35% смятат, че ще се стигне до социални протести и

35% считат, че ще се стигне до обществени митинги и безредици. 27% чакат ескалация на борбата и неустойчивостта. Около една трета от българите обаче споделят и оптимистични упования. 34% се надяват България да стартира да излиза от рецесиите, 32% - да се усилят приходите и виталния стандарт. Далеч по-скромни са упованията България да осъществя по-амбициозни цели и да се трансформира в мечтан модел за живот и разцвет. Едва 14% се надяват повече млади българи да се завърнат от чужбина. Двойно по-малко, 7%, плануват повишаване ролята на България на Балканите и в Европа.

 

2022-ра бележи дълготраен спад на публично доверие в институциите - директен резултат от перманентната борба и невъзможността да се откри излаз от политическата рецесия. Ситуацията е неповторима не с това, че хората споделят незадоволеност от активността на обособена институция, а с това, че отрицателната наклонност визира към този момент всички аспекти от ръководството на страната.

 

Сформираното след вота през октомври 48НС е първото, което започва активността си с минимално публично доверие от 7% против 63% съмнение. За последните 13 години сходно отношение е записано само в края на 42-ро Народно събрание, излъчило държавното управление на П. Орешарски (8% доверие против 65% недоверие).

 

Макар да резервира позицията си на най-одобрявана политическа фигура, рейтингът на президента Р. Радев също ерозира. Конфронтацията с партиите, както и нетипичната за президентската институция отговорност за дейностите на изпълнителната власт, водят до  записания спад на доверие. За първи път от избирането на Радев за държавен глава ножицата сред доверие и съмнение се затваря до два пункта. От началото на втория му мандат през февруари до декември позитивните оценки спадат от 51% до 36%, а негативните нарастват от 23% до 34%. Подкрепата си за президента отдръпват поданици на регионалните градове, младите и междинни генерации.

 

Отношението към назначеното от президента четвърто служебно държавно управление е мощно поляризирано. Кабинетът получава утвърждение от 24% и отрицание от 29%, а служебният министър председател Г. Донев – 24% утвърждение против 22% отрицание. Мнозинството от членовете на кабинета и тяхната активност са непознати и всеки втори пълновръстен българин не е в положение да изрази мнение за работата им.

 

Два месеца след предварителните парламентарни избори, партиите и техните водачи също попадат в спиралата на намаляващо публично доверие. Тенденцията визира всички съществени политически играчи. Проучването записва още по-голям отлив от желанията за присъединяване в избори  и респективно, загуба на поддръжка от всички политически сили.

Ако идната неделя се организират избори до урните биха отишли едвам 35 на 100 от имащите право на глас пълнолетни българи.

 

ГЕРБ резервира водещите си позиции с 23.4%, само че губи два пункта от поддръжката си през октомври. Лидерът на партията Б. Борисов се употребява с 19.6% доверие и 55.7% съмнение.

 

На втора позиция, със 17.7% са “Продължаваме смяната “. Отливът при тях за последните два месеца е към 2.5 пункта. Това е партията, която понася най-сериозни вреди от отхвърли на младите гласоподаватели да гласоподават. Спада и утвърждението към водачите К. Петков и А. Василев – от 23 на 100 в предходните месеци до 15% - 16% в края на годината. За първи път неодобрението към тях минава границата от 50 на 100.

Движение за права и свободи е една от партиите с по-слаб отлив на поддръжка. Тя се резервира на нормалните за Движението равнища в страната от 10.4%, а доверието в водача му М. Карадайъ – 10.1%. Той обаче се откроява и с най-високо ниво на съмнение измежду партийните водачи – 57.4%.

“Възраждане “ е другата партия, регистрираща релативно по-леки загуби. Подкрепата за нея възпроизвежда вота от октомври (10.0%), а утвърждението за К. Костадинов е 13.9% против 55.5% отрицание.

Електоралните позиции на Българска социалистическа партия отслабват от 9.3% на изборите през октомври до 8.5% при започване на декември. К. Нинова губи 4 пункта от персоналния си рейтинг и все още се употребява с 14.1% доверие против 55.1% съмнение.

 

Подкрепата за “Демократична България “ понижава с към 1 пункт през последните два месеца. Към момента тя възлиза на 6.5%. Разколебава се и доверието към съпредседателите на обединението. В края на годината Хр. Иванов има 14.5% утвърждение против 47.9% отрицание. Вл. Панев остава по-слабо прочут с 9.2% позитивно против 33.3% негативно отношение. Третият съпредседател А. Атанасов получава 8.3% доверие против 52.5% съмнение.

На границата на 4-процентната преграда е поддръжката за “Български напредък “ (4.3%). Лидерът ѝ Ст. Янев обаче продължава да се преглежда като компромисна фигура, с умерено доверие и ниско съмнение – 17.5% против 30.8%.

15.2% към момента не са се отдръпнали от групата на дейните гласоподаватели, само че са мощно разколебани коя партия да поддържат. Сред тях се открояват последователи на партии, които останаха отвън Народното събрание, само че също и такива на относително нови политически обединения като “Продължаваме смяната “ и “Български напредък “.

Макар желанията за гласуване  да възпроизвеждат структурата на парламентарния избор от 2-ри октомври, настройките на гласоподавателите демонстрират мощно отчаяние от работата на всички парламентарно показани партии, наклонност към спад в изборната интензивност и като разследване - опция за ненадейно разбъркване на позиции при скорошни предварителни избори.