30 години от трагедията на гара КазиченеЕкспрес се врязва със

30 години от нещастието на гара Казичене
Експрес се врязва със 100 км/ч в товарна комбинация, 7 вагона и два локомотива стават на купчина желязо

Войници вадят тела цяла нощ

Хората, живеещи в Казичене, още потръпват, спомняйки си злокобната нощ преди 30 година, когато тежка влакова злополука умъртви 8 и рани тежко 56 души. Живеещите покрай гарата се готвели да си лягат, когато заплашителен гръм ги предиздвикал да хукнат към релсите, където стотици ранени и оживели се опитвали да излязат от смачканите вагони. Разследване откри отговорните, съдът ги наказа. А хората, които оцеляха, дълги години не смеят да пътуват с трен.

Денят е 17 август 1992 година Стотици софиянци пътуват с нощния експрес „ Слънчев бряг “ към морето. Около 22.30 ч. те преди малко са се отправили от гарата в столицата и предусещат ваканцията, която са чакали цяла година. В същото време машинистът Красимир Тодоров и помощникът му Валентин Кръстев изчакват позволение за маневра на ръководената от тях товарна комбинация на жп гара Казичене, с цел да реалокират товарните вагони на различен коловоз. Внезапно Тодоров взема решение да прескочи да си вземе нещо за ястие, като оставя помощника си Кръстев самичък. В отсъствието на титулярния ватман композицията получава светлинен сигнал, с който се позволява маневрирането и Кръстев взема решение да го извърши. По-късно ще се окаже, че е пил, което му донесе по-тежка присъда.

Помощник-машинистът подкарва товарния трен, гледайки към задната му част, с цел да следи сигналите от маневрената бригада и не вижда две, оказали се съдбовни, неща начело - че светлинният сигнал към този момент се сменил и е червен и че стрелката се обърнала и е дала линия на експрес „ Слънчев бряг “. Той би трябвало да премине пренос през гара Казичене и се движи със скорост от 100 км/ч.  Сблъсък е неминуем  и свиреп. От удара дерайлират двата локомотива, два вагона от товарния трен и пет - от експреса. Няколкостотин метра релси са огънати и разрушени, скъсана е и контактната мрежа. Най-много от починалите са в предната част на експреса, където първокласният вагон е сплескан до неразбираемост.

Светкавично на място са изпратени десетки военнослужещи от Транспортни войски, екипи на полицията, в това число спецподразделението за битка с безредиците на Столична дирекция на вътрешните работи и съвсем всички дежурни коли за спешна помощ на Спешна помощ в София. За да освободят ранените, спасителите режат вагоните с флексове и горелки. В три лечебни заведения - „ Пирогов “, ИСУЛ и ВМА се борят за живота на потърпевшите. Униформените служители на реда са отделили целия периметър към зверския конфликт и задачата им е тежка – би трябвало да удържат десетките родственици на пътуващите в експреса, които единствено за час след злополуката са пристигнали на мястото. В тъмнината пред купчината ламарина те се пробват да намерят околните си. На помощ са пристигнали и поданици на Казичане, които идват преди военните и колите за спешна помощ.



Вагоните на експреса станаха купчина смачкано желязо.

„ Около вагоните беше осеяно с тела “, спомня си след години Мария Стоева. „ От купчините желязо се чуваха воплите на ранените. Със брачна половинка ми успяхме да спасим трима души. Бяха заклещени в едно от първите купета, което се беше запечатало от удара. Бяха семейство с 10-годишната си щерка. Съпругът ми разруши стъклото на вагона, което беше напукано, само че кой знае по какъв начин и за какво към момента крепко. Първо излезе дребното момиченце, а по-късно родителите му. На детето му нямаше нищо, единствено дето беше изпаднало в потрес. Майка му и татко му бяха нарязани от стъклата на вратата, която свързва купето с коридора на влака “, споделя дамата, която живее едвам на стотина метра от мястото на нещастието. Най-много са потърпевшите в предната част на експреса. При удара третият вагон се качва върху четвъртия, а петият се врязва в другите два. Всичко стана за секунди. В купето пътувахме трима души, едното от момчетата беше заспало, по този начин и не се разсъни повече ”, спомня си Румяна Толчева. Тя пътува в третия вагон на експреса, където потърпевшите са най-вече.

Призори идват кранове на Строителни войски дружно с няколко танка и бронетранспортьори, които стартират разбъркването на дерайлиралите вагони. На мястото идват шефовете на Министерство на вътрешните работи и политикът Светослав Лучников, а президентът Желю Желев посещава потърпевшите, настанени в „ Пирогов “. Разследването на злополуката продължава две години. Освен пияният помощник-машинист Валентин Кръстев, обвинени са машинистът Красимир Тодоров, шеф влакът Ангел Ботев и диспечерът Стефан Петров. Делото влиза в съда през 1994 година, само че по-късно 8 пъти е отлагано. На 10 юни 1998 година - шест години след нещастието - Софийският градски съд издава присъдите. Магистратите постановяват 12 години затвор за помощника Кръстев, 8 години „ отнемане от независимост “ за машиниста Тодоров и 5 години затвор за шеф влака Ботев. Съдът приема, че тримата са работили по несъобразителност. Единственият оневинен е диспечерът Петров, защото е подал в точния момент забранителният сигнал, само че пияният асистент ватман не го е видял.  По това време Петров е 25-годишен и в нощта на злополуката косата му побелява. Той и до момента работи в БДЖ и е един от най-хубавите диспечери.

В множеството случаи - човешка неточност
Десетки гинат в най-кървавите произшествия на БДЖ


Десетки хора остават без дом, откакто цистерна дерайлира и се взривява в Хитрино.

Най-кървавият случай в история на българските железници е от 1 май 1969 година Край плевенското село Чомаковци дерайлира пътнически вагон. При случая умират на място 27 души, други 38 са ранени. По-късно от контузиите умират още хора, а някои остават инвалиди. Теснолинейката потегля препълнена с хора от Червен бряг към 3 часа през нощта. Преди това са се качили голям брой пасажери, бързащи да се приберат по родните си места за празника. След като потегля към Оряхово, препълненото малко влакче стартира да се клати. Последният вагон се прекатурва встрани, без да се откъсне от композицията. Продължава да се хлъзга по релсите. Уплашените пасажери потеглят да скачат в придвижване, само че изпочупените прозорци и стоманеният корпус на влака раздират телата им.

На 10 декември 1972 година на гара Венчан, Провадийско бързият трен „ Албена “ се блъска в товарна комбинация. Загиват 21 души, а няколко десетки са ранени. Овъглени са били спалните вагони, които са били прикачени при започване на влака. Според очевидци хората са горели като факли и не е имало кой да им помогне. Голяма част от починалите са били студенти, които се прибирали по домовете си след студентския празник. Причината за смъртоносната злополука е бил пийнал чиновник на БДЖ, който регулирал придвижването на влаковете.

На 13 юни 1976 година – 11 души умират в жп злополуката до плевенското с. Ясен. На влизане в гарата върху интернационален трен връхлита в комбинация от 36 цистерни с гориво от нефтената рафинерия.

В нощта на 28 февруари 2008 година пожар обгръща влака София-Кардам покрай гара Червен бряг. В купетата има 150 пасажери. 9 души умират. Вратите към спалните вагони са били заключени, а оживелите настояват, че дейностите на чиновниците на железниците тогава са били несъответстващи. На 10 декември 2016 година  част от товарна комбинация  на компания „ Булмаркет “, дерайлира в центъра на село Хитрино. Последвалата детонация лиши живота на 7 души, рани 30 и прекатурна живота на десетки.