360 г. – Осветена е първата църква на мястото на

360 година – Осветена е първата черква на мястото на днешната „ Света София “ от император Констанций II и по това време е известна като Голямата черква в Константинопол.

538 година – В англосаксонските летописи е разказано първото слънчево затъмнение в Англия.

950 година – Германският крал Ото I е определен и за крал на Италия.

1113 година – Римският папа Паскалий II признава първият отшелнически медал, прочут като Малтийския медал.

1637 година – Фердинанд III става император на Свещената римска империя.

1804 година – Ню Джърси става последният северен щат, забранил робството.

1835 година – Приета е първата конституция на Сърбия.

1884 година – Създаден е окръг Мороу в щата Орегон, Съединени американски щати.

1898 година – Американският крайцер „ Мейн “ е взривен на пристанището на Хавана, при което умират 252 моряци. Това дава мотив на Съединени американски щати да разгласи война на Испания.

1902 година – Открита е първата линия на метрото в Берлин.

1906 година – Във Англия е основана Лейбъристка партия.

1914 година – Император Николай II издава декрет за битка с алкохолизма в Русия.

1918 година – Учреден е Медалът „ Червен кръст “ с декрет от цар Фердинанд I.

1919 година – Излиза първият брой на вестник Борба – орган на Демократическата партия в Кюстендил.

1932 година – Официално са закрити 3-те зимни олимпийски игри в Лейк Плейсид, Съединени американски щати.

1942 година – Втората международна война: Сингапур е превзет от Япония.

1944 година – Втората международна война: Соломоновите острови са освободени от японска окупация.

1945 година – Създадено е Издателство „ Просвета “.

1946 година – Започва да излиза вестник „ Стършел “.

1948 година – Провежда първото публично съревнование на НАСКАР.

1950 година – Отваря порти първата езикова гимназия в България в град Ловеч.

1960 година – Състои се премиерата на българския игрален трагичен филм „ Отвъд хоризонта “.

1961 година – Американският тим по фигурно пързаляне, техни близки и треньори умират при самолетна злополука в Брюксел, Белгия, на път за международното състезание в Прага.

1971 година – Англия вкарва десетичната система при паунда.

1976 година – На референдум е призната новата конституция на Куба.

1976 година – Официално са закрити 12-те зимни олимпийски игри в Инсбрук, Австрия.

1977 година – Състои се първият полет на Космическата совалка Ентърпрайз.

1982 година – Състои се премиерата на българския игрален трагичен филм „ Лавина “.

1989 година – Война в Афганистан (1979 – 1989): Съюз на съветските социалистически републики публично оповестява, че всички негови войски са изтеглени от Афганистан.

1997 година – Служебното държавно управление на Стефан Софиянски взема решение за въвеждане на валутен ръб в България.

1997 година – Съюз на демократичните сили от коалиция се преструктурира в политическа партия.

1999 година – Писателят Антон Дончев печели премията „ Балканика `99 “ за романа си „ Странният рицар на свещената книга “.

2000 година – Започват публични договаряния за присъединение на България към Европейски Съюз.

2003 година – Състои се премиерата на българския игрален трагичен филм „ Кълвачът “.

Родени на 15 февруари

1564 година – Галилео Галилей, италиански астроном († 1642 г.)

1571 година – Михаел Преториус, немски композитор († 1621 г.)

1710 година – Луи XV, крал на Франция († 1774 г.)

1748 година – Джереми Бентъм, британски мъдрец († 1832 г.)

1782 година – Уилям Милър, създател на адвентисткото придвижване († 1849 г.)

1791 година – Франческо Айец, италиански художник († 1882 г.)

1797 година – Пьотър Анжу, съветски откривател († 1869 г.)

1831 година – Николай Ге, съветски художник, передвижник († 1894 г.)

1835 година – Димитриос Викелас, гръцки публицист († 1908 г.)

1839 година – Райко Жинзифов, български възрожденец († 1877 г.)

1840 година – Титу Майореску, румънски политик († 1918 г.)

1845 година – Илайхю Рут, американски политик, Нобелов лауреат през 1912 година († 1937 г.)

1856 година – Емил Крепелин, немски психиатър († 1926 г.)

1861 година – Димитър Каданов, български боен деятел († 1932 г.)

1861 година – Халфорд Макиндер, английски геополитик († 1947 г.)

1861 година – Шарл Едуар Гийом, швейцарски физик, Нобелов лауреат от 1920 година († 1938 г.)

1866 година – Константин Каварналиев, български офицер († 1913 г.)

1868 година – Никола Благоев, български историк († 1944 г.)

1869 година – Антон Попстоилов, български историк († 1928 г.)

1872 година – Аргир Манасиев, български бунтовник († 1932 г.)

1873 година – Ханс декор Ойлер-Келпин, шведски биохимик, Нобелов лауреат († 1964 г.)

1874 година – Ърнест Шакълтън, ирландски странник († 1922 г.)

1875 година – Симеон Молеров, български бунтовник († 1923 г.)

1879 година – Александър Димитраков, български бунтовник († 1912 г.)

1879 година – Павел Делирадев, български бунтовник († 1957 г.)

1881 година – Петър Тодоров, български политик († 1955 г.)

1882 година – Джон Баримор, американски артист († 1942 г.)

1886 година – Паул Шилдер, австрийски психиатър († 1940 г.)

1891 година – Георг декор Бисмарк, немски офицер († 1942 г.)

1895 година – Вилхелм Бургдорф, немски офицер († 1945 г.)

1898 година – Дико Илиев, български композитор († 1984 г.)

1898 година – Тото, италиански комедиант († 1967 г.)

1901 година – Жорж Фав, швейцарски психоаналитик († 1981 г.)

1903 година – Вилхелм Сьот, немски офицер († 1978 г.)

1906 година – Богомир Лазов, български художник († 1969 г.)

1907 година – Вълчо Химирски, български партизанин († 1984 г.)

1909 година – Ангел Бълев, български болшевик († 1967 г.)

1910 година – Ирена Сендлерова, полска активистка от Съпротивата († 2008 г.)

1914 година – Здравко Георгиев, български офицер († 1986 г.)

1918 година – Алън Арбъс, американски артист († 2013 г.)

1922 година – Божин Ласков, български футболист († 2007 г.)

1922 година – Златка Асенова, български ваятел

1928 година – Ено Рауд, естонски публицист († 1996 г.)

1928 година – Луис Посада Карилес, кубински политически деятел († 2018 г.)

1929 година – Греъм Хил, английски играч във Ф1 († 1975 г.)

1934 година – Никлаус Вирт, швейцарски академик

1937 година – Коен Мулийн, холандски футболист († 2011 г.)

1944 година – Александър Серебров, руски космонавт († 2013 г.)

1944 година – Джохар Дудаев, чеченски водач († 1996 г.)

1944 година – Леонид Попов, руски космонавт

1947 година – Джон Адамс, американски композитор

1951 година – Марку Ален, финландски авто играч

1952 година – Томислав Николич, сръбски политик

1952 година – Николай Сорокин, руски съветски сценичен и киноактьор, сценичен режисьор († 2013 г.)

1954 година – Мат Грьонинг, американски аниматор

1962 година – Иван Стоилкович, македонски политик

1964 година – Крис Фарли, американски артист († 1997 г.)

1969 година – Роберто Баладо, кубински боксьор († 1994 г.)

1971 година – Виргиния Здравкова, българска дизайнерка

1971 година – Рей Сефо, новозеландски кикбоксьор

1971 година – Рене О`Конър, американска актриса

1972 година – Ива Пранджева, българска лекоатлетка

1972 година – Наталия Гусева, руска киноактриса

1972 година – Яромир Ягър, чешки хокеист

1974 година – Александър Вурц, австрийски авто играч

1974 година – Джина Лин, пуерториканска порно актриса

1974 година – Томи Путансу, финландски артист

1981 година – Емил Гъргоров, български футболист

1981 година – Еурелио Гомеш, бразилски футболист

1981 година – Оливия, американска певица

1984 година – Дорота Рабчевска, полска певица

1986 година – Валери Божинов, български футболист