Чъби Трека тръгна пеша от Обединеното кралство за Виетнам, по пътя се влюби в Пловдив
31- годишният странник Люк Дикин е роден в града на Шекспир, а почитателите му в Инстаграм го познават като Чъби Трека. Той пътува по целия свят, като задачата му е да покаже, че за едно същинско премеждие не са нужни нито огромен проект, нито доста пари. През септември предходната година той напуща Обединеното кралство и потегля за Виетнам. Пеша! Има посока, само че не и тъкмо избран маршрут. Затова и без да го е възнамерявал се озовава в Пловдив. Пристига под тепетата с желанието да преспи и да продължи, само че градът го притегля и той остава цяла седмица. Преди да отпътува Чъби Трека даде изявление за TrafficNews.
Прочетете още
- Кога започнахте да планирате това пътешестване и какво ви накара да го извършите?
- Не съм го възнамерявал дълго. Идеята пристигна в диалог с другари в Да Нанг, Виетнам. На смешка споделих: „ Трябва просто да се върна пешком тук от Обединеното кралство “ и по-късно няколко седмици по-късно си помислих… за какво не? Пътувам от години, само че желаех да направя нещо, което ми се стори невероятно, нещо, което да ме разтръси физически и душевен. Виетнам е особено място за мен. Живях в Ханой 1 година и постоянно се усещах като вкъщи си. Така че взех решение, че в случай че ще вървя някъде, може и да е там.
- Кога напуснахте Обединеното кралство и по какъв начин се придвижвате?
- Заминах на 16 септември 2024 година от Стратфорд на Ейвън - моят роден град. Придвижвам се пешком, като се изключи местата, където физически не мога, като например пресичането от Азербайджан до Казахстан, което ще би трябвало да се кача на лодка. Вървя самичък, с раницата си.
- Имате ли избран маршрут или импровизирате?
- Само недодялан проект, само че той не е наложителен. В Европа минавам през Англия, Франция, Белгия, Люксембург, Германия, Австрия, Унгария, Сърбия, България, Турция. От там влизам в Азия и не преставам през Грузия, Азербайджан, ферибот до Казахстан, Узбекиста, Афганистан, Пакистан, Индия, Бангладеш, Мианмар, Тайланд, Камбоджа и Виетнам.
Някои неща - като обстановки с визи и прекосяване на граници, би трябвало да схвана пътьом, но всичко това е част от предизвикването.
- Кога ще бъдете във Виетнам и по кое време планирате да се прибере вкъщи?
- Ако всичко върви добре, ще бъда във Виетнам до края на 2025 година Що се отнася до „ да се прибера вкъщи “, в действителност към този момент не знам какво значи това. Във Виетнам се усещам като вкъщи, по пътя се усеща като вкъщи. Ще реша, когато отида там. Може би ще остана във Виетнам, откакто всичко това завърши.
- Правили ли сте сходно странствуване преди?
- Не и в този мащаб. Пътувах на цялостен работен ден от три години и направих някои преходи на дълги дистанции, автостоп и всевъзможни инцидентни завършения. Но вървене през континенти? Това е най-голямото нещо, с което съм се захващал.
- Кое е най- лудото ви прекарване по пътя до момента?
- Екстремните натооварвания. Един от най-трудните преходи беше прекосяването в Австрия. Изминах 72 км за два дни, тъкмо когато падна първият снеговалеж. Няма различен избор с изключение на да продължа. Друг път ми се наложи да измина 62 км за един ден, с цел да стигна до Дувър, вървейки самичък през гори в тъмното единствено с фенерче. Вероятно най-страшното нещо, което съм правил.
Но най-хубавата част от това пътешестване са хората. Случайни непознати са ме канили на вечеря, давали са ми места за настаняване или просто са ме подкрепяли, когато нуждая се. Този тип добрина остава с теб вечно!
- Как решихте да спрете в Пловдив?
- Първоначално не планирах, само че хора, които срещах ми споделиха, че си заслужава визитата. В последна сметка останах по-дълго от предстоящото, тъй като ми хареса атмосферата и имах потребност от малко отмора, преди да продължа.
- Какво ви направи усещане в нашия град?
- Първо, гостоприемството. Останах в Хакуна Матата, а там ме накараха да се усещам добре пристигнал. Починах си доста добре и открих нови другари. След това, Капана, 100%. Този артистичен дребен квартал с доста готини кафенета и улично изкуство – точното място за къса отмора. Когато някой ден още веднъж мина през България, сигурно ще се върна!
- Как финансирате вашите пътувания?
- Имам спестявания, само че нищо кой знае какво. Правя пари посредством обществени медии, покупко-продажби с марки и спонсорства. Не постоянно е елементарно, само че се оправям. Въпреки това, този тип пътешестване не е толкоз скъпо, колкото хората си мислят. Аз обичам дивото лагеруване, хапвам на ниска цена и пребивавам с стеснен бюджет. Всяка стотинка, която получам, ми оказва помощ да продължа пътуването.
- Благодаря ви и на Добър път!
Прочетете още
- Кога започнахте да планирате това пътешестване и какво ви накара да го извършите?
- Не съм го възнамерявал дълго. Идеята пристигна в диалог с другари в Да Нанг, Виетнам. На смешка споделих: „ Трябва просто да се върна пешком тук от Обединеното кралство “ и по-късно няколко седмици по-късно си помислих… за какво не? Пътувам от години, само че желаех да направя нещо, което ми се стори невероятно, нещо, което да ме разтръси физически и душевен. Виетнам е особено място за мен. Живях в Ханой 1 година и постоянно се усещах като вкъщи си. Така че взех решение, че в случай че ще вървя някъде, може и да е там.
- Кога напуснахте Обединеното кралство и по какъв начин се придвижвате?
- Заминах на 16 септември 2024 година от Стратфорд на Ейвън - моят роден град. Придвижвам се пешком, като се изключи местата, където физически не мога, като например пресичането от Азербайджан до Казахстан, което ще би трябвало да се кача на лодка. Вървя самичък, с раницата си.
- Имате ли избран маршрут или импровизирате?
- Само недодялан проект, само че той не е наложителен. В Европа минавам през Англия, Франция, Белгия, Люксембург, Германия, Австрия, Унгария, Сърбия, България, Турция. От там влизам в Азия и не преставам през Грузия, Азербайджан, ферибот до Казахстан, Узбекиста, Афганистан, Пакистан, Индия, Бангладеш, Мианмар, Тайланд, Камбоджа и Виетнам.
Някои неща - като обстановки с визи и прекосяване на граници, би трябвало да схвана пътьом, но всичко това е част от предизвикването.
- Кога ще бъдете във Виетнам и по кое време планирате да се прибере вкъщи?
- Ако всичко върви добре, ще бъда във Виетнам до края на 2025 година Що се отнася до „ да се прибера вкъщи “, в действителност към този момент не знам какво значи това. Във Виетнам се усещам като вкъщи, по пътя се усеща като вкъщи. Ще реша, когато отида там. Може би ще остана във Виетнам, откакто всичко това завърши.
- Правили ли сте сходно странствуване преди?
- Не и в този мащаб. Пътувах на цялостен работен ден от три години и направих някои преходи на дълги дистанции, автостоп и всевъзможни инцидентни завършения. Но вървене през континенти? Това е най-голямото нещо, с което съм се захващал.
- Кое е най- лудото ви прекарване по пътя до момента?
- Екстремните натооварвания. Един от най-трудните преходи беше прекосяването в Австрия. Изминах 72 км за два дни, тъкмо когато падна първият снеговалеж. Няма различен избор с изключение на да продължа. Друг път ми се наложи да измина 62 км за един ден, с цел да стигна до Дувър, вървейки самичък през гори в тъмното единствено с фенерче. Вероятно най-страшното нещо, което съм правил.
Но най-хубавата част от това пътешестване са хората. Случайни непознати са ме канили на вечеря, давали са ми места за настаняване или просто са ме подкрепяли, когато нуждая се. Този тип добрина остава с теб вечно!
- Как решихте да спрете в Пловдив?
- Първоначално не планирах, само че хора, които срещах ми споделиха, че си заслужава визитата. В последна сметка останах по-дълго от предстоящото, тъй като ми хареса атмосферата и имах потребност от малко отмора, преди да продължа.
- Какво ви направи усещане в нашия град?
- Първо, гостоприемството. Останах в Хакуна Матата, а там ме накараха да се усещам добре пристигнал. Починах си доста добре и открих нови другари. След това, Капана, 100%. Този артистичен дребен квартал с доста готини кафенета и улично изкуство – точното място за къса отмора. Когато някой ден още веднъж мина през България, сигурно ще се върна!
- Как финансирате вашите пътувания?
- Имам спестявания, само че нищо кой знае какво. Правя пари посредством обществени медии, покупко-продажби с марки и спонсорства. Не постоянно е елементарно, само че се оправям. Въпреки това, този тип пътешестване не е толкоз скъпо, колкото хората си мислят. Аз обичам дивото лагеруване, хапвам на ниска цена и пребивавам с стеснен бюджет. Всяка стотинка, която получам, ми оказва помощ да продължа пътуването.
- Благодаря ви и на Добър път!
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ