Обмисля се въвеждането на иновативен предмет по родолюбие и родова памет за училищата в страната
33 български неделни учебни заведения и 8 български лектората в задгранични университети изготвиха материали, които описват за незнайни обстоятелства от живота и творчеството на знакови български персони и събития в България и чужбина. Всички те са част от Националната стратегия на МОН „ Неразказаните истории на българите “ и бяха показани през днешния ден на огромен конгрес в наличието вицепрезидента Илияна Йотова, министъра на образованието и науката проф., министъра на културата Найден Тодоров и министъра на външните работи Иван Кондов.
Събитието стартира с показване на 20-минутен филм – калейдоскоп, който сподели всички основани материали по програмата. Сред тях бяха къси фрагменти от кино лентата за внуците на великия композитор Панчо Владигеров – Екатерина, Александър и Константин, които през днешния ден владеят музикалната сцена във Виена, както и прожекция за световноизвестния художник проф. Стоимен Стоилов.
„ Програмата и форумът са ентусиазъм. Видяхме резултатите и едногодишния труд на десетки възпитаници и студенти от разнообразни краища на света. Направеното от тях ни кара да се усещаме горди българи “, сподели в приветствието си министър Цоков. Той благодари на десетките учители, възпитаници и лекторати по български език зад граница, които показаха подготвени артикули за живота на велики българи. По думите му „ Неразказаните истории на българите “ е една от концептуалните стратегии на МОН, тъй като тя съхранява родовата памет и дава опция въз основата на проучванията на възпитаници да се обогатява и историята ни за приноса на българите в целия свят.
„ Програмата е нов модел на образование, който минава от възпроизвеждане на познания към образуване на умения и компетентности посредством присъединяване и прекарване. Тя дава и нов метод на образование в родолюбие, който залага на ученето посредством правене и проучване на артикули с историческа и културна полезност “, посочи министър Цоков. „ Това е смисълът на актуалното обучение – децата да се усещат стимулирани и потребни, че доближават до душите и сърцата на доста хора. Това ги въодушевява и ги кара да бъдат още по-успешни “, сподели още той.
През актуалната образователна година програмата още веднъж се осъществя, само че към този момент с уголемен обсег. Дава се опция на българските учебни заведения и неделните институции зад граница да основават взаимни планове. „ Екипът ни ще остави концепция за основаване на стратегия, ориентирана напълно към българските учебни заведения, които да опишат за незнайното към великите българи в страната “, добави проф. Цоков.
„ Обмисляме с времето програмата да прерасне и в основаването на новаторски предмет по родолюбие и проучване на родовата памет в новаторските учебни заведения “, сподели още министърът. Идеята е в началото новият предмет да се вкара като иновация, а по-късно вероятно да стане и образователен предмет във всички учебни заведения в страната. „ Това би трябвало да е интегриран предмет сред история, география, политически и обществени науки, гражданско обучение, посредством който освен да възпитаваме горди българи, а и да приготвяме младежите с повече компетентности “, изясни проф. Цоков.
Началникът на кабинета на министъра Наталия Михалевска означи, че програмата въодушевява младежите да намират личната си еднаквост и да творят. „ Да отворят сърцата си и да работят по този начин, че техните истории да бъдат в учебниците, в библиотеките, в музеите и в архивите “, сподели тя.
По националната стратегия са направени общо над 40 проучвания на възпитаници от неделни учебни заведения и лектори от задгранични университети в 18 страни, които изследват родови истории за знакови персони или събития от предишното. Те са извънредно разнородни (филми, книги, презентации, доклади). Това са незнайни истории за българи от Молдова, Сърбия, Румъния, Кипър, Турция, Гърция, Украйна, Бразилия, Франция, Испания, Хърватия, Австрия, Нидерландия и други
Зрителите научиха незнайни обстоятелства за българските следи в Саарланд, за живота на Йордан Йовков в Букурещ, както и за други забравени истории, които през днешния ден „ оживяха “ в Археологическия музей.
По време на събитието със специфичното отличие „ Пробуда “ беше наградена Венета Ненкова от БУ „ Асен и Илия Пейкови “ – като подстрекател на програмата. Присъстваха и посланиците на самодейността, измежду които писателят и преводач Здравка Евтимова, българският композитор и инструменталист Хайгашод Агасян, преводачът на унгарска лирика и прозаичност Светла Кьосева, лекторът по български език и литература в Атинския университет и доста други.
В събитието се включиха заместник-министрите на образованието и науката доктор Емилия Лазарова и Наталия Митева, началникът на кабинета на вицепрезидента Надя Младенова, народни представители, ръководителят на СБУ доктор Янка Такева, ръководителят на СРСНПБ Диян Стаматов, шефове на дирекции в МОН, специалисти и други
Показаните през днешния ден материали по програмата можете да гледате в YouTube канала на МОН.
