Този приятел събира снимки на кренвиршки от цяла Русия
32-годишният Николай Позин пътува из Русия и колекционира фотоси на кренвиршки.
Попитахме го за какво го прави и какви резултати е постигнал.
Съветският общоприет секретар Никита Хрушчов за първи път опитва хотдог през 1960-те по време на визитата си в месокомбинат в Съединени американски щати. Кренвиршът в питка го впечатлява толкоз мощно, че той издава заповед хотдогът да бъде включен в руското меню. Така, съгласно легендата, в Съюз на съветските социалистически републики се появява… не, не хотдогът, а саламът в тесто (оригинално немско откритие, известно още като „ würstchen im schlafrock “ – наденичка в нощница “).
Наденичката (или кренвирш), запечена в тесто, в руските години е една от най-популярните улични храни и закуски в учебните и студентските столове. Днес тя към този момент не се употребява с такава известност, само че към момента си има фенове. 32-годишният инженер Николай Позин от Челябинск обикаля Русия в командировки и редом с това се пробва да откри кренвиршки на всички места. И, несъмнено, да ги дегустира.
Челябинск №1
Челябинск №2
Владивосток
Идеята за това извънредно занимание се появява преди 3 години. „ Обещах, че ще си направя страница в Instagram, само че да качвам мои лични фотоси ми се стори доста скучно. Спомних си, че като дете обичах салами в тесто и един път снимах една такава закуска в Уфа (не помня защо), – обяснява Николай. –Тъй като пътувам в разнообразни градове по работа взех решение да фотографирам за спомен от тези места точно това, което ми харесва “.
Алдан
Тюмен
Серов
Казан
Николай признава, че не се пробва да съпоставя усета им. Преди всичко ги купува и снима за спомен от местата, където е бил. А най-вкусни за него са носталгичните салами на съчка: „ Продаваха ги към леденото градче в будки, когато ходех там с родителите си. Днес ги назовават корндог “.
Санкт Петербург №1
Санкт Петербург №2
Якутск №1
Якутск №2
Според Николай той към момента не е срещал несполучливи кренвиршки. „ Нито един път не съм си купувал кренвирш, който да не съм считал да изям и да не съм изял. И до през днешния ден съм жив и здрав, затова може да се направи изводът, че не съм попадал на несполучливи “, споделя той и добавя със смях, че „ когато тестото не е настрана от наденичката, всичко е чудесно “.
Пикалево
Краснодар
Челябинск №3
Челябинск №4
Към днешна дата в сбирката има към 20 фотоси на кренвиршки от разнообразни градове. „ Разбира се, можеше и да са повече, само че постоянно мъчно се намират. Дюнерът е къде-къде по-популярна и леснодостъпна бърза храна. Например във Владивосток намерих кренвиршка напълно инцидентно, до момента в който си купувах всякакви китайски бисквитки, а когато търсех целеустремено не съумях да намеря “, споделя той.
Недалеч от компресорната станция „ Пристанищна “, Виборг
На 200 км от Югорск, трапезария
Нижний Тагил
Екатеринбург
Когато хората схванат какво е заниманието му, множеството се смеят, което радва Николай. „ Веднъж бях в една трапезария и започнах да фотографирам кренвиршката, която си бях купил. Готвачите ме видяха и помислиха, че не го върша доброжелателно (според тях формата на закуската не беше доста хубава, само че за мен това не беше важно) “. Тогава той им демонстрира своята сбирка от фотоси и в отговор му оферират да му създадат специална кренвиршка на тръгване. „ Естествено се съгласих и по-късно получих уникална кренвиршка. Това бе единственият път, в който заниманието ми ми донесе нещо материално (и доста вкусно) “.
Нимнирски, преди Николай да покаже заниманието си на готвачите
Нимнирски, подаръкът от готвачите
От всички снимани кренвиршки, споделя Николай, обичаната му е тази, която е изял във Виборг: „ За мен тя беше най-романтичната “.
Виборг
Сега той възнамерява пътешестване до Набережние Челни, където отзивите за местните кренвиршки са отлични.
източник: RUSSIA BEYOND
Попитахме го за какво го прави и какви резултати е постигнал.
Съветският общоприет секретар Никита Хрушчов за първи път опитва хотдог през 1960-те по време на визитата си в месокомбинат в Съединени американски щати. Кренвиршът в питка го впечатлява толкоз мощно, че той издава заповед хотдогът да бъде включен в руското меню. Така, съгласно легендата, в Съюз на съветските социалистически републики се появява… не, не хотдогът, а саламът в тесто (оригинално немско откритие, известно още като „ würstchen im schlafrock “ – наденичка в нощница “).
Наденичката (или кренвирш), запечена в тесто, в руските години е една от най-популярните улични храни и закуски в учебните и студентските столове. Днес тя към този момент не се употребява с такава известност, само че към момента си има фенове. 32-годишният инженер Николай Позин от Челябинск обикаля Русия в командировки и редом с това се пробва да откри кренвиршки на всички места. И, несъмнено, да ги дегустира.
Челябинск №1
Челябинск №2
Владивосток
Идеята за това извънредно занимание се появява преди 3 години. „ Обещах, че ще си направя страница в Instagram, само че да качвам мои лични фотоси ми се стори доста скучно. Спомних си, че като дете обичах салами в тесто и един път снимах една такава закуска в Уфа (не помня защо), – обяснява Николай. –Тъй като пътувам в разнообразни градове по работа взех решение да фотографирам за спомен от тези места точно това, което ми харесва “.
Алдан
Тюмен
Серов
Казан
Николай признава, че не се пробва да съпоставя усета им. Преди всичко ги купува и снима за спомен от местата, където е бил. А най-вкусни за него са носталгичните салами на съчка: „ Продаваха ги към леденото градче в будки, когато ходех там с родителите си. Днес ги назовават корндог “.
Санкт Петербург №1
Санкт Петербург №2
Якутск №1
Якутск №2
Според Николай той към момента не е срещал несполучливи кренвиршки. „ Нито един път не съм си купувал кренвирш, който да не съм считал да изям и да не съм изял. И до през днешния ден съм жив и здрав, затова може да се направи изводът, че не съм попадал на несполучливи “, споделя той и добавя със смях, че „ когато тестото не е настрана от наденичката, всичко е чудесно “.
Пикалево
Краснодар
Челябинск №3
Челябинск №4
Към днешна дата в сбирката има към 20 фотоси на кренвиршки от разнообразни градове. „ Разбира се, можеше и да са повече, само че постоянно мъчно се намират. Дюнерът е къде-къде по-популярна и леснодостъпна бърза храна. Например във Владивосток намерих кренвиршка напълно инцидентно, до момента в който си купувах всякакви китайски бисквитки, а когато търсех целеустремено не съумях да намеря “, споделя той.
Недалеч от компресорната станция „ Пристанищна “, Виборг
На 200 км от Югорск, трапезария
Нижний Тагил
Екатеринбург
Когато хората схванат какво е заниманието му, множеството се смеят, което радва Николай. „ Веднъж бях в една трапезария и започнах да фотографирам кренвиршката, която си бях купил. Готвачите ме видяха и помислиха, че не го върша доброжелателно (според тях формата на закуската не беше доста хубава, само че за мен това не беше важно) “. Тогава той им демонстрира своята сбирка от фотоси и в отговор му оферират да му създадат специална кренвиршка на тръгване. „ Естествено се съгласих и по-късно получих уникална кренвиршка. Това бе единственият път, в който заниманието ми ми донесе нещо материално (и доста вкусно) “.
Нимнирски, преди Николай да покаже заниманието си на готвачите
Нимнирски, подаръкът от готвачите
От всички снимани кренвиршки, споделя Николай, обичаната му е тази, която е изял във Виборг: „ За мен тя беше най-романтичната “.
Виборг
Сега той възнамерява пътешестване до Набережние Челни, където отзивите за местните кренвиршки са отлични.
източник: RUSSIA BEYOND
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ