До края на света и обратно: Българските учени с пробиви в Антарктида
34-тата българска антарктическа експедиция завърши с резултати, които самите участници, учени, дефинират като едни от най-силните до момента. Зад това стои освен насъбраният опит, само че и сериозното разширение на опциите на българската база на Ледения континент.
Председателят на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев не крие удовлетворението си от постигнатото:
„ Вдигнахме доста равнището. Това беше една от най-успешните ни експедиции. Работихме по 35 плана. “
По думите му забележителна част от тези планове са осъществени взаимно с задгранични учени – знак, че българската база към този момент не е периферна точка на картата, а действителен теоретичен център, който притегля интерес.
„ Много от тях с наши задгранични сътрудници, като още в първата част на експедицията две американски биоложки изследваха леопардовите тюлени – доста едва изучени хищници на континента. Те доста желаеха да работят на нашата база. Това е едно от дребното места, където американските учени идват при нас, а не ние да се молим да вървим при тях “, акцентира Пимпирев.
Развитието на инфраструктурата също играе основна роля. Според зам.-директора на Националния център за полярни проучвания Драгомир Матеев, новите уреди отварят порти за още по-амбициозни планове:
„ Разширявайки опциите на нашата база с новата лаборатория и транспортен съд, едно от главните неща, които сме си сложили за цел, е учените да доближат със своите проучвания и до други острови и места на Антарктида. “
Но зад научния прогрес стои и една тревожна действителност – климатичните промени
Топенето на ледниците остава измежду главните тематики, които учените наблюдават деликатно.
„ Топенето на ледниците продължава. Част от проучванията са свързани с това да забележим покачването на морското равнище, в резултат на топенето. Това е пагубно за цялото човечество “, предизвести проф. Пимпирев.
Предизвикателствата не са единствено научни. Логистиката също остава сериозен проблем, изключително когато става дума за техника и превоз в едни от най-суровите условия на планетата.
„ В идващите години би трябвало да стартираме да мислим за различен транспортен съд. Това, което имаме, е едно богатство, което е възобновено от нищото, само че въпреки всичко има някакъв живот, който последователно изтича. Условията са много тежки на моменти “, означи Матеев.
И в случай че в миналото антарктическите експедиции са носели романтиката на приключението, през днешния ден картината е по-различна. Самият Пимпирев признава, че духът се е трансформирал:
„ Хората не сме като едно семейство – преди пеехме, танцувахме, свирихме на китара, а в този момент всеки забива взор в телефона. “
Въпреки това, новите технологии са неизбежна част от напредъка. Както добавя Матеев:
„ Но новите технологии са преимущество и сериозна крачка напред в нашите проучвания. “
Накратко, българското наличие в Антарктида към този момент не е просто алегорично. То се трансформира в действителен фактор в международната научна карта – с всички плюсове, минуси и оня безконечен човешки табиет да заменяме китарата с екран. Не че някой е сюрпризиран.
Източник: Нова
Още вести четете в: България, Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News