34 млн. лв. е похарчила държавата за защита в арбитражи
33 923 309 лева са разноските по отношение на организирането на отбраната на България по формираните интернационалните арбитражни каузи. Това сочи докладът за осъществяването на програмния бюджет на Министерството на финансите за 2017 година Става дума за исковете против страната на трите ЕРП и на Генералния държавен авариен фонд на Султаната Оман поради КТБ в Международния център за разрешаване на капиталови разногласия (МЦРИС/ICSID) във Вашингтон.
В това число влизат и разноски по отбрана от претенциите на „ Финанциария Интернационале Реал Естейт “ С.р.л, „ Калиакра Уинд Пауър “ АД, Magnesium.com Inc. и по отношение на договарянията с „ Контур Глобал Марица Изток 3 “ АД и „ Ей И Ес 3-С Марица Изток I ” ЕООД.
През 2016 година същото перо в бюджета на МФ е било още по-голямо – 35 979 208 лева, сумата е сходна и за 2015 година
В отчета за 2017-а са посочени следните размери на претенциите към България: на ЕВН – над 850 млн. евро, на „ Енерго-Про “ – над 150 млн. евро, на Султаната Оман – над 145 млн. евро, на „ Финанциариа Интернационале “ и други акционери и/или представляващи „ Индустриален парк София “ АД (искът не е във Вашингтон) – 56 млн. евро.
Министърът на финансите Владислав Горанов е разкрил процедура за подписване на нови рамкови съглашения с адвокатски фирми за арбитражни каузи.
За заведеното през юли 2016 година дело на ЧЕЗ за следващ път в доклада написа, че е в начален стадий и ищецът към момента не е определил размера на претендираното обезщетение, „ само че то най-вероятно също ще се равнява на стотици милиони евро “.
Претенциите на другите две ЕРП набъбват – през 2016 година са били 750 млн. евро от ЕВН и 140 млн. евро от „ Енерго-Про “.
„ Размерът на средствата, нужни за образуване на отбраната на държавния интерес по интернационалните каузи, се дефинира въз основа на размера на възнагражденията на арбитрите, които вземат присъединяване при разрешаване на разногласието, както и размера на адвокатските възнаграждения за обезпечаване на процесуалната отбрана и другите разходи, свързани с нея “, изясняват от МФ.
По данни на Вашингтонския арбитражен съд тръгването на едно дело там нормално стартира с към 100-150 хиляди $ предплатено заплащане от всяка от страните. Продължава според от сложността и броя на извършените процедури, като главната част от разноските е надницата от 3000 $ дневно, в който са ангажирани със случая, за всеки от тримата арбитри.
„ Във връзка с предоставяне на правни препоръки и водене на интернационалните арбитражни каузи Министерство на финансите има подписани рамкови контракти с интернационалните правни адвокатски фирми, имащи висока известност в международен мащаб, по които заплаща сравними цени с цените по сходен жанр интернационалните каузи, като за част от подписаните контракти заплаща даже под пазарните равнища “, твърдят от МФ, без да дават никакви детайлности.
Министерството употребява услугите на адвокатското сдружение „ Томов и Томов “ по всичките три завършени и четири каузи в развиване във Вашингтон, по едно още няма избрани юристи. Българската адвокатска фирма работи дружно с американската White & Case по първите пет проблема и с американско-английската Arnold & Porter Kaye Scholer по разногласието с Оманския фонд и с ЧЕЗ.
Със заповед от 21 февруари министър Владислав Горанов е разкрил процедура за подписване на рамкови съглашения с предмет „ Процесуално посланичество и правни препоръки по интернационалните арбитражни каузи и каузи пред задгранични юрисдикции, както и даване на правни препоръки и посланичество в договаряния и медиация, свързани с разрешаването на правни разногласия “. Срокът на актуалните съглашения е изминал в края на 2017 година Изискването е всеки един от съдружниците да е взел участие като водещ юрист в минимум четири сполучливо приключили капиталови каузи, като в едно от тези каузи би трябвало да е представлявал страна.
С решение на 38-ото Народно събрание
Признаваме трибунала от 2001 година
България признава комерсиалния арбитражен съд във Вашингон по силата на решение на 38-ото Народно заседание от 4 октомври 2000 година, влезнало в действие от 13 май 2001 година, с което се ратифицира Конвенцията на МЦРИС. Общо 153 страни досега са утвърдили така наречен Вашингтонска спогодба от 1966 година
Трибуналът е самостоятелна институция от Групата на Световната банка, която работи без значение от националните правни системи. Исковете там се завеждат въз основата на многостранния Договор за енергийната харта и двустранни контракти за взаимно поощряване и отбрана на вложенията, каквито България има със 64 страни от целия свят по данни на МЦРИС.
Представител на страната ни в управлението на арбитража е подуправителят на Българска народна банка и началник на ръководство „ Банков контрол “ Димитър Костов, който беше избран от Министерския съвет за заместник-управител в организациите от Групата на Световната банка.
С 35 каузи от целия свят
Българин е един от най-опитните арбитри
Проф. Станимир Александров
Проф. Станимир Александров, учител в университета „ Джордж Вашингтон “, юрист със лична адвокатска фирма във Вашингтон, е измежду най-опитните арбитри в МЦРИС, сочи указател на организацията. Той работи в Съединени американски щати от 1995 година, преди този момент у нас е бил зам.-министър на външните работи. Проф. Александров е зает по 35 търговски разногласието от целия свят.
Още четирима българи – юристите Ангел Калайджиев, Георги Спасов, Лазар Томов и Силвия Тонова, бяха включени в описите за арбитри и помирители към МЦРИС с решение на Министерския съвет от февруари 2016 година по предложение на министър Владислав Горанов.
От трите завършили
Нямаме изгубено дело
През 2008 година България печели заведеното през 2003 година първо дело във Вашингтон от „ Плама Консорциум Лимитид “. Арбитражът отхвърля напълно исковете на притежателя на банкрутиралата рафинерия и съгласно известие на финансовото министерство осъжда сдружението да заплати „ забележителна част от разноските по делото “.
Заведеният при започване на 2011 година иск от „ Аксесън Ийстърн Юръп Капитал “ АБ и „ Мезанин Мениджмънт Суидън “ АБ е за прекратяването от Столична община на концесионните контракти за разчистване. 18 месеца ищците не подхващат никакви процесуални дейности и делото е прекъснато.
От 2012 до 2015 година се води делото, заведено от „ Новера “ поради прекратяването на концесията за сметосъбирането на София. Няма публична информация какво е било решението, съгласно неофициални данни претенциите на компанията са били сведени до най-малко.
В това число влизат и разноски по отбрана от претенциите на „ Финанциария Интернационале Реал Естейт “ С.р.л, „ Калиакра Уинд Пауър “ АД, Magnesium.com Inc. и по отношение на договарянията с „ Контур Глобал Марица Изток 3 “ АД и „ Ей И Ес 3-С Марица Изток I ” ЕООД.
През 2016 година същото перо в бюджета на МФ е било още по-голямо – 35 979 208 лева, сумата е сходна и за 2015 година
В отчета за 2017-а са посочени следните размери на претенциите към България: на ЕВН – над 850 млн. евро, на „ Енерго-Про “ – над 150 млн. евро, на Султаната Оман – над 145 млн. евро, на „ Финанциариа Интернационале “ и други акционери и/или представляващи „ Индустриален парк София “ АД (искът не е във Вашингтон) – 56 млн. евро.
Министърът на финансите Владислав Горанов е разкрил процедура за подписване на нови рамкови съглашения с адвокатски фирми за арбитражни каузи. За заведеното през юли 2016 година дело на ЧЕЗ за следващ път в доклада написа, че е в начален стадий и ищецът към момента не е определил размера на претендираното обезщетение, „ само че то най-вероятно също ще се равнява на стотици милиони евро “.
Претенциите на другите две ЕРП набъбват – през 2016 година са били 750 млн. евро от ЕВН и 140 млн. евро от „ Енерго-Про “.
„ Размерът на средствата, нужни за образуване на отбраната на държавния интерес по интернационалните каузи, се дефинира въз основа на размера на възнагражденията на арбитрите, които вземат присъединяване при разрешаване на разногласието, както и размера на адвокатските възнаграждения за обезпечаване на процесуалната отбрана и другите разходи, свързани с нея “, изясняват от МФ.
По данни на Вашингтонския арбитражен съд тръгването на едно дело там нормално стартира с към 100-150 хиляди $ предплатено заплащане от всяка от страните. Продължава според от сложността и броя на извършените процедури, като главната част от разноските е надницата от 3000 $ дневно, в който са ангажирани със случая, за всеки от тримата арбитри.
„ Във връзка с предоставяне на правни препоръки и водене на интернационалните арбитражни каузи Министерство на финансите има подписани рамкови контракти с интернационалните правни адвокатски фирми, имащи висока известност в международен мащаб, по които заплаща сравними цени с цените по сходен жанр интернационалните каузи, като за част от подписаните контракти заплаща даже под пазарните равнища “, твърдят от МФ, без да дават никакви детайлности.
Министерството употребява услугите на адвокатското сдружение „ Томов и Томов “ по всичките три завършени и четири каузи в развиване във Вашингтон, по едно още няма избрани юристи. Българската адвокатска фирма работи дружно с американската White & Case по първите пет проблема и с американско-английската Arnold & Porter Kaye Scholer по разногласието с Оманския фонд и с ЧЕЗ.
Със заповед от 21 февруари министър Владислав Горанов е разкрил процедура за подписване на рамкови съглашения с предмет „ Процесуално посланичество и правни препоръки по интернационалните арбитражни каузи и каузи пред задгранични юрисдикции, както и даване на правни препоръки и посланичество в договаряния и медиация, свързани с разрешаването на правни разногласия “. Срокът на актуалните съглашения е изминал в края на 2017 година Изискването е всеки един от съдружниците да е взел участие като водещ юрист в минимум четири сполучливо приключили капиталови каузи, като в едно от тези каузи би трябвало да е представлявал страна.
С решение на 38-ото Народно събрание
Признаваме трибунала от 2001 година
България признава комерсиалния арбитражен съд във Вашингон по силата на решение на 38-ото Народно заседание от 4 октомври 2000 година, влезнало в действие от 13 май 2001 година, с което се ратифицира Конвенцията на МЦРИС. Общо 153 страни досега са утвърдили така наречен Вашингтонска спогодба от 1966 година
Трибуналът е самостоятелна институция от Групата на Световната банка, която работи без значение от националните правни системи. Исковете там се завеждат въз основата на многостранния Договор за енергийната харта и двустранни контракти за взаимно поощряване и отбрана на вложенията, каквито България има със 64 страни от целия свят по данни на МЦРИС.
Представител на страната ни в управлението на арбитража е подуправителят на Българска народна банка и началник на ръководство „ Банков контрол “ Димитър Костов, който беше избран от Министерския съвет за заместник-управител в организациите от Групата на Световната банка.
С 35 каузи от целия свят
Българин е един от най-опитните арбитри
Проф. Станимир Александров Проф. Станимир Александров, учител в университета „ Джордж Вашингтон “, юрист със лична адвокатска фирма във Вашингтон, е измежду най-опитните арбитри в МЦРИС, сочи указател на организацията. Той работи в Съединени американски щати от 1995 година, преди този момент у нас е бил зам.-министър на външните работи. Проф. Александров е зает по 35 търговски разногласието от целия свят.
Още четирима българи – юристите Ангел Калайджиев, Георги Спасов, Лазар Томов и Силвия Тонова, бяха включени в описите за арбитри и помирители към МЦРИС с решение на Министерския съвет от февруари 2016 година по предложение на министър Владислав Горанов.
От трите завършили
Нямаме изгубено дело
През 2008 година България печели заведеното през 2003 година първо дело във Вашингтон от „ Плама Консорциум Лимитид “. Арбитражът отхвърля напълно исковете на притежателя на банкрутиралата рафинерия и съгласно известие на финансовото министерство осъжда сдружението да заплати „ забележителна част от разноските по делото “.
Заведеният при започване на 2011 година иск от „ Аксесън Ийстърн Юръп Капитал “ АБ и „ Мезанин Мениджмънт Суидън “ АБ е за прекратяването от Столична община на концесионните контракти за разчистване. 18 месеца ищците не подхващат никакви процесуални дейности и делото е прекъснато.
От 2012 до 2015 година се води делото, заведено от „ Новера “ поради прекратяването на концесията за сметосъбирането на София. Няма публична информация какво е било решението, съгласно неофициални данни претенциите на компанията са били сведени до най-малко.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ