300 000 лв. струва животът на работника у нас
300 000 лв. коства животът на един служащ в България. Държавата изплаща 100 000 лв., а в случай че роднините му заведат дело, им се изплащат още 200 000 лева Това сподели за „ Телеграф “ вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов. 425 са трудовите произшествия от началото на годината. Пряко обвързваните с осъществяването на работата са 356, като в 52 случая се е стигнало до летален излаз за работещите.
Поводът е следващият трагичен случай в заводско хале в София, при който един човек почина, а други бяха ранени. В множеството от случаите става дума за нарушавания на разпоредбите за сигурност и за наемане на служащи без контракт.
Важно е да се посочи, че институцията, която признава и заявява трудовите злополуки, е Националният застрахователен институт. Данните на ГИТ не са относими към данните за трудовия травматизъм, защото контролните органи на организацията вземат участие в следствието единствено на част от трудовите злополуки – при тези, довели до гибел, такива, при които има подозрение, че може да доведат до неработоспособност, както и когато са потърпевши повече от три лица. Въпреки това контролните органи на организацията проверяват всеки случай, който им стане прочут, без значение по какъв метод е получена информацията, защото, в случай че не бъдат отстранени нарушаванията, довели до него, е допустимо те да станат причина за нова по-тежка акцидент.
Анализите при следствието на трудовите злополуки демонстрират, че в по-голямата си част те са изцяло предотвратими. Това се отнася и за злополуката от 17 ноември 2024 година, при която почина служащ, а други двама пострадаха при сриване в хале в София.
Законодателят е вменил на работодателите цялата отговорност по обезпечаването на здравословните и безвредни условия на труд на работещите. Работодателите би трябвало да упражняват ефикасен надзор върху служащите дали съблюдават въведените ограничения за сигурност и имат право да отстраняват служащи, в случай че не ги съблюдават. Работниците от своя страна са длъжни да употребяват персонални защитни средства и да съблюдават инструктажите за сигурност. Практиката демонстрира, че постоянно такива са обезпечени от работодателя, само че не се употребяват от служащия.
Работещите от своя страна имат право да откажат да извършват активност, която директно заплашва живота и здравето им, само че практиката на организацията демонстрира, че постоянно те се съгласяват да извършат дадена активност от боязън да не изгубят работата си и по този начин поемат риск за своята сигурност, за своя живот.
От началото на 2024 година по време на осъществяваните инспекции инспекторите по труда са спрели 619 обекти, площадки, машини и уреди. За десетте месеца на 2024 година те са отстранили 107 служащи заради липса на дееспособност и/или неспазване на разпоредбите за безвредна работа при 64 отстранени служащи за същия интервал на предходната година.
Работодател, който употребява недеклариран труд, предстои на глоба от най-малко 1500 лева, като това нарушаване е съображение за премахване от присъединяване в процедури за публични поръчки. От началото на годината откритите случаи на работа без трудов контракт са 3047 бр.
От началото на годината са осъществени 42 980 бр. инспекции, като са установени над 180 000 нарушавания. От тях 95 235 бр. се отнасят до здравословните и безвредни условия на труд, а 84 304 бр. до реализирането на трудовите правни отношения.
За благополучие тази година няма регистрирани съществени трудови злополуки на територията на Варна. За едната от тях призна през лятото пред „ Телеграф “ естрадната легенда Мими Иванова, тя шокира с роман за случай, случил се по време на фотоси за неин видеоклип на плажа във варненския квартал „ Галата “. Режисьорът на видеото Марин Маринов е потърпевш, падайки от канара на плажа, само че се разминал леко с рана на лакътя.
Работник пострада и по-късно умря в болничното заведение при трудова акцидент на летище Варна през 2016 година Инцидентът с мъжа над 60-годишна възраст е станал при прекачване на О2 под налягане от огромна в по-малка бутилка. Кислородният шланг бил пресечен и накрайникът блъснал служащия. Пострадалият бе отведен неотложно в болница с пострадвания в региона на корема и ръката, само че два дни по-късно почива. Мъжът бе чиновник в софийска компания, която се занимава с ремонт на въздухоплавателни средства на летището.
Поводът е следващият трагичен случай в заводско хале в София, при който един човек почина, а други бяха ранени. В множеството от случаите става дума за нарушавания на разпоредбите за сигурност и за наемане на служащи без контракт.
Важно е да се посочи, че институцията, която признава и заявява трудовите злополуки, е Националният застрахователен институт. Данните на ГИТ не са относими към данните за трудовия травматизъм, защото контролните органи на организацията вземат участие в следствието единствено на част от трудовите злополуки – при тези, довели до гибел, такива, при които има подозрение, че може да доведат до неработоспособност, както и когато са потърпевши повече от три лица. Въпреки това контролните органи на организацията проверяват всеки случай, който им стане прочут, без значение по какъв метод е получена информацията, защото, в случай че не бъдат отстранени нарушаванията, довели до него, е допустимо те да станат причина за нова по-тежка акцидент.
Анализите при следствието на трудовите злополуки демонстрират, че в по-голямата си част те са изцяло предотвратими. Това се отнася и за злополуката от 17 ноември 2024 година, при която почина служащ, а други двама пострадаха при сриване в хале в София.
Законодателят е вменил на работодателите цялата отговорност по обезпечаването на здравословните и безвредни условия на труд на работещите. Работодателите би трябвало да упражняват ефикасен надзор върху служащите дали съблюдават въведените ограничения за сигурност и имат право да отстраняват служащи, в случай че не ги съблюдават. Работниците от своя страна са длъжни да употребяват персонални защитни средства и да съблюдават инструктажите за сигурност. Практиката демонстрира, че постоянно такива са обезпечени от работодателя, само че не се употребяват от служащия.
Работещите от своя страна имат право да откажат да извършват активност, която директно заплашва живота и здравето им, само че практиката на организацията демонстрира, че постоянно те се съгласяват да извършат дадена активност от боязън да не изгубят работата си и по този начин поемат риск за своята сигурност, за своя живот.
От началото на 2024 година по време на осъществяваните инспекции инспекторите по труда са спрели 619 обекти, площадки, машини и уреди. За десетте месеца на 2024 година те са отстранили 107 служащи заради липса на дееспособност и/или неспазване на разпоредбите за безвредна работа при 64 отстранени служащи за същия интервал на предходната година.
Работодател, който употребява недеклариран труд, предстои на глоба от най-малко 1500 лева, като това нарушаване е съображение за премахване от присъединяване в процедури за публични поръчки. От началото на годината откритите случаи на работа без трудов контракт са 3047 бр.
От началото на годината са осъществени 42 980 бр. инспекции, като са установени над 180 000 нарушавания. От тях 95 235 бр. се отнасят до здравословните и безвредни условия на труд, а 84 304 бр. до реализирането на трудовите правни отношения.
За благополучие тази година няма регистрирани съществени трудови злополуки на територията на Варна. За едната от тях призна през лятото пред „ Телеграф “ естрадната легенда Мими Иванова, тя шокира с роман за случай, случил се по време на фотоси за неин видеоклип на плажа във варненския квартал „ Галата “. Режисьорът на видеото Марин Маринов е потърпевш, падайки от канара на плажа, само че се разминал леко с рана на лакътя.
Работник пострада и по-късно умря в болничното заведение при трудова акцидент на летище Варна през 2016 година Инцидентът с мъжа над 60-годишна възраст е станал при прекачване на О2 под налягане от огромна в по-малка бутилка. Кислородният шланг бил пресечен и накрайникът блъснал служащия. Пострадалият бе отведен неотложно в болница с пострадвания в региона на корема и ръката, само че два дни по-късно почива. Мъжът бе чиновник в софийска компания, която се занимава с ремонт на въздухоплавателни средства на летището.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ