайки се към хората с положителни сърца за помощ:
Дойдох на този свят единствено един път – по този начин, както и вие. Рано ми е да си вървя!
На първо място ви поисквам да се будите с признателност за новия ден, тъй като в действителност не си даваме сметка какво ни чака зад ъгъла и какво ще успее да заличи безмилостно усмивките от лицата ни…
Казвам се Милена. На 37 години съм. Аз съм майка, брачна половинка, сестра, вуйна, щерка и внучка.. Мечтая като всеки един от вас, вълнувам се като всички вас, съпротивлявам се с трудностите, с компликациите, с неволите. Падам, ставам, тупам се и не преставам – съвсем като всички вас.
Като всеки родител, с боязън рисувам проекти с дъщеричката си за хиляди „ задачи “, които да осъществим в годините напред. Дадох ѝ майчината си дума, че постоянно ще бъда зад тила ѝ, че постоянно ще държа ръката ѝ, само че днес… през днешния ден застивам от смут дали няма да я предам… Тежко е, ужасно е, брутално е да гледаш 7-годишното си момиченце, със събрани за молитва ръце, да моли Дядо Боже, да изпрати здраве на мама. Да се огледаш в очите на обичания човек, а там да видиш вцепеняващ боязън.
Ракът не почука на нашата врата.
Той просто влезе. Дошъл е безшумно и се е настанил удобно… Неканен посетител в подла дреха…
Искам да викам. Да бутам. Искам да се събудя и всичко това да се окаже неприятен сън.
Два месеца посещавах лекари с разнообразни специалности, заради прогресивна болежка в кръста, от която започнах да не мога да заставам права. Никой не откриваше нищо неправилно ден след ден, а в това време аз всеки ден изнемощявах още и още.
След обзор при неврохирург, съдов хирург, няколко мамологични прегледа, мамография нямаше данни за нищо притеснително. До деня, в който назначиха скенер и ми споделиха, че е късно.
На 08.01.2025, след голям брой прегледи, в България потвърдиха дефинитивно диагнозата ми рак с генезис от гърдата, метастазирал в костите, черният дроб и в мозъка. Не знаех по какъв начин да приема тази новина, не знаех какво да направя. Не получих даже упътване, излизайки от тази врата, по какъв начин да продължа и къде да отида.
Хората, които дадоха вяра за живота ми, са екипът на клиниката в Турция - Anadolu Sağlık Merkezi. Направиха ми PET-CT скенер, ЯМР, голям брой други прегледи, разбор на последвалите биопсии и макар напредналия етап и хипер експанзията на болестта, бяха безапелационни, че има действителни шансове да овладеят контрола и да пребивавам пълноценно.
Нуждая се от дълготрайно и интензивно лекуване, включващо лъчетерапия, имунотерапия, химиотерапия, периодически контроли и редица други процедури. За да блокират метастазите в мозъка, назначиха кибернож, с който разполагат в болничното заведение за благополучие.
Добрите вести са дотук. Не се предавам. Не желая да се предам! Заради себе си, поради щерка си, поради околните си. Няма да се дам, само че нуждая се от Вашата помощ. Прогнозните средства за лечението са непостижими за мен и фамилията ми. Много е тежко да чуеш, че шансове има, стига да успееш да си ги позволиш. Затова се обръщам към всички Вас за мъничко помощ. Силно имам вяра, че живота на хората не се мери в суми. Искам да имам вяра и имам вяра, че ще се оправим с това затруднение.
Подкрепете Милена с подаяние с карта, PayPal, ApplePay, GooglePay, Revolut или по IBAN сметка:
Банка: Алианц Банк България
IBAN: BG36BUIN95611000739743
BIC: BUINBGSF
Получател: Фондация Павел Андреев
Основание: Милена Асенова Миткова
Включете се в онлайн базара на платформата
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ