300 хиляди лева струва живота на един български работник
300 000 лв. коства животът на един служащ в България. Държавата изплаща 100 000 лв., а в случай че роднините му заведат дело, им се изплащат още 200 000 лева Това сподели вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов, представен от " Телеграф “.
425 са трудовите произшествия от началото на годината. Пряко обвързваните с осъществяването на работата са 356, като в 52 случая се е стигнало до летален излаз за работещите, оповестиха от Главна ревизия по труда. Поводът е следващият трагичен случай в заводско хале в София, при който един човек почина, а други бяха ранени. В множеството от случаите става дума за нарушавания на разпоредбите за сигурност и за наемане на служащи без контракт.
Важно е да се посочи, че институцията, която признава и заявява трудовите злополуки, е Националният застрахователен институт. Данните на ГИТ не са относими към данните за трудовия травматизъм, защото контролните органи на организацията вземат участие в следствието единствено на част от трудовите злополуки – при тези, довели до гибел, такива, при които има подозрение, че може да доведат до неработоспособност, както и когато са потърпевши повече от три лица.
Въпреки това контролните органи на организацията проверяват всеки случай, който им стане прочут, без значение по какъв метод е получена информацията, защото, в случай че не бъдат отстранени нарушаванията, довели до него, е допустимо те да станат причина за нова по-тежка акцидент.
Анализите при следствието на трудовите злополуки демонстрират, че в по-голямата си част те са изцяло предотвратими. Това се отнася и за злополуката от 17 ноември 2024 година, при която почина служащ, а други двама пострадаха при сриване в хале в София.
Законодателят е вменил на работодателите цялата отговорност по обезпечаването на здравословните и безвредни условия на труд на работещите. Работодателите би трябвало да упражняват ефикасен надзор върху служащите дали съблюдават въведените ограничения за сигурност и имат право да отстраняват служащи, в случай че не ги съблюдават.
425 са трудовите произшествия от началото на годината. Пряко обвързваните с осъществяването на работата са 356, като в 52 случая се е стигнало до летален излаз за работещите, оповестиха от Главна ревизия по труда. Поводът е следващият трагичен случай в заводско хале в София, при който един човек почина, а други бяха ранени. В множеството от случаите става дума за нарушавания на разпоредбите за сигурност и за наемане на служащи без контракт.
Важно е да се посочи, че институцията, която признава и заявява трудовите злополуки, е Националният застрахователен институт. Данните на ГИТ не са относими към данните за трудовия травматизъм, защото контролните органи на организацията вземат участие в следствието единствено на част от трудовите злополуки – при тези, довели до гибел, такива, при които има подозрение, че може да доведат до неработоспособност, както и когато са потърпевши повече от три лица.
Въпреки това контролните органи на организацията проверяват всеки случай, който им стане прочут, без значение по какъв метод е получена информацията, защото, в случай че не бъдат отстранени нарушаванията, довели до него, е допустимо те да станат причина за нова по-тежка акцидент.
Анализите при следствието на трудовите злополуки демонстрират, че в по-голямата си част те са изцяло предотвратими. Това се отнася и за злополуката от 17 ноември 2024 година, при която почина служащ, а други двама пострадаха при сриване в хале в София.
Законодателят е вменил на работодателите цялата отговорност по обезпечаването на здравословните и безвредни условия на труд на работещите. Работодателите би трябвало да упражняват ефикасен надзор върху служащите дали съблюдават въведените ограничения за сигурност и имат право да отстраняват служащи, в случай че не ги съблюдават.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ