Родните емигранти: млади с ниско образование
33 % от младежите са подготвени да емигрират всеки миг, а 18 на 100 биха отишли да живеят на друго място. Това важи най-много са младите от селата и дребните градове, признава вицето по демографските въпроси Марияна Николова в писмен отговор на въпрос на народен представител от опозицията.
Оказва се обаче, че чужбина е най-бленувана за младите с главно и приблизително обучение.
Явно упованията им са, че ще и зад граница ще поставят нискоквалифициран труд, само че пък ще получават повече пари, в сравнение с в България.
41% от хората до 29 години пък са удовлетворени от мястото, в което живеят и не са склонни да емигрират. Най-често те са висшисти и са удовлетворени от изискванията си на живот.
Според Николова броят на заминаващите за чужбина бил по-малък от този на младите, които приключват образованието си зад граница и се връщат, с цел да работят в България.
Тя цитира и изследване на Българска академия на науките от 2018 година, в което е посочено, че близо 60% от българите, завърнали се от чужбина, имат желание да останат за непрекъснато в страната. Едва 20% считали някой ден дефинитивно да изоставен страната.
Изследването сочи още, че водещите аргументи, които пращат българите в чужбина, са стопански, само че пък това, което ги връща още веднъж в България, е фамилията.
19% пък са оптимистите, които считат, че нещата у нас ще се подобрят и поради това се връщат, 9 на 100, с цел да получат професионална реализация, 7% пък виждат опция за по-добра работа, а 6 на 100 желае да развият собствен бизнес в България.
Повече от половина от краткотрайните мигранти са имали проблем с професионалната си реализация, откакто са се върнали в България.
22% обаче на се съумели да си намерят работа, 10 на 100 са имали стъпки за признаването на трудовия им стаж, на 2% не им е било прието образованието и квалификацията.
Източник: dnes.bg
Оказва се обаче, че чужбина е най-бленувана за младите с главно и приблизително обучение.
Явно упованията им са, че ще и зад граница ще поставят нискоквалифициран труд, само че пък ще получават повече пари, в сравнение с в България.
41% от хората до 29 години пък са удовлетворени от мястото, в което живеят и не са склонни да емигрират. Най-често те са висшисти и са удовлетворени от изискванията си на живот.
Според Николова броят на заминаващите за чужбина бил по-малък от този на младите, които приключват образованието си зад граница и се връщат, с цел да работят в България.
Тя цитира и изследване на Българска академия на науките от 2018 година, в което е посочено, че близо 60% от българите, завърнали се от чужбина, имат желание да останат за непрекъснато в страната. Едва 20% считали някой ден дефинитивно да изоставен страната.
Изследването сочи още, че водещите аргументи, които пращат българите в чужбина, са стопански, само че пък това, което ги връща още веднъж в България, е фамилията.
19% пък са оптимистите, които считат, че нещата у нас ще се подобрят и поради това се връщат, 9 на 100, с цел да получат професионална реализация, 7% пък виждат опция за по-добра работа, а 6 на 100 желае да развият собствен бизнес в България.
Повече от половина от краткотрайните мигранти са имали проблем с професионалната си реализация, откакто са се върнали в България.
22% обаче на се съумели да си намерят работа, 10 на 100 са имали стъпки за признаването на трудовия им стаж, на 2% не им е било прието образованието и квалификацията.
Източник: dnes.bg
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ