31 хиляди напуснаха странатаВсеки втори емигрант е на възраст 29-30

31 хиляди напуснаха страната


Всеки втори бежанец е на възраст 29-30 години


Всяка година популацията на страната понижава с броя на жителите на огромен град като Разград, Враца или Видин. В края на 2017 година популацията на България е тъкмо 7 050 034 души, като за година понижава с 51 825 души, или с 0,7%, оповестиха от Национален статистически институт. За последните 10 години популацията се е стопило с 590 хиляди души, или с много повече от жителите на област Варна. В края на 2007 година жителите на страната са 7 640 238 души, сочат данните на Национален статистически институт. Десет години по-късно сме се стопили като че ли от картата на страната са изтрити 10 огромни града като Габрово. Ако тази наклонност продължи, още през актуалната година ще паднем под 7 млн. Според формалната прогноза на Национален статистически институт, през 2045 година към този момент ще сме под 6 млн., а до 2070 година ще се стопим до 5,13 млн. души.

Основните аргументи за намаляването на популацията е емиграцията и ниската раждаемост като в основата на желанието на хората да изоставен страната и да раждат по-малко деца са ниските приходи. Разходите на работодателите за един час труд в България са 4,9 евро, в Полша са 9,4 евро, а във Франция – 36 евро, сочат данните на Евростат. Разходите за един час труд у над са над 5 пъти по-малки от междинните за Европейски Съюз, а цените са единствено с 30% до 50% по-ниски за другите групи артикули.
31 586 души са напуснали страната в търсене на прехранване в чужбина, а всеки втори бежанец е на възраст 20-39 години.
През 2017 година 31 586 души са напуснали страната в търсене на прехранване в чужбина. Всеки втори бежанец (55,1%) е на възраст 20-39 години. Най-младите емигранти (под 20 години) са 14,6%, а тези над 60 години са 6,9%. Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (22%), Англия (16,3%) и Испания (12,2%). В същото време в страната са пристигнали да живеят 25 597 души. Най-висок е делът на хората, които идват от Турция (23,7%), Русия (11,7%) и Германия (6,9%). Но руснаците най-вероятно просто желаят паспорт от Европейски Съюз, а от Германия идват български емигранти, които се връщат по родните места.

Мъжете в страната са 3,422 млн., а дамите – 3,627 млн., сочат данните на Национален статистически институт. Така на 1000 мъже се падат 1060 дами. Но във възрастта до 53 години мъжете са повече от дамите.

Продължава процесът на застаряване на популацията. В края на 2017 година хората над 65 годишна възраст са 1,481 млн., или 21% от популацията. За съпоставяне, през 2001 година хората в тази възраст бяха единствено 16,9%. Процесът на застаряване е по-силно изразен измежду дамите в сравнение с измежду мъжете. Делът на дамите на възраст над 65 години е 24,4%, а на мъжете – единствено 17,4%. Тази разлика се дължи на по-ниската междинна дълготрайност на живота при мъжете, показват от Национален статистически институт. По райони делът на хората над 65 години е най-голям в областите Видин (29,3%), Габрово (28,2%) и Кюстендил (26.9%). Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) – 17,2%, и Варна – 18,6%, където са и най-високите заплати и има най-големи благоприятни условия за работа. Общо за Европейски Съюз делът на популацията над 65 години е 19,4%. Най-висок е този дял в Италия (22,3%), Гърция (21,5%) и Германия (21,2%).

Застаряване


43,6 година е междинната възраст

Застаряването е измежду аргументите за липса на служащи.
Застаряването на популацията води до повишение на междинна му възраст, която от 40,4 години през 2001 година нараства на 43,6 години в края на 2017 година Застаряването води до това, че на всеки 100 души, които излизат от трудоспособна възраст, единствено 64 души доближават до години сами да изкарват хляба си. За съпоставяне, през 2001 година всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 младежи. Сега най-благоприятно е съотношението в областите Сливен – 84, Варна – 71, и София (столица) – 70 души. Най-нисък е този индикатор в областите Смолян – 44, и Габрово, Перник и Кюстендил, където 100 души, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 50, които могат да се трудят. А това е измежду аргументите за неналичието на работна ръка за предприятията.

Преселение


В 162 селища няма нито един човек


В България има 162 обитаеми места без нито един гражданин, сочат данните на Национален статистически институт. Най-голям е техният брой в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали – надлежно 61, 58 и 11.

Само две области в страната – София (столица) и Кърджали, усилват популацията си през 2017 година надлежно с 0,1% и 0,2%. Във всички останали области има понижение, като то е най-голямо за областите Видин – с 2,2%, и Смолян – с 2%. Именно във Видин са най-ниските приходи в страната и по тази причина максимален дял от хората търсят прехранване в чужбина.

Най-голяма по население е Столична община (1,325 млн. души), следвана от общините Пловдив (345 хил.) и Варна (344 хил.). Най-малката община е Трекляно – единствено 798 души.

Сливен с най-вече новородени


60% от бебетата са родени без брак на родителите


В София раждат на 30 години

Софиянки раждат първото си дете най-късно – приблизително на 30 години.
Трайна наклонност на увеличение на децата, които са родени без брак на родителите се следи от 1991 година насам. Техният дял нараства от 18,5% през 1992 година на 42% през 2001 година А през 2017 година броят на извънбрачно родените деца е 37 935, или 58,9% от всички бебета. Като делът на извънбрачните раждания в селата (65,7%) е по-висок в сравнение с в градовете (56,7%). За 77,9% от извънбрачно родените бебета има данни за бащата, което значи, че тези деца най-вероятно се отглеждат в фамилна среда от родители, които живеят дружно, само че без брак. По райони най-голям е делът на извънбрачните бебета в областите Видин (78,3%) и Враца (73,3%), където са най-ниските приходи в страната.

Запазва се наклонността на увеличение на децата, родени от дами на възраст над 40 години – от 1947 през 2016 година на 2108 през 2017 година Средната възраст на дамите при раждане на първо дете е 27,1 години. По райони междинната възраст при раждане на първо дете варира от 30 години за столицата до 23,1 години за Сливен, където е огромен делът на ромското население.

През 2017 година в България са родени 63 955 деца, като техният брой понижава с 1029, или с 1,6% по отношение на миналата година. Коефициентът на раждаемост е 9‰, което значи, че на 1000 души от популацията са родени 9 деца. Броят на новородените момчета (32 787) е с 1619 по-голям от този на девойките (31 168), или на 1 000 момчета се падат 951 девойки. По райони най-висока е раждаемостта в Сливен – 12,5‰, София (столица) – 10,3‰, Стара Загора и Пловдив – по 9,6‰. Най-ниски стойности се регистрират в Габрово и Видин – по 6,5‰.

В България се раждат много по-малко бебета, в сравнение с в ровечето страни от Европейски Съюз. Общо за Европейски Съюз на 1000 души от популацията през 2016 година са родени 10,1 бебета., сочат данните на Евростат. Най-висока раждаемост има в Ирландия – 13,4‰, Англия и Швеция – по 11,8‰, където приходите са високи и има по-добра обществена политика. С най-ниска раждаемост в Европейски Съюз е Италия – 7,8‰.

Данни


Жените живеят 7 година повече от мъжете

Мъжете най-често се женят на 31 години, а дамите на 28 година
Средната дълготрайност на живота за хората в страната е 74,8 години, сочат данните на Национален статистически институт. При мъжете междинната дълготрайност на живота е 71,3 години, до момента в който при дамите е със 7,1 години по-висока – 78,4 години. За хората в градовете междинната дълготрайност на живот е 75,6 години, или с 2,8 години по-висока в сравнение с за тези в селата (72,8 години).

Средната възраст при подписване на първи брак за мъжете е 31,4 години, а при дамите – 28,4 години, сочат още данните на Национален статистически институт. През 2017 година са подписани 28 593 брака – с 1790 повече от 2016 година Положително е, че разводите понижават. През 2017 година те са 10411, или със 192 по-малко от 2016 година