31% от българите искат авторитарен режим или комунизъм
31% от българите желаят да живеят в властнически или комунистически режим. Това демонстрира ново изследване на организация " Алфа рисърч ", направено по поръчка на Фондация за филантропични и обществени проучвания - София (ФХСИ). В отчета са оценени данните от сходни изследвание през последните 6-7 г.
Всъщност разбивката демонстрира, че за последната година с 3% се усилват хората, които желаят властнически режим - от 17.9 на 20.8%. Привърженици на комунизма пък си остават към 10%.
" Поредицата от безрезултатни предварителни избори през последните 4 години и невъзможността на партиите да сформират държавно управление, провокират отлив на предпочитание за присъединяване в политическия живот и изборите - заключава отчетът. - В такава среда концепциите за „ рестарт “ на политическата система наподобяват все по-приемливи, а самата демократична система – все по-уязвима. Към момента настройките на българите към другите форми на ръководство са в интерес на демократичната народна власт (64%), като оценките за нея и равнищата на доверие в Европейски Съюз значително са взаимно свързани.
Потенциална ерозия на утвърждението към Европейски Съюз носи след себе си опасности за отчуждение от демократичните правила като цяло, както и противоположното. Тук още веднъж се следят контрастите сред мненията в центъра и в периферията на страната. Одобрението за демократичната народна власт измежду столичани (81%) и измежду жителите на най-големите регионални центрове (73%) е сензитивно по-високо, в сравнение с е в дребните градове и в по-малките регионални центрове (55%). В тях са съсредоточени огромна част от радетелите на „ хубавичко ръка “, които споделят благосклонности освен към Русия, Китай и Турция, само че и към техните властнически водачи. "
Отношение към Евросъюза и НАТО
Данните за 2024 година препотвърждават високата степен на поддръжка за европейската принадлежност на страната и участието в Европейския съюз (61% против едвам 16% неодобряващи). Равносметката за изгодите и загубите от еврочленството е с ясно изразен позитивен знак (63% към 26%). Основната геополитическа ориентировка на страната и главните партньорски връзки също се виждат като обвързани с Европейски Съюз (66%). И по трите знака се отбелязва растеж по отношение на 2023 година, което е показателно за намаляване на записаната тогава консолидация на евроскептичните настроения.
Тези настройки са водещи в съвсем всички обществени, демографски и електорални групи от популацията. Ядрото от устойчивите съперници на европейската интеграция се движи сред 20 и 25 на 100 и е концентрирано главно измежду повъзрастното население, в дребните градове, симпатизанти на " Възраждане ", Българска социалистическа партия, част от негласуващите.
От 2017 година до 2024 година утвърждението към НАТО нараства от 28 на 40%. Отрицателните оценки остават съвсем без смяна (26%-28%), само че в случай че първоначално подкрепящи и неподкрепящи са били с еднакъв дял, в този момент одобряващите участието в Алианса към този момент имат предимство - 40% към 26%.
В същата посока върви и равносметката за това дали България повече е спечелила, или изгубила от участието си в НАТО. Съотношението през 2024 година е 49% към 29%.
Да излезем ли от Европейски Съюз?
Що се отнася до внушенията „ България отвън Европейски Съюз “, изследването демонстрира, че едно осъзнаване на вероятните вреди за страната при подобен сюжет възпира по-масови публични импулси в тази посока. Независимо от всички рецензии към Брюксел, визиите на болшинството от българите се разграничават от обрисуваната от прокремълската агитация апокалиптична картина на крах и декаданс на Запада, като най-лошото място за живеене на света.
" Това разминаване сред хибридни разкази и публични настройки демонстрира, че от един миг нататък антилибералната агитация е станала контрапродуктивна за личните си цели - сочи анализът. - Екстремните ѝ стойности в първите месеци от нахлуването на Русия в Украйна са съумели да радикализират позициите на някои кръгове, само че и да насърчат други да разсъждават в нереалистичната до този миг догадка – какво би станало, в случай че България изпадне в изолираност от Европейски Съюз и западния свят. За голяма част от българските жители подобен сюжет е изцяло недопустим ".
В изследването се показва също по този начин, че България е " едва звено " измежду източноевропейските страни заради прокремълските настройки на редица политици и досегашните мощни енергийни обвързаности с Русия. Нагласите на българите са избрани като хибридни - от една страна проевропейски " по принцип ", а от друга с исторически и носталгични благосклонности към Русия. Продължаващите съветски хибридните офанзиви също усилват антизападната изразителност и водят до " нови огнища на поляризация и евентуални спорове в обществото ".
Одобрението към Путин пада драстично
След съветската експанзия в Украйна внезапно се утежняват обликът на Русия и на президента ѝ Владимир Путин – те към този момент не се дефинират като надеждни сътрудници и „ миротворци “, а като непредвидими субекти, които могат да подхващат всевъзможни своеволни дейности без да зачитат човешките права и националния суверенитет на другите страни.
Страхът, че възможна победа на Путин в Украйна би развързала освен ръцете на Кремъл, само че и на други страни, да постановат диктата си над по-малките, все по-силно ерозира облика и доверието към Русия.
" Европейски Съюз и западните демокрации остават предпочитана и желана геополитическа ориентировка за българите. Слабостите на Кремълския режим се виждат все по-ясно и отчетливо, само че продължава да съществува разбирането, че заради исторически аргументи и географска непосредственост „ би трябвало да пазим положителните си връзки с Русия и да не се конфронтираме остро с нея “. Така, прагматизмът се обрисува водещият вектор в оценките и разбиранията за геополитическата ориентировка на България ", сочи отчетът.
А на въпроса " Какъв завършек на войната в Украйна ще е по-добър за България " 65.8% дават отговор с " Да реализиран помирение, без значение от изискванията ". 18.1% избират Украйна да победи, а 11.2 - победител да бъде Русия.
Всъщност разбивката демонстрира, че за последната година с 3% се усилват хората, които желаят властнически режим - от 17.9 на 20.8%. Привърженици на комунизма пък си остават към 10%.
" Поредицата от безрезултатни предварителни избори през последните 4 години и невъзможността на партиите да сформират държавно управление, провокират отлив на предпочитание за присъединяване в политическия живот и изборите - заключава отчетът. - В такава среда концепциите за „ рестарт “ на политическата система наподобяват все по-приемливи, а самата демократична система – все по-уязвима. Към момента настройките на българите към другите форми на ръководство са в интерес на демократичната народна власт (64%), като оценките за нея и равнищата на доверие в Европейски Съюз значително са взаимно свързани.
Потенциална ерозия на утвърждението към Европейски Съюз носи след себе си опасности за отчуждение от демократичните правила като цяло, както и противоположното. Тук още веднъж се следят контрастите сред мненията в центъра и в периферията на страната. Одобрението за демократичната народна власт измежду столичани (81%) и измежду жителите на най-големите регионални центрове (73%) е сензитивно по-високо, в сравнение с е в дребните градове и в по-малките регионални центрове (55%). В тях са съсредоточени огромна част от радетелите на „ хубавичко ръка “, които споделят благосклонности освен към Русия, Китай и Турция, само че и към техните властнически водачи. "
Отношение към Евросъюза и НАТО
Данните за 2024 година препотвърждават високата степен на поддръжка за европейската принадлежност на страната и участието в Европейския съюз (61% против едвам 16% неодобряващи). Равносметката за изгодите и загубите от еврочленството е с ясно изразен позитивен знак (63% към 26%). Основната геополитическа ориентировка на страната и главните партньорски връзки също се виждат като обвързани с Европейски Съюз (66%). И по трите знака се отбелязва растеж по отношение на 2023 година, което е показателно за намаляване на записаната тогава консолидация на евроскептичните настроения.
Тези настройки са водещи в съвсем всички обществени, демографски и електорални групи от популацията. Ядрото от устойчивите съперници на европейската интеграция се движи сред 20 и 25 на 100 и е концентрирано главно измежду повъзрастното население, в дребните градове, симпатизанти на " Възраждане ", Българска социалистическа партия, част от негласуващите.
От 2017 година до 2024 година утвърждението към НАТО нараства от 28 на 40%. Отрицателните оценки остават съвсем без смяна (26%-28%), само че в случай че първоначално подкрепящи и неподкрепящи са били с еднакъв дял, в този момент одобряващите участието в Алианса към този момент имат предимство - 40% към 26%.
В същата посока върви и равносметката за това дали България повече е спечелила, или изгубила от участието си в НАТО. Съотношението през 2024 година е 49% към 29%.
Да излезем ли от Европейски Съюз?
Що се отнася до внушенията „ България отвън Европейски Съюз “, изследването демонстрира, че едно осъзнаване на вероятните вреди за страната при подобен сюжет възпира по-масови публични импулси в тази посока. Независимо от всички рецензии към Брюксел, визиите на болшинството от българите се разграничават от обрисуваната от прокремълската агитация апокалиптична картина на крах и декаданс на Запада, като най-лошото място за живеене на света.
" Това разминаване сред хибридни разкази и публични настройки демонстрира, че от един миг нататък антилибералната агитация е станала контрапродуктивна за личните си цели - сочи анализът. - Екстремните ѝ стойности в първите месеци от нахлуването на Русия в Украйна са съумели да радикализират позициите на някои кръгове, само че и да насърчат други да разсъждават в нереалистичната до този миг догадка – какво би станало, в случай че България изпадне в изолираност от Европейски Съюз и западния свят. За голяма част от българските жители подобен сюжет е изцяло недопустим ".
В изследването се показва също по този начин, че България е " едва звено " измежду източноевропейските страни заради прокремълските настройки на редица политици и досегашните мощни енергийни обвързаности с Русия. Нагласите на българите са избрани като хибридни - от една страна проевропейски " по принцип ", а от друга с исторически и носталгични благосклонности към Русия. Продължаващите съветски хибридните офанзиви също усилват антизападната изразителност и водят до " нови огнища на поляризация и евентуални спорове в обществото ".
Одобрението към Путин пада драстично
След съветската експанзия в Украйна внезапно се утежняват обликът на Русия и на президента ѝ Владимир Путин – те към този момент не се дефинират като надеждни сътрудници и „ миротворци “, а като непредвидими субекти, които могат да подхващат всевъзможни своеволни дейности без да зачитат човешките права и националния суверенитет на другите страни.
Страхът, че възможна победа на Путин в Украйна би развързала освен ръцете на Кремъл, само че и на други страни, да постановат диктата си над по-малките, все по-силно ерозира облика и доверието към Русия.
" Европейски Съюз и западните демокрации остават предпочитана и желана геополитическа ориентировка за българите. Слабостите на Кремълския режим се виждат все по-ясно и отчетливо, само че продължава да съществува разбирането, че заради исторически аргументи и географска непосредственост „ би трябвало да пазим положителните си връзки с Русия и да не се конфронтираме остро с нея “. Така, прагматизмът се обрисува водещият вектор в оценките и разбиранията за геополитическата ориентировка на България ", сочи отчетът.
А на въпроса " Какъв завършек на войната в Украйна ще е по-добър за България " 65.8% дават отговор с " Да реализиран помирение, без значение от изискванията ". 18.1% избират Украйна да победи, а 11.2 - победител да бъде Русия.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ