Как принц Уилям успява да се справи със загубата на принцеса Даяна
31 август 1997 година е драматичен ден. Целият свят скърби освен за своята обичана принцеса, само че и за двете прелестни момченца, които остават без майка.
Днес, повече от 20 години по-късно, тези момченца към този момент са зрели мъже, които през август тази година още веднъж застанаха един до друг, с цел да почетат незабравимата Даяна:
Детството на принц Уилям и принц Хари е белязано от ужасна покруса, а всеки от тях намира собствен метод да се оправи със загубата.
Скръбта ни пречи да продължим напред, тъй като това значи да изоставим и да забравим всичко. Вероятно затова принц Хари избира Меган Маркъл за своя спътница в живота – посредством нея той може да преживее фантазията си, че избавя майка си от медиите, светлината на прожекторите, от кралското семейство. Думите му по време на изявлението с Опра Уинфри за документалния филм, отдаден на менталното здраве и депресията, звучат в действителност притеснително:
Майка ми е преследвана до гибел, до момента в който е по отношение на някого с друг цвят на кожата. И вижте какво става. Говорим си за това, че историята се повтаря, те няма да я оставят на мира, до момента в който не почине.
Самата Меган има своя персонален принос. Чрез разнообразни средства за операция и деформиране на действителността съумява да сътвори паралели сред принцеса Даяна и нейните персонални прекарвания в главата на брачна половинка си. Виждаме по какъв начин непрекъснато го насочва, държи за ръка, прекъсва го, следи и управлява всяка негова реакция, като че ли тя е майката, а той е това малко и уплашено момченце отпреди 20 години.
Именно фантазията, в която живее в този момент Хари, му пречи да продължи напред. В такива моменти желанието за възмездие става все по-силно – да нараним тези, които са наранили наш обичан човек. Тъкмо това възприятие можем да прочетем в държанието му – предпочитание за правдивост в името на дамата, която като че ли не е мъртва, а „ му е отнета “:
„ Когато ми лишиха майка ми, аз бях на 12, тъкмо преди 13-тия ми рожден ден. Не ми се живееше. “
Отмъщението, несъмнено, не взема решение казуса. Принц Уилям е осъзнал това и употребява силата на скръбта си, с цел да се бори за един по-добър свят, да се свързва с хората, които са минали през същото, да ги предизвиква да приказват за проблемите си и да излекуват душите си. Тези негови думи споделят всичко:
„ Мисля, че когато нещо сходно ти се случи на толкоз нежна възраст, чувстваш болежка, която не можеш да сравниш с нищо друго. В този миг осъзнаваш, че това е един от най-ужасните моменти в живота ти, само че дружно с това се сближаваш с толкоз доста други хора, които са показали мощ и храброст като твоята. Виждам го в очите на хората, те имат потребност да споделят, да поговорят за болката си. “
Както виждате, думите, които Хари и Уилям сортират, с цел да приказват за майка си, са плашещо разнообразни. Дори когато му е заложен пряк въпрос за болката, херцогът на Кеймбридж като че ли заобикаля тази тематика и стартира да приказва за уроците и опцията да бъде потребен на хората. Херцогът на Съсекс от своя страна като че ли към момента претърпява тази болежка, бори се с нея и обезверено търси виновниците за закононарушението.
Разбира се, всеки самичък взема решение по какъв начин да се оправя с проблемите си. Но до момента в който гледаме в профил и излследваме прекарванията на другите, можем да успеем да се помирим със личните ни вътреши демони.
В живота не всеки път нещата са розови и не всеки път всичко се случва по проект. Важно е да не падаме духом, а да се грижим за хората към нас, вместо да попадаме в бурята на самоунищожението и да слагаме околните ни в обстановка, в която те би трябвало да се грижат за нас. Винаги имаме избор. Да си стъпим на краката, да погледнем казуса в очите.
Докато Хари признава, че дълги години се пробва да не мисли за майка си, Уилям е този, който го предизвиква да потърси професионална помощ и да надникне по-дълбоко във вътрешния му свят:
„ Не можех да разреша на случилото се да ме прекърши. Трябваше да се боря. Трябваше да я накарам да се гордее. “
Днес принц Уилям е зрял, умен и целенасочен мъж, горделив татко, предан брачен партньор, който е посветил живота си на другите. Надяваме се един ден принц Хари да вземе образец от огромния си брат, да открие своя личен път и да излекува раните си. А ние сме сигурни, че Лейди Ди би се гордяла и с двамата.
Днес, повече от 20 години по-късно, тези момченца към този момент са зрели мъже, които през август тази година още веднъж застанаха един до друг, с цел да почетат незабравимата Даяна:
Детството на принц Уилям и принц Хари е белязано от ужасна покруса, а всеки от тях намира собствен метод да се оправи със загубата.
Скръбта ни пречи да продължим напред, тъй като това значи да изоставим и да забравим всичко. Вероятно затова принц Хари избира Меган Маркъл за своя спътница в живота – посредством нея той може да преживее фантазията си, че избавя майка си от медиите, светлината на прожекторите, от кралското семейство. Думите му по време на изявлението с Опра Уинфри за документалния филм, отдаден на менталното здраве и депресията, звучат в действителност притеснително:
Майка ми е преследвана до гибел, до момента в който е по отношение на някого с друг цвят на кожата. И вижте какво става. Говорим си за това, че историята се повтаря, те няма да я оставят на мира, до момента в който не почине.
Самата Меган има своя персонален принос. Чрез разнообразни средства за операция и деформиране на действителността съумява да сътвори паралели сред принцеса Даяна и нейните персонални прекарвания в главата на брачна половинка си. Виждаме по какъв начин непрекъснато го насочва, държи за ръка, прекъсва го, следи и управлява всяка негова реакция, като че ли тя е майката, а той е това малко и уплашено момченце отпреди 20 години.
Именно фантазията, в която живее в този момент Хари, му пречи да продължи напред. В такива моменти желанието за възмездие става все по-силно – да нараним тези, които са наранили наш обичан човек. Тъкмо това възприятие можем да прочетем в държанието му – предпочитание за правдивост в името на дамата, която като че ли не е мъртва, а „ му е отнета “:
„ Когато ми лишиха майка ми, аз бях на 12, тъкмо преди 13-тия ми рожден ден. Не ми се живееше. “
Отмъщението, несъмнено, не взема решение казуса. Принц Уилям е осъзнал това и употребява силата на скръбта си, с цел да се бори за един по-добър свят, да се свързва с хората, които са минали през същото, да ги предизвиква да приказват за проблемите си и да излекуват душите си. Тези негови думи споделят всичко:
„ Мисля, че когато нещо сходно ти се случи на толкоз нежна възраст, чувстваш болежка, която не можеш да сравниш с нищо друго. В този миг осъзнаваш, че това е един от най-ужасните моменти в живота ти, само че дружно с това се сближаваш с толкоз доста други хора, които са показали мощ и храброст като твоята. Виждам го в очите на хората, те имат потребност да споделят, да поговорят за болката си. “
Както виждате, думите, които Хари и Уилям сортират, с цел да приказват за майка си, са плашещо разнообразни. Дори когато му е заложен пряк въпрос за болката, херцогът на Кеймбридж като че ли заобикаля тази тематика и стартира да приказва за уроците и опцията да бъде потребен на хората. Херцогът на Съсекс от своя страна като че ли към момента претърпява тази болежка, бори се с нея и обезверено търси виновниците за закононарушението.
Разбира се, всеки самичък взема решение по какъв начин да се оправя с проблемите си. Но до момента в който гледаме в профил и излследваме прекарванията на другите, можем да успеем да се помирим със личните ни вътреши демони.
В живота не всеки път нещата са розови и не всеки път всичко се случва по проект. Важно е да не падаме духом, а да се грижим за хората към нас, вместо да попадаме в бурята на самоунищожението и да слагаме околните ни в обстановка, в която те би трябвало да се грижат за нас. Винаги имаме избор. Да си стъпим на краката, да погледнем казуса в очите.
Докато Хари признава, че дълги години се пробва да не мисли за майка си, Уилям е този, който го предизвиква да потърси професионална помощ и да надникне по-дълбоко във вътрешния му свят:
„ Не можех да разреша на случилото се да ме прекърши. Трябваше да се боря. Трябваше да я накарам да се гордее. “
Днес принц Уилям е зрял, умен и целенасочен мъж, горделив татко, предан брачен партньор, който е посветил живота си на другите. Надяваме се един ден принц Хари да вземе образец от огромния си брат, да открие своя личен път и да излекува раните си. А ние сме сигурни, че Лейди Ди би се гордяла и с двамата.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ