На днешната дата в историята
338 пр.н.е. – армията на Филип II реализира решителна победа в Битката при Херонея, което обезпечава надмощие на македонското царство в Гърция.
216 пр.н.е. – Втора пуническа война: Картагенските сили водени от Ханибал разгромяват армията на Римската република в Битката при Кана, едно от най-големите тактически сражения във военната история.
47 пр.н.е. – Армията на Гай Юлий Цезар разрушава войските на боспорския цар Фарнак II и изпраща до Римския сенат своето фамозно известие Veni, vidi, vici. (Дойдох, видях, победих.).
1330 година – След гибелта на цар Михаил III Шишман, на българския трон се възкача сръбкинята Анна Неда – неговата първа брачна половинка и сестра на сръбския крал Стефан Урош III Дечански.
1802 година – Наполеон I Бонапарт е разгласен от Френския сенат за доживотен консул на Франция, което му дава правото да показва своя правоприемник.
1870 година – В Лондон е открит железопътният тунел Тауър под река Темза, което е първото метро в света.
1887 година – Германският принц Фердинанд I Сакскобургготски е коронован в Търново за княз на българите.
1891 година – В подножието на връх Бузлуджа се организира скрито заседание, наречено по-късно Бузлуджански конгрес, с което се основава Българската социалдемократическа партия (БСДП).
1897 година – Подписана е спогодба сред Княжество България и Франция за създаване на Военноморските сили на България.
1903 година – В Османската империя избухва Илинденско-Преображенското въстание проведено от Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация и локалните българи.
1921 година – Междусъюзническата контролна комисия връчва ултиматум на българското държавно управление за разформиране на въоръжените сили.
1923 година – Калвин Кулидж става 30-ия президент на Съединени американски щати, откакто предшественика му Уорън Хардинг умира от сърдечен удар.
1932 година – Американският физик от шведски генезис Карл Андерсън открива позитрона, за което през 1936 година става притежател на Нобелова премия за физика.
1934 година – Адолф Хитлер се самопровъзгласява за фюрер след гибелта на президента Паул декор Хинденбург и получава цялата власт в Германия.
1944 година – В Пчинския манастир е свикано Първото съвещание на АСНОМ, което конституира Народна република Македония в границите на Югославия.
1945 година – Втората международна война: Завършва Потсдамската конференция.
1974 година – Народна република България открива дипломатически връзки с Венецуела и Тайланд.
1980 година – Тероризъм: Бомба експлодира на жп гарата в Болоня (Италия), убивайки 85 души и ранявайки над 200.
1988 година – В 17:29 ч. при политане от София за Варна катастрофира аероплан Як-40 на БГА Балкан; умират 27 и са ранени 10 пасажери.
1990 година – Ирак окупира Кувейт, което довежда до интервенция на войски на Организация на обединените нации и до Войната в Персийския залив.
Родени на 2 август
1627 година – Самуел ван Хоогстратен, холандски художник († 1678 г.)
1696 година – Махмуд I, султан на Османската империя († 1754 г.)
1788 година – Леополд Гмелин, немски химик († 1853 г.)
1815 година – Бернхард Ернст декор Бюлов, немски и датски посланик († 1879 г.)
1820 година – Джон Тиндал, ирландски физик († 1893 г.)
1829 година – Феликс Каниц, маджарски археолог и етнограф († 1904 г.)
1842 година – Алфред Рамбо, френски историк († 1905 г.)
1848 година – Йозеф Шмаха, чешки артист, режисьор и възпитател († 1915 г.)
1849 година – Мария-Пия Бурбонска, херцогиня на Парма и Пиаченца († 1882 г.)
1866 година – Адриан Жерлаш дьо Гомери, белгийски откривател († 1934 г.)
1870 година – Константин Живков, български боен деятел
1872 година – Борис Гайгуров, български образован деятел и бунтовник († 1968 г.)
1876 година – Александър Белич, сръбски лингвист († 1960 г.)
1877 година – Стоян Филипов, български бунтовник и политик († 1944 г.)
1882 година – Иван Джонев, български бунтовник († 1967 г.)
1884 година – Ромуло Галегос, венецуелски публицист и политик († 1969 г.)
1888 година – Теодоси Даскалов, български боен деятел († 1945 г.)
1892 година – Джак Уорнър, канадски кинопродуцент († 1978 г.)
1893 година – Асен Греков, боен деятел († 1954 г.)
1905 година – Мирна Лой, американска актриса († 1993 г.)
1906 година – Бончо Несторов, български публицист и публицист († 1987 г.)
1915 година – Ружа Делчева, българска актриса († 2002 г.)
1924 година – Христо Ганев, български сценарист
1932 година – Питър О'Тул, ирландски артист († 2013 г.)
1940 година – Коле Мангов, публицист от Република Македония († 2013 г.)
1942 година – Исабел Алиенде, чилийска писателка
1943 година – Макс Райт, американски артист
1946 година – Нева Кръстева, българска композиторка
1951 година – Джо Лин Търнър, американски рок артист
1951 година – Марчел Юреш, румънски артист
1956 година – Красимир Доков, български артист
1960 година – Оливие Грюнер, френски артист
1963 година – Васил Киров, български правист
1969 година – Фернандо Коуто, португалски футболист
1974 година – Анджи Сепеда, колумбийска актриса
1975 година – Димитър Илиев, български авто играч
1975 година – Минейро, бразилски футболист
1976 година – Кати Вилхелм, немска биатлонистка
1976 година – Сам Уортингтън, австралийски артист
1976 година – Тони Стораро, български попфолк реализатор
1977 година – Марк Ризо, американски китарист
1978 година – Бойко Косев, български футболист
1978 година – Горан Гавранчич, сръбски футболист
1983 година – Хатидже Шендил, турска актриса
1984 година – Елена Паришева, българска попфолк певица
1996 година – Симон Манюел, американска плувкиня
