30 октомври 1958 г. В мазето на лаборатория в болница

30 октомври 1958 г.- Грешка бележи началото на коронарната ангиография

30 октомври 1958 година В мазето на лаборатория в болница в Охайо един кардиолог инжектира по простъпка голямо количество контрастно вещество в дребните кръвоносни съдове на сърцето на пациент по време на обикновен тест. За голяма изненада (и облекчение) на практикуващия, това не довежда до съдбовен конвулсия. Напротив – неговата неточност бележи началото на коронарната ангиография.

Преди Ф. Мейсън Сонс младши да извърши тази своя прословута неточност, се е считало, че в случай че се инжектира контрастно вещество в коронарните съдове – дребните артерии, хранещи самото сърце – ще настъпи смъртоносна аритмия. Лекарите през 50-те години на предишния век са употребявали постоянно контрастно вещество, с цел да следят сърдечните клапи и неговите камери. Те обаче са се страхували да пресъздават и дребните артерии по този метод.

Без явен взор над коронарните артерии, кардиолозите не могат нито да открият какъв е рискът даден пациент да получи сърдечен удар, нито да се намесят, в случай че съдовете са отчасти или изцяло блокирани. След като Ф. Мейсън Сонс младши открива, че контрастните субстанции могат да се инжектират и в артериите, той стартира да създава техниката на актуалната ангиография, която разрешава на кардиолозите да поправят задръстените артерии на сърцето.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    701 година — Започва понтификатът на папа Йоан VI.
•    1470 година — Хенри VI става още веднъж крал на Англия.
•    1869 — Основано е „ Българско книжовно сдружение “ в Браила, което през 1911 година е оповестено за Българска академия на науките. (стар стил)
•    1905 година — Император Николай II афишира с декрет първата конституция на Русия, с която се основава Народното събрание, нареченДума.
•    1918 година — Първата международна война: Италианската войска удържа победа над Австрия в Битката при Венето, а Османската империя афишира капитулация.
•    1922 година — Бенито Мусолини става министър-председател на Италия и остава подобен чак до 1943, когато е освободен от поста малко преди края на Втората международна война.
•    1925 година — Във Англия е построен първият ефирен предавател.
•    1938 година — Американски радиоводещ провокира суматоха в Съединени американски щати с предаването Война на световете.
•    1941 година — Втората международна война: Президентът на Съединени американски щати Франклин Делано Рузвелт дава единодушието си за разпределяне на 1 милиард $ на Съюз на съветските социалистически републики по контракта Заем-Наем.
•    1947 година — В Женева е подписано Общото съглашение за митата и търговията (ГАТТ).
•    1961 година — Съветския съюз детонира водородната бомба Цар бомба на острова Нова Земя. Със своите 50 мегатона заряд, тя е най-голямото нуклеарно оръжие, в миналото детонирано.
•    1963 година — В Италия е създаден първият сериен автомобил от марката Ламборджини.
•    1974 година — Мохамед Али побеждава Джордж Форман и става международен първенец по бокс в тежката категория за експерти.
•    1975 година — Хуан Карлос I става крал на Испания след заболяване на военачалник Франциско Франко.
•    1980 година — Салвадор и Хондурас подписват кротичък контракт, с който завършва по този начин нареченатаФутболна война.
•    1981 година — Съюз на съветските социалистически републики изстрелва галактическия уред Венера 13.
•    1983 година — В Аржентина се организират първите демократични избори след 7-годишен интервал на военна хунта.
•    1990 година — Китайската национална република афишира резултатите от броене, съгласно което популацията на страната е 1,13 милиарда души.
•    1990 година — На Лубянския площад в Москва е открит мемориал на жертвите на ГУЛАГ.
•    1995 година — Сепаратистите от френскоговорящата провинция на Канада Квебек губят минимално референдума за приемане на автономност на провинцията от Канада.
•    1998 година — Ураганът Мич минава над Хондурас и предизвиква гибелта на 5 500 души.

Родени

•    1735 година — Джон Адамс, 2-ри президент на Съединени американски щати
•    1741 година — Анжелика Кауфман, швейцарска художничка
•    1751 година — Ричард Шеридан, ирландски драматург
•    1839 година — Алфред Сисле, британски художник
•    1861 година — Антоан Бурдел, френски художник
•    1871 година — Пол Валери,¬ френски стихотворец
•    1873 година — Франсиско Мадеро,¬ президент на Мексико
•    1882 година — Гюнтер декор Клюге, немски офицер
•    1885 година — Езра Паунд, американски стихотворец
•    1887 година — Георг Хайм, немски стихотворец
•    1900 година — Рагнар Гранит, шведски физиолог, Нобелов лауреат
•    1904 година — Хайнц Клос, немски лингвист
•    1906 година — Джузепе Фарина, италиански авто играч
•    1908 година — Айше Афет Инан, турски историк
•    1908 година — Дмитрий Устинов, руски маршал
•    1910 година — Петър Динеков, български историк
•    1917 година — Николай Огарков, руски маршал
•    1932 година — Луи Мал, френски кинорежисьор
•    1941 година — Теодор Хенш, немски физик, Нобелов лауреат
•    1944 година — Кирил Маричков, български музикант
•    1945 година — Николай Узунов, български артист
•    1946 година — Крис Слейд, английски рок-музикант
•    1946 година — Кирил Арсов, български политик
•    1946 година — Рене Якобс, белгийски артист
•    1959 година — Силвия Чолева, българска поетеса
•    1960 година — Диего Марадона, аржентински футболист
•    1973 година — Адам Коупланд, канадски кечист
•    1975 година — Димитър Иванков, български футболист
•    1978 година — Гаел Гарсия Бернал, мексикански артист
•    1986 година — Томас Моргенщерн, ски скачач

Починали

•    1611 година — Карл IX, шведски крал
•    1757 година — Осман III, султан на Османската империя
•    1881 година — Джордж Де Лонг, американски странник и откривател
•    1892 година — Олга Николаевна Вюртембергска, кралица на Вюртемберг
•    1907 година — Михаил Даев, български бунтовник
•    1910 година — Анри Дюнан, създател на Червения кръст, първи Нобелов лауреат за мир през 1901 година
•    1912 година — Георги Хаджитилев (Архимандрит Теофилакт), български свещеник и политик
•    1914 година — Ернст Щадлер, немски стихотворец и критик
•    1923 година — Никола Генадиев, български политик
•    1944 година — Васил Демиревски, деятел на Българска комунистическа партия, партизанин
•    1950 година — Борис Верлински, интернационален занаятчия по шахмат
•    1953 година — Имре Калман, маджарски композитор
•    1969 година — Уве Гресман, немски стихотворец и белетрист
•    1975 година — Густав Херц, немски физик, Нобелов лауреат през 1925 година
•    1997 година — Петър Незнакомов, български сценарист
•    1990 година — Алфред Сови, френски историк и социолог
•    2004 година — Пеги Райън, американска актриса
•    2003 година — Франко Бонизоли, италиански тенор