Стратега пред Франс футбол: Нали не ме обвинявате много? Бяхме готови за подвига на Парк де Пренс
30 години по-късно Димитър Пенев за първи път приказва пред френска медия за един от най-болезнените мачове в историята на петлите - загубата с 1:2 от България, която ги лишава от присъединяване на Мондиал 1994. Със пристрастеност и положително въодушевление 77-годишният някогашен селекционер приказва пред " Франс футбол " и се връща обратно към онази прословута вечер на " Парк де Пренс ". Колегите от " Тема Спорт " показва казаното от Стратега.
Костадинов пред ТОПСПОРТ: Вторият ми гол на " Парк де Пренс " е може би най-важният в историята на футбола ни
" Ще е добре, в случай че някой от сътрудниците от това потомство се ангажира с детско-юношеския футбол "
За метода към мача
Франция ни направи прекрасен подарък със загубата от Израел. Беше огромна изненада, когато разбрахме, че са паднали. Честно казано, ние още преди този момент таяхме дребна вяра, че нещо ще се случи. Затова имахме наши шпиони във Франция, които гледаха мача на " Парк де Пренс ". Те пишеха съответни отчети и ни даваха информация за всеки състезател. Аз също звънях на българи емигранти във Франция, които им даваха основна информация от стадиона. За онази ера сходно нещо бе съвсем революционно. По време на моите самостоятелни диалози сравнявах нашите момчета с техните. И им споделях: " Познавам го, ти си по-добър от него и ще имаш превъзходство, в случай че правиш това, което ти споделям ". Успях да убедя футболистите, че пост по пост са по-добри от всеки състезател на Франция. С моите помощници бяхме организирали видеосесии, на които изгледахме всички мачове на противника. Нямаше по какъв начин да бъдем по-организирани.
" Син " протест за една численост не проваля чудото от " Парк де Пренс "
" Бях с вързани ръце ", споделя Валентин Михов
Изолирахме тима в Германия - на 100 километра от Франкфурт. Бяхме в гората, надалеч от всичко. Беше доста студено, само че с помощта на този лагер аз желаех да сплотя тима и да не разрешавам на медиите да стигнат до информация. Проблемът с визите? Беше немислимо да играем без Любо (Пенев) и Емил (Костадинов). Вече бях мислил да ги променям, за всеки случай... Щях да имам техни заместници, които да дадат 100% от себе си, само че без двамата би било невероятно да победим Франция.
Балъков пред ТОПСПОРТ: Върнах се в България, тъй като ме е грижа за футбола ни, спомените за " Парк де Пренс " остават вечно
" Няма по какъв начин да се случат нещата от разстояние, единствено с приказки. Трябват дейности и доста работа "
Не знаех, че при идването на стадиона Красимир Балъков е видял шампанско в съблекалнята на френския тим... Но ще ви разкрия една дребна загадка - ние също бяхме подготвили една бутилка (избухва в смях). Донесохме нашето шампанско от България, само че не го показахме на играчите до края на мача, с цел да не ги дестабилизираме. Сега въпросът е кое шампанско е по-хубаво - френското или българското.
За тактиката
Нашият проект беше подчертан върху двама французи - Жан-Пиер Папен и Ерик Кантона. Искахме да ги обезвреждаме. Те бяха най-хубавите освен във Франция, само че и в Европа. В отбранителен проект сложихме да ги пазят самостоятелно Трифон Иванов (срещу Папен) и Златко Янков (срещу Кантона). Това беше ключът за нас. Имахме стилен блок, концепцията бе да бъдем събрани и да отблъскваме всички опити на съперника. Знаехме, че халфовете им са доста положителни, способни да бележат голове. Искахме да прекъснем тяхната верига от пасове. Но съществено (спира за момент)... Вижте тима, който имах разполагаем! Как с такива футболисти да не си свободен, с цел да играеш умерено. Стоичков беше най-хубавият в Барса, Пенев голмайстор на испанското състезание, Костадинов, Лечков, Балъков - звезди в Порто, Хамбургер и Спортинг Лисабон. Имахме тим от спечелили, които не се опасяваха от нищо. Бях безусловно убеден в нашата мощ. Моята работа бе да събера целия този гений и да го трансформира във военна машина. Искахме те да бъдат единни за България и да изпъкнат характерностите. Нашата мощна страна безспорно беше офанзивата. Трудно ни беше да не позволяваме голове, само че имахме доста по-малко компликации при отбелязването. Моята система 4-3-3? Това е класика с либеро Петър Хубчев, който беше решителен за здравината на нашата защитна основа. Бях сигурен в намирането на вярната формула.
Емил Кременлиев пред ТОПСПОРТ: Сещам се с носталгия за " Парк де Пренс ", примирението е обхванало българския футбол
" Петър Хубчев е точният човек за националния ни тим, прояви опциите си в точния миг "
Първото полувреме
От моята скамейка бях удовлетворен от това, което виждам. Почти нямаше от какво да се оплача от моите момчета. За страдание, голът на Кантона пристигна срещу логиката на играта. Дали имаше нарушаване на Дешан против Цанко Цветанов преди този момент? Не знам. Нямахме време за инспекция. Трябва да бъдем почтени... Когато Кантона вкара гола, бях подготвен да скоча от скамейката и да му попреча (смее се). Те означиха, окей. Но ние не се стресирахме и не изпаднахме в никакъв случай в суматоха. Почувствах, че французите играеха със боязън в стомасите си, тъй че ние не загубихме нашите средства. Ако изключим този гол на Кантона, проектът беше съвсем изцяло изпълнен. За благополучие, не изчакахме доста, преди да им върнем попадението с помощта на Костадинов. Ние в действителност знаехме, че корнерите са едва място на французите. Освен това имах хора, които умееха да центрират в действителност добре. И такива, които да играят ефикасно с глава. Това правеше задачата по-лесна на тренировките. Във всеки мач се пробвам да изненадам тимовете. С момчетата упражнявахме доста статични положения. Затова въобще не се изненадах, когато Емил изникна на първа греда и вкара.
На полувремето
Влизайки в съблекалнята, заличих усмивката от лицето си и дадох тип на безпристрастен, с цел да не излизат играчите от тяхната оптималната централизация. Оставаше най-трудното. Нарисувах на дъската нещата, които трябваше да поправяме, само че не споделих нищо особено. Аз съм подобен, повече увещавам, в сравнение с приказвам. Основната ми работа беше в тренировките. Говорих самостоятелно с играчите и желаех те да имат вяра в това, което им споделям. В мачовете към този момент задачата беше да се предизвикват и да се поддържа концентрацията. В разгара на момента съвсем не проучвам нищо. Просто желая да поправям дребните недостатъци. След малко повече от 7 минути анализ играчите бяха подготвени и излязоха от нашата съблекалня. Христо Стоичков ми сподели: " Сега, тренер, оставяш ни и ние сме подготвени за борба ". Когато най-хубавият ти състезател изрече това, всичко, което би трябвало да направиш, е да млъкнеш и да му се довериш. Повтарям, не искахме да демонстрираме никакви знаци на уязвимост. Всички играчи бяха като лъвове в клетка, подготвени да заловен плячката. Видях го в очите им. Знаех, че ще създадат нещо огромно. Бяха подготвени за героизъм.
Златко Янков: Ние не вярвахме доста в чудото на " Парк де Пренс ", само че хората в България мечтаеха за това
" Най-много ми хареса мачът против Аржентина през 1994-а "
За драмата с победния гол
Петър Александров влезе запаса и направи едно доста неуместно нарушаване. Разкрещях му се незабавно с думите: " Защо те пуснах? " Толкова мощно викнах, че той се обърна с уплашена глава. В този миг оставаха 30 секунди от постоянното време, само че за мен нищо не беше свършило. Бях изживял доста непредвидени развръзки. След това? (усмихва се) Неописуемо е. Стана толкоз бързо (гледа дълго часовника си). Станах и насърчих играчите, колкото можах. С четири подавания стигнахме до задачата. Този гол беше плод на работата на играчи, които бяха дружно от деца. Те живееха дружно и можеше да се намерят със затворени очи. Любо и Емил бяха образувани в ЦСКА под моя грижа. След свободния удар, изпълнен от Жинола, се откри тази златна опция. Когато видях гола, подскочих от наслада и изненада толкоз внезапно, че получих разбиране. Като състезател сходно нещо не ми се беше случвало. Паднах на земята, беше неописуемо благополучие. След последния сигнал имаше освобождение и на първо място еуфория. Не знаех къде да виждам. Спомням си онази тишина на стадиона. Видях Платини да скача от ложите до терена, беше прекомерно високо за него. Давид Жинола? Немислимо е да се търси виновността единствено върху него. Все отново моят тим мина през целия терен, тъй че всички от французите сбъркаха. Празнувахме успеха допустимо най-дълго на терена с хилядите българи, които участваха. Цяла България излезе по улиците, с цел да чества. Ние играхме и за тях! Това сплоти хората по време на икономическата рецесия, която удряше страната след комунизма. Президентът на републиката персонално ми се обади, когато бях в хотела във Версай. Празнувахме класирането, Ромарио също бе поканен от Стоичков. Аз не отидох на дискотека с играчите. Това не е моят жанр. Предпочитам заведенията за хранене с хубаво френско вино.
Какво се случи след това?
Беше фундаментален мач, който стартира златното потомство. Най-важното беше да се върне патриотичният ентусиазъм на българите. Нали не ме обвинявате доста от 30 години? Ние ви травмирахме, само че Франция провежда идващото международно и го завоюва. Ние бяхме на върха преди 1998 година, а след това се гмурнахме. Сега нашата дисциплинираност не съществува, би трябвало да удряме плесници на играчите, с цел да ни слушат, само че това към този момент не е моя работа...
Христо Стоичков: " Парк де Пренс ", 90-ата минута, Емо Костадинов и... Господ е Българин!
" Велик ден е! "
Костадинов пред ТОПСПОРТ: Вторият ми гол на " Парк де Пренс " е може би най-важният в историята на футбола ни
" Ще е добре, в случай че някой от сътрудниците от това потомство се ангажира с детско-юношеския футбол "
За метода към мача
Франция ни направи прекрасен подарък със загубата от Израел. Беше огромна изненада, когато разбрахме, че са паднали. Честно казано, ние още преди този момент таяхме дребна вяра, че нещо ще се случи. Затова имахме наши шпиони във Франция, които гледаха мача на " Парк де Пренс ". Те пишеха съответни отчети и ни даваха информация за всеки състезател. Аз също звънях на българи емигранти във Франция, които им даваха основна информация от стадиона. За онази ера сходно нещо бе съвсем революционно. По време на моите самостоятелни диалози сравнявах нашите момчета с техните. И им споделях: " Познавам го, ти си по-добър от него и ще имаш превъзходство, в случай че правиш това, което ти споделям ". Успях да убедя футболистите, че пост по пост са по-добри от всеки състезател на Франция. С моите помощници бяхме организирали видеосесии, на които изгледахме всички мачове на противника. Нямаше по какъв начин да бъдем по-организирани.
" Син " протест за една численост не проваля чудото от " Парк де Пренс "
" Бях с вързани ръце ", споделя Валентин Михов
Изолирахме тима в Германия - на 100 километра от Франкфурт. Бяхме в гората, надалеч от всичко. Беше доста студено, само че с помощта на този лагер аз желаех да сплотя тима и да не разрешавам на медиите да стигнат до информация. Проблемът с визите? Беше немислимо да играем без Любо (Пенев) и Емил (Костадинов). Вече бях мислил да ги променям, за всеки случай... Щях да имам техни заместници, които да дадат 100% от себе си, само че без двамата би било невероятно да победим Франция.
Балъков пред ТОПСПОРТ: Върнах се в България, тъй като ме е грижа за футбола ни, спомените за " Парк де Пренс " остават вечно
" Няма по какъв начин да се случат нещата от разстояние, единствено с приказки. Трябват дейности и доста работа "
Не знаех, че при идването на стадиона Красимир Балъков е видял шампанско в съблекалнята на френския тим... Но ще ви разкрия една дребна загадка - ние също бяхме подготвили една бутилка (избухва в смях). Донесохме нашето шампанско от България, само че не го показахме на играчите до края на мача, с цел да не ги дестабилизираме. Сега въпросът е кое шампанско е по-хубаво - френското или българското.
За тактиката
Нашият проект беше подчертан върху двама французи - Жан-Пиер Папен и Ерик Кантона. Искахме да ги обезвреждаме. Те бяха най-хубавите освен във Франция, само че и в Европа. В отбранителен проект сложихме да ги пазят самостоятелно Трифон Иванов (срещу Папен) и Златко Янков (срещу Кантона). Това беше ключът за нас. Имахме стилен блок, концепцията бе да бъдем събрани и да отблъскваме всички опити на съперника. Знаехме, че халфовете им са доста положителни, способни да бележат голове. Искахме да прекъснем тяхната верига от пасове. Но съществено (спира за момент)... Вижте тима, който имах разполагаем! Как с такива футболисти да не си свободен, с цел да играеш умерено. Стоичков беше най-хубавият в Барса, Пенев голмайстор на испанското състезание, Костадинов, Лечков, Балъков - звезди в Порто, Хамбургер и Спортинг Лисабон. Имахме тим от спечелили, които не се опасяваха от нищо. Бях безусловно убеден в нашата мощ. Моята работа бе да събера целия този гений и да го трансформира във военна машина. Искахме те да бъдат единни за България и да изпъкнат характерностите. Нашата мощна страна безспорно беше офанзивата. Трудно ни беше да не позволяваме голове, само че имахме доста по-малко компликации при отбелязването. Моята система 4-3-3? Това е класика с либеро Петър Хубчев, който беше решителен за здравината на нашата защитна основа. Бях сигурен в намирането на вярната формула.
Емил Кременлиев пред ТОПСПОРТ: Сещам се с носталгия за " Парк де Пренс ", примирението е обхванало българския футбол
" Петър Хубчев е точният човек за националния ни тим, прояви опциите си в точния миг "
Първото полувреме
От моята скамейка бях удовлетворен от това, което виждам. Почти нямаше от какво да се оплача от моите момчета. За страдание, голът на Кантона пристигна срещу логиката на играта. Дали имаше нарушаване на Дешан против Цанко Цветанов преди този момент? Не знам. Нямахме време за инспекция. Трябва да бъдем почтени... Когато Кантона вкара гола, бях подготвен да скоча от скамейката и да му попреча (смее се). Те означиха, окей. Но ние не се стресирахме и не изпаднахме в никакъв случай в суматоха. Почувствах, че французите играеха със боязън в стомасите си, тъй че ние не загубихме нашите средства. Ако изключим този гол на Кантона, проектът беше съвсем изцяло изпълнен. За благополучие, не изчакахме доста, преди да им върнем попадението с помощта на Костадинов. Ние в действителност знаехме, че корнерите са едва място на французите. Освен това имах хора, които умееха да центрират в действителност добре. И такива, които да играят ефикасно с глава. Това правеше задачата по-лесна на тренировките. Във всеки мач се пробвам да изненадам тимовете. С момчетата упражнявахме доста статични положения. Затова въобще не се изненадах, когато Емил изникна на първа греда и вкара.
На полувремето
Влизайки в съблекалнята, заличих усмивката от лицето си и дадох тип на безпристрастен, с цел да не излизат играчите от тяхната оптималната централизация. Оставаше най-трудното. Нарисувах на дъската нещата, които трябваше да поправяме, само че не споделих нищо особено. Аз съм подобен, повече увещавам, в сравнение с приказвам. Основната ми работа беше в тренировките. Говорих самостоятелно с играчите и желаех те да имат вяра в това, което им споделям. В мачовете към този момент задачата беше да се предизвикват и да се поддържа концентрацията. В разгара на момента съвсем не проучвам нищо. Просто желая да поправям дребните недостатъци. След малко повече от 7 минути анализ играчите бяха подготвени и излязоха от нашата съблекалня. Христо Стоичков ми сподели: " Сега, тренер, оставяш ни и ние сме подготвени за борба ". Когато най-хубавият ти състезател изрече това, всичко, което би трябвало да направиш, е да млъкнеш и да му се довериш. Повтарям, не искахме да демонстрираме никакви знаци на уязвимост. Всички играчи бяха като лъвове в клетка, подготвени да заловен плячката. Видях го в очите им. Знаех, че ще създадат нещо огромно. Бяха подготвени за героизъм.
Златко Янков: Ние не вярвахме доста в чудото на " Парк де Пренс ", само че хората в България мечтаеха за това
" Най-много ми хареса мачът против Аржентина през 1994-а "
За драмата с победния гол
Петър Александров влезе запаса и направи едно доста неуместно нарушаване. Разкрещях му се незабавно с думите: " Защо те пуснах? " Толкова мощно викнах, че той се обърна с уплашена глава. В този миг оставаха 30 секунди от постоянното време, само че за мен нищо не беше свършило. Бях изживял доста непредвидени развръзки. След това? (усмихва се) Неописуемо е. Стана толкоз бързо (гледа дълго часовника си). Станах и насърчих играчите, колкото можах. С четири подавания стигнахме до задачата. Този гол беше плод на работата на играчи, които бяха дружно от деца. Те живееха дружно и можеше да се намерят със затворени очи. Любо и Емил бяха образувани в ЦСКА под моя грижа. След свободния удар, изпълнен от Жинола, се откри тази златна опция. Когато видях гола, подскочих от наслада и изненада толкоз внезапно, че получих разбиране. Като състезател сходно нещо не ми се беше случвало. Паднах на земята, беше неописуемо благополучие. След последния сигнал имаше освобождение и на първо място еуфория. Не знаех къде да виждам. Спомням си онази тишина на стадиона. Видях Платини да скача от ложите до терена, беше прекомерно високо за него. Давид Жинола? Немислимо е да се търси виновността единствено върху него. Все отново моят тим мина през целия терен, тъй че всички от французите сбъркаха. Празнувахме успеха допустимо най-дълго на терена с хилядите българи, които участваха. Цяла България излезе по улиците, с цел да чества. Ние играхме и за тях! Това сплоти хората по време на икономическата рецесия, която удряше страната след комунизма. Президентът на републиката персонално ми се обади, когато бях в хотела във Версай. Празнувахме класирането, Ромарио също бе поканен от Стоичков. Аз не отидох на дискотека с играчите. Това не е моят жанр. Предпочитам заведенията за хранене с хубаво френско вино.
Какво се случи след това?
Беше фундаментален мач, който стартира златното потомство. Най-важното беше да се върне патриотичният ентусиазъм на българите. Нали не ме обвинявате доста от 30 години? Ние ви травмирахме, само че Франция провежда идващото международно и го завоюва. Ние бяхме на върха преди 1998 година, а след това се гмурнахме. Сега нашата дисциплинираност не съществува, би трябвало да удряме плесници на играчите, с цел да ни слушат, само че това към този момент не е моя работа...
Христо Стоичков: " Парк де Пренс ", 90-ата минута, Емо Костадинов и... Господ е Българин!
" Велик ден е! "
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ