30 години баскетболен „Септември“: Каузата, която е по-силна от трудностите
30 години и над 2500 деца, упражнявали в школата на клуба. Това са числата, стоящи зад баскетболния отбор на " Септември ". Основен провинен столичният клуб да продължава своето развиване има президентът на отбора – Николай Спасов. За него празникът е двоен. Тази година той навършва 65 години.
Създаден през 1991 година, клубът продължава да основава баскетболни гении. Въпреки всички компликации по своя път.
„ 90-те години беше битка за оцеляване и всеки клуб се отделяше, самофинансираше и беше самостоятелен юридически. Бяхме един от първите 10 клуба в България. Да запазиш своята самостоятелност – доста мъчно беше. Ние в действителност оцеляхме. Много други не съумяха. Решихме да създадем мъжки тим, който се класира седми в мъжкото състезание. След това свършихме парите. Тогава си споделих: " Какво правиш? ". И се стартира по този начин, както би трябвало, с пирамидата изпод. “, спомня си с трогване за първите стъпки на клуба президентът Николай Спасов.
С детско-юношеска школа, която е приоритет на " Септември ", резултатите не закъсняват.
„ След като имаш обич към нещо и вярваш в него праволинейно, по този начин се получават нещата. “, безапелационен е той.
За своите 30 години на битие, " Септември " е дал опция на 2 генерации баскетболисти да упражняват в клуба. Такъв е и казусът с Кирил Пецанов и неговия наследник – Антон. Любов към играта в фамилията е излъчена от потомство на потомство:
„ За мен " Септември " ми носи единствено хубави мемоари тук. Бил съм в клуба преди 25 години. И в този момент към този момент, имайки опцията синът ми също да тренира тук, това е сбъдната фантазия. Изключително значимо е синът ми да се занимава със спорт. Той прояви такова предпочитание и към този момент 2 години и половина се занимава интензивно. “, споделя бащата Кирил Пецанов.
„ Татко ми е упражнявал тук и ми направи положително усещане. Баскетболът ми хареса, че е отборна игра. Това ме притегли. И че би трябвало да се употребяват ръцете. Мога да кажа, че „ Септември “ се трансформира в дом с доста другари. “, прибавя 12-годишният Антон.
„ Септември " ми е като родно дете. Лесно е някой спонсор да пристигна и да налее пари, които да попилееш в бездънна каца. Трудното е да оцелееш, когато е комплицирано, когато имаш компликации и когато си самостоятелен. Това те удовлетворява. “, декларира прочувственият президент.
65-годишният рожденик също дефинира „ Септември “ като страдалчество, само че и благополучие. И бърза да добави, че второто постоянно надвива. Въпреки всички компликации, клубът ще продължава да крачи самоуверено напред – към фантазиите. Защото общото, което събира всички, свързани с отбора, е едно:
„ Виждам толкоз усмивки, толкоз борби, толкоз наслада и в същото време болежка при изтърван мач. Но общото е обич. Любов! “
Създаден през 1991 година, клубът продължава да основава баскетболни гении. Въпреки всички компликации по своя път.
„ 90-те години беше битка за оцеляване и всеки клуб се отделяше, самофинансираше и беше самостоятелен юридически. Бяхме един от първите 10 клуба в България. Да запазиш своята самостоятелност – доста мъчно беше. Ние в действителност оцеляхме. Много други не съумяха. Решихме да създадем мъжки тим, който се класира седми в мъжкото състезание. След това свършихме парите. Тогава си споделих: " Какво правиш? ". И се стартира по този начин, както би трябвало, с пирамидата изпод. “, спомня си с трогване за първите стъпки на клуба президентът Николай Спасов.
С детско-юношеска школа, която е приоритет на " Септември ", резултатите не закъсняват.
„ След като имаш обич към нещо и вярваш в него праволинейно, по този начин се получават нещата. “, безапелационен е той.
За своите 30 години на битие, " Септември " е дал опция на 2 генерации баскетболисти да упражняват в клуба. Такъв е и казусът с Кирил Пецанов и неговия наследник – Антон. Любов към играта в фамилията е излъчена от потомство на потомство:
„ За мен " Септември " ми носи единствено хубави мемоари тук. Бил съм в клуба преди 25 години. И в този момент към този момент, имайки опцията синът ми също да тренира тук, това е сбъдната фантазия. Изключително значимо е синът ми да се занимава със спорт. Той прояви такова предпочитание и към този момент 2 години и половина се занимава интензивно. “, споделя бащата Кирил Пецанов.
„ Татко ми е упражнявал тук и ми направи положително усещане. Баскетболът ми хареса, че е отборна игра. Това ме притегли. И че би трябвало да се употребяват ръцете. Мога да кажа, че „ Септември “ се трансформира в дом с доста другари. “, прибавя 12-годишният Антон.
„ Септември " ми е като родно дете. Лесно е някой спонсор да пристигна и да налее пари, които да попилееш в бездънна каца. Трудното е да оцелееш, когато е комплицирано, когато имаш компликации и когато си самостоятелен. Това те удовлетворява. “, декларира прочувственият президент.
65-годишният рожденик също дефинира „ Септември “ като страдалчество, само че и благополучие. И бърза да добави, че второто постоянно надвива. Въпреки всички компликации, клубът ще продължава да крачи самоуверено напред – към фантазиите. Защото общото, което събира всички, свързани с отбора, е едно:
„ Виждам толкоз усмивки, толкоз борби, толкоз наслада и в същото време болежка при изтърван мач. Но общото е обич. Любов! “
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ