Защо 37-годишна българка реши да е близо до фронтовата линия в Украйна
37-годишна българска юристка е в Украйна сега служи в Третия интернационален легион като военен санитар. От началото на войната, дамата основава филантропична организация и идва в Украйна с благотворителна задача. Тя взема решение да помога на бойците на бойното поле.
„ Дойдох през 2022 година с моят филантропична организация, с цел да оказа помощ на украинците да се реалокират в по-мирни региони. Посетих Чернигов след бомбардировките и бях шокирана. Реших да направя освен това. Исках да оказа помощ на хората и взех решение, че ще остана до край, до момента в който не изчерпа опциите си да оказвам помощ на хората “, споделя 37-годишната българка, представена от портала „ Suspilne “.
Заедно с двама украинци тя основава филантропична организация, която прави жизненоважни доставки до цивилни, покрай фронтовата линия. След това стартират да оказват помощ на армията и да изтеглят цивилни от полско-украинската граница до Нидерландия, Германия и Белгия, като им обезпечават убежища.
Българката споделя, че преди спора в Украйна не е имала боен опит. Преди това е работила като правист и политолог.
„ Когато видях болката в украинските майки и сълзите на децата, офанзивите по цивилни и лечебни заведения, осъзнах, че човечеството е за това да си оказваме помощ един на различен. Затова взех решение аз да съм човек, който да оказва помощ на другите в потребност. Това беше моя избор “, показва още тя.
По време на Коронавирус пандемията, тя е работила за Червения кръст в Нидерландия, като е била парамедик към болница и приключва в миналото медицински курса там, написа dariknews.bg.
Тя показва и кой е бил най-ужасяващия миг от спора. Когато е в Херсон, тя взе участие в нощна интервенция с лодка в Херсон. „ Нашият екип не виждаше къде сме. Имаше огромен риск да бъдем убити от съветски дронове, по тази причина трябваше да плуваме. И това беше най-ужасният миг, тъй като със избавителни жилетки и всичко останало, ти просто би трябвало да плуваш, да се бориш за живота. Затова най-страшното място за мен беше Херсон.
По думите най-страшната рана е онази, за която нищо не може да се направи.
Нейният татко е работил в Украйна и обича страната. Сънародничката ни споделя, че майка ѝ плаче ежедневно за нея, само че не разкрива тъкмо къде е. Тя единствено си написа с родителите си, не приказва по тях с телефона точно поради ограниченията за личната си сигурност.
След идването ѝ през 2022 година, тя е отишла да види фамилията си за Рождество Христово, след което се връща в Украйна. Тази година българката още веднъж възнамерява да пропусне почивка.
Снимка: Невидимий Батальйон / Invisible Battalion
„ Дойдох през 2022 година с моят филантропична организация, с цел да оказа помощ на украинците да се реалокират в по-мирни региони. Посетих Чернигов след бомбардировките и бях шокирана. Реших да направя освен това. Исках да оказа помощ на хората и взех решение, че ще остана до край, до момента в който не изчерпа опциите си да оказвам помощ на хората “, споделя 37-годишната българка, представена от портала „ Suspilne “.
Заедно с двама украинци тя основава филантропична организация, която прави жизненоважни доставки до цивилни, покрай фронтовата линия. След това стартират да оказват помощ на армията и да изтеглят цивилни от полско-украинската граница до Нидерландия, Германия и Белгия, като им обезпечават убежища.
Българката споделя, че преди спора в Украйна не е имала боен опит. Преди това е работила като правист и политолог.
„ Когато видях болката в украинските майки и сълзите на децата, офанзивите по цивилни и лечебни заведения, осъзнах, че човечеството е за това да си оказваме помощ един на различен. Затова взех решение аз да съм човек, който да оказва помощ на другите в потребност. Това беше моя избор “, показва още тя.
По време на Коронавирус пандемията, тя е работила за Червения кръст в Нидерландия, като е била парамедик към болница и приключва в миналото медицински курса там, написа dariknews.bg.
Тя показва и кой е бил най-ужасяващия миг от спора. Когато е в Херсон, тя взе участие в нощна интервенция с лодка в Херсон. „ Нашият екип не виждаше къде сме. Имаше огромен риск да бъдем убити от съветски дронове, по тази причина трябваше да плуваме. И това беше най-ужасният миг, тъй като със избавителни жилетки и всичко останало, ти просто би трябвало да плуваш, да се бориш за живота. Затова най-страшното място за мен беше Херсон.
По думите най-страшната рана е онази, за която нищо не може да се направи.
Нейният татко е работил в Украйна и обича страната. Сънародничката ни споделя, че майка ѝ плаче ежедневно за нея, само че не разкрива тъкмо къде е. Тя единствено си написа с родителите си, не приказва по тях с телефона точно поради ограниченията за личната си сигурност.
След идването ѝ през 2022 година, тя е отишла да види фамилията си за Рождество Христово, след което се връща в Украйна. Тази година българката още веднъж възнамерява да пропусне почивка.
Снимка: Невидимий Батальйон / Invisible Battalion
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ