Носталгия по соца: 1/3 българите искат пак при Тато, харесван е повече от Аспарух и княз Борис I
33 години след идването на демокрацията и 25 година след гибелта на Тодор Живков (които се навършиха на 5 август) 1/3 от българите към момента желаят да се върнат назад във времената преди 1989 година Това излиза наяве от социологическо изследване, извършено от Националния център за парламентарни проучвания (НЦПИ). В анкетата са взели участие 1000 души от цялата страна - представителна за пълнолетното население извадка. Тя е извършена в интервала 6 - 20 юни и е на тематика националното ни съзнание. А резултатите са оповестени на уеб страницата на Народното събрание.
На въпрос: „ Ако можехте да избирате, в кой от следните исторически интервали бихте желали да живеете? “, 32,6% показват времето на Тодор Живков.
На второ място измежду желанията да се върнат с „ машина на времето “ идва ранната народна власт след 1989 година, която е посочена от 28,1%. Далеч по-назад в класацията за желаните исторически интервали са тези на царете Борис III (8%) и Фердинанд (2%).
Милеещите по времената на соца са със мощно изразени национално-патриотични настройки и множеството са живели по времето на Живков. В анкетата са ги избрали 53% от интервюираните на възраст над 59 години, 60% от ниско образованите и 57% от извънредно бедните. Повечето са поданици на села или дребни градове. Този профил са описали в систематизираните си данни от НЦПИ.
С тъкмо противоположния профил са респондентите, избрали ранната народна власт - те са на възраст сред 30 и 39 години, с положително обучение и висок стандарт на живот, живеят в столицата или в регионалните центрове.
Същевременно преходът след 1989 година и комунистическият режим са в първата тройка на събитията, които будят най-голямо отчаяние, паралелно с рухването на България под византийско и османско господство.
Водещите персони за българина в тази ранглиста са Васил Левски (39%) и Христо Ботев (28%), следвани от цар Симеон Велики, светите братя Кирил и Методий, Паисий Хилендарски и Иван Вазов.
Любопитно е, че в същата ранглиста влизат и българи от съвремието, като трикратния министър председател и водач на ГЕРБ Бойко Борисов (1,2%), който изпреварва братята Евлоги и Христо Георгиеви, както и някогашният външен министър Соломон Паси и първата ни ракета Григор Димитров.
Въпреки че българските революционери оглавяват класацията за най-важни родни персони, а хан Кубрат и хан Аспарух са надолу, 39,5% от интервюираните считат, че основаването на България е най-славният миг в историята ни. Априлското въстание е на дъното в класацията на историческите събития, определено от 5%.
Личността на Тодор Живков изпъква и в още една статистика - тази за личностите, съдействали в най-голяма степен за развиването на България. Там първият държавен и партиен началник на комунистическа България се подрежда на 7-о място и макар скромните си 6% изпреварва хан Аспарух, княз Борис I и Стефан Стамболов.
На въпрос: „ Ако можехте да избирате, в кой от следните исторически интервали бихте желали да живеете? “, 32,6% показват времето на Тодор Живков.
На второ място измежду желанията да се върнат с „ машина на времето “ идва ранната народна власт след 1989 година, която е посочена от 28,1%. Далеч по-назад в класацията за желаните исторически интервали са тези на царете Борис III (8%) и Фердинанд (2%).
Милеещите по времената на соца са със мощно изразени национално-патриотични настройки и множеството са живели по времето на Живков. В анкетата са ги избрали 53% от интервюираните на възраст над 59 години, 60% от ниско образованите и 57% от извънредно бедните. Повечето са поданици на села или дребни градове. Този профил са описали в систематизираните си данни от НЦПИ.
С тъкмо противоположния профил са респондентите, избрали ранната народна власт - те са на възраст сред 30 и 39 години, с положително обучение и висок стандарт на живот, живеят в столицата или в регионалните центрове.
Същевременно преходът след 1989 година и комунистическият режим са в първата тройка на събитията, които будят най-голямо отчаяние, паралелно с рухването на България под византийско и османско господство.
Водещите персони за българина в тази ранглиста са Васил Левски (39%) и Христо Ботев (28%), следвани от цар Симеон Велики, светите братя Кирил и Методий, Паисий Хилендарски и Иван Вазов.
Любопитно е, че в същата ранглиста влизат и българи от съвремието, като трикратния министър председател и водач на ГЕРБ Бойко Борисов (1,2%), който изпреварва братята Евлоги и Христо Георгиеви, както и някогашният външен министър Соломон Паси и първата ни ракета Григор Димитров.
Въпреки че българските революционери оглавяват класацията за най-важни родни персони, а хан Кубрат и хан Аспарух са надолу, 39,5% от интервюираните считат, че основаването на България е най-славният миг в историята ни. Априлското въстание е на дъното в класацията на историческите събития, определено от 5%.
Личността на Тодор Живков изпъква и в още една статистика - тази за личностите, съдействали в най-голяма степен за развиването на България. Там първият държавен и партиен началник на комунистическа България се подрежда на 7-о място и макар скромните си 6% изпреварва хан Аспарух, княз Борис I и Стефан Стамболов.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ