Филип Димитров: „Изядоха ми кокалите“, когато казах това за пустинята
36 години след историческата дата 10 ноември 1989 година се срещаме с един от първите министър председатели на новото време.
Филип Димитров е някогашен министър председател, някогашен народен представител, някогашен парламентарен арбитър, учител. Заедно се върнахме в годините обратно и погледнахме нещата " отвисоко ".
Винаги, когато наближава 10 ноември, се задава обичайният въпрос. Минахме ли Прехода, или още сме в него?
„ Това е неуместен въпрос и той е израз на комплексарския метод, по който се приказва за тези работи въобще. Естествено, че сме минали Прехода. Какъв преход? България е една европейска страна, членка на НАТО, която дава отговор във всяко едно отношение на общи стандарти - къде е по-добре, къде е по-зле, само че в последна сметка “, разяснява Филип Димитров.
„ Колко хубаво сме го създали, какъв брой има недостатъци, какъв брой има да се дооправя и т.н – това е напълно обособен въпрос, само че това важи не е единствено за България, важе и за всички страни, които са на нашия хал “, добави той.
„ Ако се огледате в света в близост и видите другите, които са се опитвали да вършат нещо сходно, ще видите, че сме го създали от малко малко обичайно “, означи Димитров.
„ Мисля, че никой не си показва по време на гражданска война, че нещата няма да станат прелестни. Аз бях от по-относително рационалните в това отношение и дори бях си разрешил да направя една прилика с пътуването през пустинята, за което общо взето ми " изядоха " кокалите ми и споделиха, че той е решил в този момент тук да ни управлява 40 години – да ни води през пустинята. Но да, само че в последна сметка беше ясно, че всичко нещо прелестно, което си мислим, стават единствено от част. И това е по този начин, тъй като ние въпреки всичко имахме опцията да знаем какво ни чака “, уточни Филип Димитров.
Той напомни, че френската гражданска война, съветската гражданска война, нацистската гражданска война протичат с огромни разтърсвания, че „ заличаването в тях е ужасно доста и незнанието какво следва сищо. При нас, всичко, европейците, хубавото беше, че ние не създавахме нов свят, ние отивахме в един свят, който към този момент съществуваше, към този момент го знаехме, с всичките му косури и проблеми, само че еднобременно остава доста по-добър от този, в който живеехме.
„ При нас, европейците, хубавото беше, че ние не създавахме нов свят, ние отивахме в един свят, който към този момент съществуваше, към този момент го знаехме, с всичките му кусури и проблеми, само че еднобременно доста по-добър от този, в който живеехме “, означи някогашният министър председател.
На 10 ноември 1989 година той схванал по телефона, че Тодор Живков е свален от позициите си.
" Отидох да събудя жена си. Тя сподели - " апелирам ти се, това го чувам в последните 20 години непрестанно ", спомни си Димитров.
Остатъци от времето преди 1989 година той вижда най-силно в маниера на отсрочване на свършването на работа.
„ Това, което някои споделят, че е липса на задоволително самодейност или липса на предпочитание да се свърши работа като хората “, уточни някогашният народен представител. По думите му това е проблем освен в България, само че и в цялата Източна Европа.
