Фелдмаршалският жезъл - подарък, който цар Борис III никога не получава
351 скъпоценни камъка – брилянти, рубини, смарагди и перли. Половин кг злато и още толкоз сребро и платина. Всичко, събрано в едно необикновено ювелирно произведение. Замислено и изпълнено под секрет. Това е най-скъпият и евентуално най-трагичният подарък в новата българска история. Специално предопределен за един-единствен човек, който в никакъв случай не ще го получи. За историята на фелдмаршалския Жезъл на цар Борис III научаваме от новото видео от поредицата " 5 минути София ".
Колекцията на Националния военноисторически музей в София е пребогата с полезности и реликви, само че измежду тях има една, която се постанова да бъде защитавана в трезорите на Българска народна банка. Жезълът на цар Борис III е артефакт с неповторима история и най-ценният знак, съхранил се от времето на Третото българско царство.
През 1943 година във връзка наближаващия четвъртвековен празник от възкачването на цар Борис III на трона Висшият боен съвет взема решение да прогласи монарха, който е и главнокомандващ българската войска, за фелдмаршал. Генералитетът счита да изненада Негово величество като с присъждането на званието му връчи и съответен знак – фелдмаршалски скиптър. Всичко се пази в най-строга загадка. Посветени са единствено обособени членове на Министерски съвет, чието единодушие е нужно, с цел да се реализира плана. Военният министър генерал-лейтенант Никола Михов натоварва с осъществяването на деликатната задача майор Георги Славомиров, който с цел да се резервира тайната, е командирован сякаш по друга работа в Германия. Истинската му задача е да получи информация за най-прецизния реализатор на сходни ювелирни творби и да се свърже с него. Така поръчката за изработването на жезъла е дадена на немската компания Gerb. Godet & Co, чийто шеф се ангажира персонално със задачата да достави от Амстердам нужните скъпоценни камъни. Българската страна би трябвало да обезпечи златото.
В Германия майор Славомиров се свързва с още един значим човек - доктор Ойфрид Нойбекер, който с цел да създаде плана, е поканен тайно в България. В средата на август макетът на жезъла към този момент е подготвен. Той е направен в два разновидността – формален и ежедневен. Всекидневният е направен от абаносово дърво във формата на нагайка поради заниманието царя – конната езда. По него също има приложения и орнаменти от злато и сребро, към нагайката е завързан трикольорен връв от коприна и сърма. Тялото на формалния скиптър е сребърен цилиндър, затрупан с алено кадифе, върху което се редуват в шахматен ред лъвчета и корони. В основата му има златно осмоъгълно уголемение. Там е сложено и релефно изображение на медал „ За смелост ” ІІІ степен, 1 клас – медал, получен от царя за присъединяване му в Първата международна война. В горния завършек на жезъла има второ златно уголемение и още една гривна, на която написа: „ На негово Величество Борис ІІІ, цар на българите ”. Следва платинен коронован вензел, инкрустиран с брилянти.
На 28 август 1943 година телеграфните организации разнасят новината за неочакваната кончина на българския държател. В ювелирната компания настава комплициране поради вложените към този момент старания и скъпи материали, само че от България удостоверяват поръчката на обща стойност 148 229 немски марки.
През октомври 1943 година българският боен аташе в Берлин майор Тошо Дамянов получава кутия. Ценният подарък идва в страната в края на 1943 година, само че изгубил смисъла на своето предопределение вместо блестящи церемонии той е жертван на забвение. Добре предпазеният трезор на банката избавя този неповторим шедьовър освен от бомбардировките над София, само че и от размирните години след войната.
През 1966 година, без да излиза от сейфа, жезълът на цар Борис става благосъстоятелност на Националния военноисторически музей. 40 години по-късно кутията още веднъж е отворена и светлината проблясва по златните орнаменти и скъпоценните камъни.
Инфо: www.vesti.bg
