94 години от спечелването на Царската купа отбелязва Черно море
30 август е един от най-радостните дни в историята на Черно море. На тази дата преди 94 години “Владислав” печели първото издание на Царската купа и става първият Държавен отличник в Българската футболна история.
По този мотив управлението на ПФК Черно море честити на последователите годишнината от триумфа с първата историческа купа за “моряците” и Българския футбол.
През 1925 година “Владислав” става първенец на Варна и Варненска Окръжна спортна област (ВОСО) след седем победи и един еднакъв резултат против директните си съперници. По този метод, тимът си печели правото да се пребори за държавната купа, която е първата в историята на Българския футбол след проваления шампионат от предната година. В подготовката за финалния шампионат “Владислав” среща в другарски мач мощния тим на Апелативен съд 23 (София) на 23 юли и го побеждава с 2:1.
Първият съперник в елиминационния шампионат за Царската купа е “Асеновец” (Сливен), само че гостите не се явяват и “Владислав” печели служебно. На полуфинала варненци се изправят против младия и упорит състав на “Левски” (Дупница) и без оcобени старания побеждават с 4:0.
Финалният мач е плануван на 30 август в София на игрище “Юнак”. Другият финалист е спечелилия от Софийската спортна област, “Левски” (София).
Пред 15 000 фенове двата тима излизат в състав: “Владислав” Варна: Здравко Янакиев – Любен Митев, Петър Христов – Георги Н. Георгиев, Борис Томов, Иван Булгаков – Димитър Димитриев, Егон Терцета, Кръстьо Петров, Алекси Алексиев, Андрей Иванов
“Левски” София: Петър Иванов – Александър Христов, Симеон Янков – Гено Матеев, Иван Радоев, Димитър Дражев – Кирил Петрунов, Димитър Мутафчиев, Цветан Генев, Костантин Мазников, Кирил Йовович Съдия на срещата е Иван Батанджиев от София
Още в 3-ата минута лявото крило на варненци Андрей Иванов насочва мощен удар към вратата на “Левски” и заварва неопитен вратарят Петър Иванов – Вертер, който в опита си да парира удара, вкарва топката в личната си мрежа, 0:1. По-нататък самодейността минава в софиянци, само че играта им е мудна и безцветна. Безплодието на нападателите е отчайващо и се разминава с упованията за равнене на резултата. Нещо повече. Варненци са по-бързи и по-настойчиви, с по-изразена воля и спортна завист. Около 15 минути преди края на постоянното време, капитанът на “Владислав” Егон Терцета поема топката и след независима акция шутира и затвърждава успеха за своя тим, 0:2.
България има първия си футболен първенец – варненският “Владислав”. След финала управлението на БНФС дава вечеря за двата отбора в столичния ресторант “Славянска беседа”, придружена с речи, поздравления и тостове.
На 2 септември 1925 година сутринта, футболистите на “Владислав”, към този момент като първенци на България, идват на варненската гара, посрещнати от стотици членове и последователи на клуба. Капитанът на тима Егон Терцета излиза от спалния вагон с Царската купа, която е вдигнал високо над главата си. Разнася се мощно ура. Следват приветствия и голям брой фото фотоси. След това играчите, носейки купата, съпроводени от управлението, потеглят пешком към клубните пространства. Създава се огромна спонтанна спортна манифестация. С огромно вдъхновение и празнично въодушевление, играчите и управлението внасят купата в особено готова витрина. До края на вечерта хиляди варненци идват да видят скъпия трофей и да поздравят футболистите герои. Същата вечер Семеен кодекс “Владислав” дава огромен прием, на който участва кметът на град Варна господин Петър Стоянов, представители на другите варненски спортни клубове и видни жители.
На 9 септември 1925 година варненската преса осведоми своите читатели: “Управителния съвет на първенеца по футбол на България за 1925 година Семеен кодекс “Владислав” е провъзгласил играчите, взели присъединяване във финала на шампионата, за собствен почетни членове”.
Гордейте се с историята си, “моряци”!
По този мотив управлението на ПФК Черно море честити на последователите годишнината от триумфа с първата историческа купа за “моряците” и Българския футбол.
През 1925 година “Владислав” става първенец на Варна и Варненска Окръжна спортна област (ВОСО) след седем победи и един еднакъв резултат против директните си съперници. По този метод, тимът си печели правото да се пребори за държавната купа, която е първата в историята на Българския футбол след проваления шампионат от предната година. В подготовката за финалния шампионат “Владислав” среща в другарски мач мощния тим на Апелативен съд 23 (София) на 23 юли и го побеждава с 2:1.
Първият съперник в елиминационния шампионат за Царската купа е “Асеновец” (Сливен), само че гостите не се явяват и “Владислав” печели служебно. На полуфинала варненци се изправят против младия и упорит състав на “Левски” (Дупница) и без оcобени старания побеждават с 4:0.
Финалният мач е плануван на 30 август в София на игрище “Юнак”. Другият финалист е спечелилия от Софийската спортна област, “Левски” (София).
Пред 15 000 фенове двата тима излизат в състав: “Владислав” Варна: Здравко Янакиев – Любен Митев, Петър Христов – Георги Н. Георгиев, Борис Томов, Иван Булгаков – Димитър Димитриев, Егон Терцета, Кръстьо Петров, Алекси Алексиев, Андрей Иванов
“Левски” София: Петър Иванов – Александър Христов, Симеон Янков – Гено Матеев, Иван Радоев, Димитър Дражев – Кирил Петрунов, Димитър Мутафчиев, Цветан Генев, Костантин Мазников, Кирил Йовович Съдия на срещата е Иван Батанджиев от София
Още в 3-ата минута лявото крило на варненци Андрей Иванов насочва мощен удар към вратата на “Левски” и заварва неопитен вратарят Петър Иванов – Вертер, който в опита си да парира удара, вкарва топката в личната си мрежа, 0:1. По-нататък самодейността минава в софиянци, само че играта им е мудна и безцветна. Безплодието на нападателите е отчайващо и се разминава с упованията за равнене на резултата. Нещо повече. Варненци са по-бързи и по-настойчиви, с по-изразена воля и спортна завист. Около 15 минути преди края на постоянното време, капитанът на “Владислав” Егон Терцета поема топката и след независима акция шутира и затвърждава успеха за своя тим, 0:2.
България има първия си футболен първенец – варненският “Владислав”. След финала управлението на БНФС дава вечеря за двата отбора в столичния ресторант “Славянска беседа”, придружена с речи, поздравления и тостове.
На 2 септември 1925 година сутринта, футболистите на “Владислав”, към този момент като първенци на България, идват на варненската гара, посрещнати от стотици членове и последователи на клуба. Капитанът на тима Егон Терцета излиза от спалния вагон с Царската купа, която е вдигнал високо над главата си. Разнася се мощно ура. Следват приветствия и голям брой фото фотоси. След това играчите, носейки купата, съпроводени от управлението, потеглят пешком към клубните пространства. Създава се огромна спонтанна спортна манифестация. С огромно вдъхновение и празнично въодушевление, играчите и управлението внасят купата в особено готова витрина. До края на вечерта хиляди варненци идват да видят скъпия трофей и да поздравят футболистите герои. Същата вечер Семеен кодекс “Владислав” дава огромен прием, на който участва кметът на град Варна господин Петър Стоянов, представители на другите варненски спортни клубове и видни жители.
На 9 септември 1925 година варненската преса осведоми своите читатели: “Управителния съвет на първенеца по футбол на България за 1925 година Семеен кодекс “Владислав” е провъзгласил играчите, взели присъединяване във финала на шампионата, за собствен почетни членове”.
Гордейте се с историята си, “моряци”!
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ