36% от гражданите по света са готови да мигрират, а

36% от жителите по света са подготвени да мигрират, а 59% дават отговор, че биха предпочели да останат, където са. Както се чака, най-много младежите в затруднена икономическа обстановка са измежду евентуалните мигранти. Мнозинства склонни към миграция личат в Субсахарска Африка и Латинска Америка.

Това са резултатите от изследване на публичното мнение, извършено от Световната асоциация „ Галъп интернешънъл “ в 57 страни, покриващо към две трети от световното население.

Младите (до 34 г.) респонденти са доста по склонни да изоставен страната, в която живеят. Почти всеки втори (44%) младеж, взел участие в проучването, споделя, че в случай че има опция, би желал да живее в друга страна. При младите желанието за овакантяване е с 8 пункта по-голямо от междинното и с 21 пункта повече от това при най-възрастните респонденти (над 55 г.), от които пък единствено 23% споделят, че биха желали да живеят другаде.

Респондентите от страни с по-ниски приходи са доста по-склонни да емигрират. 62% от респондентите в страни с по-ниски приходи (тези, които са класифицирани от Световната банка като печелещи по-малко от 1085 щатски $ на глава от популацията годишно или по-малко) показват мотивация да живеят в друга страна. Мотивацията спада, в случай че страната, в която човек живее, просперира. Сред страните с високи приходи мотивацията да се имигрира е към 32%, т.е. половината на регистрираната в най-бедните страни.

Анализът демонстрира също, че персоналния приход на респондентите, образованието и заетостта се отразяват по-скоро едва на мотивацията за мигриране. Именно общият приход на страната обаче има забележителна роля в настройките по тази тематика.

България

Точно една четвърт от участвалите в проучването българи декларират, че в случай че разполагат с всички нужни документи, биха отпътували да живеят в друга страна. Мнозинство от две трети (67%) дават отговор, че биха останали да живеят тук. Малцина (8%) са тези, които не могат да преценяват.

Противно на известната визия за настройките за миграция в страната ни, България се подрежда по-скоро на задните места в желанието на жителите за живот в чужбина. Желанието за миграция измежду нашите съседи от Гърция (40%), Румъния (38%) и Северна Македония (42%), да вземем за пример, е доста по-силно. Близки до нас в своите настройки пък са страни като Испания (27%), Нидерландия (29%), Швеция (23%) и Австрия (23%).

Обяснението за настройките у нас може да се дължи частично на продължителната десетилетна миграция към страните от Западна Европа и Северна Америка от 90-те години насам, довела до обстановка, в която, който е поискал живот в чужбина, към този момент е отпътувал. Фактори като опция за отдалечена работа, повишение на виталния стандарт и достъп до услуги, метод на живот и артикули, не по-различни от тези в останалите страни от Европейски Съюз обаче, също не са за подценяване.

През последните години се следи и известна смяна на миграционните настройки в страната ни като цяло – резервират се високи равнищата на предпочитание за пътешестване в чужбина за обучение, развиване, подготовка, повече сигурност и по-високи приходи, само че не толкоз и за мигрирането за непрекъснато в друга страна. Животът в чужбина, въпреки и прелъстителен, придобива контури за съответен времеви небосвод – по-скоро подвижност, да вземем за пример при опциите за пътешестване в Европейски Съюз, а не миграция като съдбовно решение за живота.

Нагласите в страната ни са в сходство със междинните за Европейски Съюз. Там приблизително всеки трети би предпочел при опция да живее в друга страна. 59% от европейците пък избират да останат в страната, в която са и в този момент.