„Галъп“: Всеки четвърти българин би заминал да живее в чужбина, ако има документи
36% от запитаните по света желаят да мигрират. Както се чака, най-много младежите в затруднена икономическа обстановка са измежду евентуалните мигранти. Мнозинства склонни към миграция личат в Субсахарска Африка и Латинска Америка. Това са резултатите от изследване на публичното мнение, извършено от международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “ в 57 страни , покриващо към две трети от световното население (и към 90% от страните, които са свободни да проведат и разгласяват резултати от изследвания на публичното мнение).
36% от запитаните дават отговор „ друга страна “ на въпрос „ Ако разполагахте с нужните документи, бихте ли желали да живеете в друга страна или бихте предпочели да останете в страната, в която сте? “, 59% дават отговор, че биха предпочели да останат, където са , а останалите не могат да преценяват.
Младите (до 34 г.) респонденти са доста по склонни да изоставен страната, в която живеят. Почти всеки втори (44%) младеж, взел участие в проучването, споделя, че в случай че има опция, би желал да живее в друга страна. При младите желанието за овакантяване е с 8 пункта по-голямо от междинното и с 21 пункта повече от това при най-възрастните респонденти (над 55 г.), от които пък единствено 23% споделят, че биха желали да живеят другаде.
Галъп интернешънъл
Респондентите от страни с по-ниски приходи са доста по-склонни да емигрират. 62% от респондентите в страни с по-ниски приходи (тези, които са класифицирани от Световната банка като печелещи по-малко от 1085 щатски $ на глава от популацията годишно или по-малко) показват мотивация да живеят в друга страна. Мотивацията спада, в случай че страната, в която човек живее, просперира. Сред страните с високи приходи мотивацията да се имигрира е към 32%, т.е. половината на регистрираната в най-бедните страни.
Анализът демонстрира също, че персоналния приход на респондентите, образованието и заетостта се отразяват по-скоро едва на мотивацията за мигриране. Именно общият приход на страната обаче има забележителна роля в настройките по тази тематика.
Сред другите райони по света желанието за мигриране в друга страна е най-силно в Субсахарска Африка (където 56% от респондентите биха желали да живеят в друга страна при възможност). Следва Латинска Америка (54%). Най-слабо е изразеното предпочитание за живот в чужбина в Южна Азия.
Страните, в които желанието да се мигрира е най-голямо, са Сиера Леоне (84%), Гана (81%) и Нигерия (71%). Най-малко биха желали да живеят в друга страна жителите на Индия (4%), Виетнам (8%), Япония (14%) и други
Галъп интернешънъл
„ Фактът, че всеки трети (и даже повече) от жителите на изследваните 57 страни желае да емигрира, е повече от индикативен. Причините да се смени страната, в която живееш, сигурно са разнородни и сравнението на страни не е напълно уместно. Очевидно е, че икономическите условия преобладават сходно решение, само че надалеч не са единствените. Изглежда, в действителност, мощната културна еднаквост е най-мощният фактор за противоположното – да останеш в своята страна. Затова и записваме относително ниски равнища на сходни планове в страни като Индия, Виетнам, Япония и Русия. “ съгласно Кънчо Стойчев, президент на международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “
Къде сме ние?
Точно една четвърт от участвалите в проучването българи декларират, че в случай че разполагат с всички нужни документи, биха отпътували да живеят в друга страна. Мнозинство от две трети (67%) дават отговор, че биха останали да живеят тук. Малцина (8%) са тези, които не могат да преценяват.
Галъп интернешънъл
Противно на известната визия за настройките за миграция в страната ни, България се подрежда по-скоро на задните места в желанието на жителите за живот в чужбина. Желанието за миграция измежду нашите съседи от Гърция (40%), Румъния (38%) и Северна Македония (42%), да вземем за пример, е доста по-силно. Близки до нас в своите настройки пък са страни като Испания (27%), Нидерландия (29%), Швеция (23%) и Австрия (23%).
Обяснението за настройките у нас може да се дължи частично на продължителната десетилетна миграция към страните от Западна Европа и Северна Америка от 90-те години насам, довела до обстановка, в която, който е поискал живот в чужбина, към този момент е отпътувал. Фактори като опция за отдалечена работа, повишение на виталния стандарт и достъп до услуги, метод на живот и артикули, не по-различни от тези в останалите страни от Европейски Съюз обаче, също не са за подценяване.
През последните години се следи и известна смяна на миграционните настройки в страната ни като цяло – резервират се високи равнищата на предпочитание за пътешестване в чужбина за обучение, развиване, подготовка, повече сигурност и по-високи приходи, само че не толкоз и за мигрирането за непрекъснато в друга страна. Животът в чужбина, въпреки и прелъстителен, придобива контури за съответен времеви небосвод – по-скоро подвижност, да вземем за пример при опциите за пътешестване в Европейски Съюз, а не миграция като съдбовно решение за живота.
Нагласите в страната ни са в сходство със междинните за Европейски Съюз. Там приблизително всеки трети би предпочел при опция да живее в друга страна. 59% от европейците пък избират да останат в страната, в която са и в този момент.
Общо 54 329 души са интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна през интервала август-октомври 2022 година са интервюирани към 1000 души по метода „ лице в лице “, по телефона или онлайн. Участвалите в проучването страни са 57. Статистическата неточност в проучването е в диапазон ±3-5% при поверителен период – 95%.
36% от запитаните дават отговор „ друга страна “ на въпрос „ Ако разполагахте с нужните документи, бихте ли желали да живеете в друга страна или бихте предпочели да останете в страната, в която сте? “, 59% дават отговор, че биха предпочели да останат, където са , а останалите не могат да преценяват.
Младите (до 34 г.) респонденти са доста по склонни да изоставен страната, в която живеят. Почти всеки втори (44%) младеж, взел участие в проучването, споделя, че в случай че има опция, би желал да живее в друга страна. При младите желанието за овакантяване е с 8 пункта по-голямо от междинното и с 21 пункта повече от това при най-възрастните респонденти (над 55 г.), от които пък единствено 23% споделят, че биха желали да живеят другаде.
Галъп интернешънъл Респондентите от страни с по-ниски приходи са доста по-склонни да емигрират. 62% от респондентите в страни с по-ниски приходи (тези, които са класифицирани от Световната банка като печелещи по-малко от 1085 щатски $ на глава от популацията годишно или по-малко) показват мотивация да живеят в друга страна. Мотивацията спада, в случай че страната, в която човек живее, просперира. Сред страните с високи приходи мотивацията да се имигрира е към 32%, т.е. половината на регистрираната в най-бедните страни.
Анализът демонстрира също, че персоналния приход на респондентите, образованието и заетостта се отразяват по-скоро едва на мотивацията за мигриране. Именно общият приход на страната обаче има забележителна роля в настройките по тази тематика.
Сред другите райони по света желанието за мигриране в друга страна е най-силно в Субсахарска Африка (където 56% от респондентите биха желали да живеят в друга страна при възможност). Следва Латинска Америка (54%). Най-слабо е изразеното предпочитание за живот в чужбина в Южна Азия.
Страните, в които желанието да се мигрира е най-голямо, са Сиера Леоне (84%), Гана (81%) и Нигерия (71%). Най-малко биха желали да живеят в друга страна жителите на Индия (4%), Виетнам (8%), Япония (14%) и други
Галъп интернешънъл „ Фактът, че всеки трети (и даже повече) от жителите на изследваните 57 страни желае да емигрира, е повече от индикативен. Причините да се смени страната, в която живееш, сигурно са разнородни и сравнението на страни не е напълно уместно. Очевидно е, че икономическите условия преобладават сходно решение, само че надалеч не са единствените. Изглежда, в действителност, мощната културна еднаквост е най-мощният фактор за противоположното – да останеш в своята страна. Затова и записваме относително ниски равнища на сходни планове в страни като Индия, Виетнам, Япония и Русия. “ съгласно Кънчо Стойчев, президент на международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “
Къде сме ние?
Точно една четвърт от участвалите в проучването българи декларират, че в случай че разполагат с всички нужни документи, биха отпътували да живеят в друга страна. Мнозинство от две трети (67%) дават отговор, че биха останали да живеят тук. Малцина (8%) са тези, които не могат да преценяват.
Галъп интернешънъл Противно на известната визия за настройките за миграция в страната ни, България се подрежда по-скоро на задните места в желанието на жителите за живот в чужбина. Желанието за миграция измежду нашите съседи от Гърция (40%), Румъния (38%) и Северна Македония (42%), да вземем за пример, е доста по-силно. Близки до нас в своите настройки пък са страни като Испания (27%), Нидерландия (29%), Швеция (23%) и Австрия (23%).
Обяснението за настройките у нас може да се дължи частично на продължителната десетилетна миграция към страните от Западна Европа и Северна Америка от 90-те години насам, довела до обстановка, в която, който е поискал живот в чужбина, към този момент е отпътувал. Фактори като опция за отдалечена работа, повишение на виталния стандарт и достъп до услуги, метод на живот и артикули, не по-различни от тези в останалите страни от Европейски Съюз обаче, също не са за подценяване.
През последните години се следи и известна смяна на миграционните настройки в страната ни като цяло – резервират се високи равнищата на предпочитание за пътешестване в чужбина за обучение, развиване, подготовка, повече сигурност и по-високи приходи, само че не толкоз и за мигрирането за непрекъснато в друга страна. Животът в чужбина, въпреки и прелъстителен, придобива контури за съответен времеви небосвод – по-скоро подвижност, да вземем за пример при опциите за пътешестване в Европейски Съюз, а не миграция като съдбовно решение за живота.
Нагласите в страната ни са в сходство със междинните за Европейски Съюз. Там приблизително всеки трети би предпочел при опция да живее в друга страна. 59% от европейците пък избират да останат в страната, в която са и в този момент.
Общо 54 329 души са интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна през интервала август-октомври 2022 година са интервюирани към 1000 души по метода „ лице в лице “, по телефона или онлайн. Участвалите в проучването страни са 57. Статистическата неточност в проучването е в диапазон ±3-5% при поверителен период – 95%.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ